Решение № 14335 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 767/2012 г.

Решение № 14335 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 767/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София. Касационният жалбоподател обжалва решението, постановено по адм. дело № 7632/2010 г. по описа на АССГ с което е прогласена нищожността на РА № 2000907584/08.02.2010 г. издаден от ТД на НАП град София в частта на определеното за 2005 г. задължение за данък по ЗОДФЛ /отм./ в размер на 3207,64 лв.; в частта, с която е отменен РА за определените задължения по ЗОДФЛ /отм./ за 2004 и 2006 г. и в частта, с която е изменен РА за определените задължения за 2003 г. за 2003, 2007 и 2008 г., като са определени задължения за данък по ЗОДФЛ за 2003 г. - 84,52 лева, за 2007 г. по ЗДДФЛ - 5 058,81 лева и за 2008 г. по ЗДДФЛ - 40,5 лева. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част - като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Георги Тодоров Владимиров не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение № 4479/19.10.2011 г. по адм. д. № 7632/10 г. по описа на АССГ е прогласена нищожността на РА № 2000907584/08.02.2010 г. издаден от ТД на НАП град София в частта на определеното за 2005 г. задължение за данък по ЗОДФЛ /отм./ в размер на 3207,64 лв. РА е отменен в частта, с която са определените задължения по ЗОДФЛ /отм./ за 2004 и 2006 г. Изменен е в частта за определените задължения за 2003, 2007 и 2008 г., като са определени задължения за данък по ЗОДФЛ за 2003 г. - 84,52 лева, за 2007 г. по ЗДДФЛ - 5 058,81 лева и за 2008 г. по ЗДДФЛ - 40,5 лева. За да обяви нищожността на обжалвания РА в частта за данъчен период 2005 г., административният съд е приел, че данъчната ревизия не е възложена от компетентен орган и при условията на чл. 133 от ДОПК, поради наличието на Акт за прихващане или възстановяване № 3881/05.05.2006 г., влязъл в законна сила, който е издаден във връзка с подадена от жалбоподателя ГДД и възникнала необходимост от страна на органа по приходите да възстанови надвнесен данък. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно в тази му част. Няма спор между страните по делото и се установява от приетия като писмено доказателство АПВ, че този акт е издаден за идентичен данъчен период и данъчни задължения, които са определени и с РА в частта относно ЗОДФЛ, която е прогласена за нищожна от решаващият съд. АПВ е влязъл в сила като необжалваем, поради което за изменение на данъчни задължения, определени с него е предвиден специален ред и изчерпателно изброени основания. АПВ е издаден във връзка с подадена от лицето ГДД за данъчен период 2005 г., при което е констатирано от органа по приходите, че следва да бъде възстановен надвнесен данък за този данъчен период и е допустимо изменение на влезлия в сила данъчен акт единствено на основанията и при изпълнение на процедурата по чл. 133 - 134 ДОПК. В тези случаи ревизията следва да бъде възложена от териториалния директор на НАП, който е и единствено компетентният да определи издателят на РА. В настоящия казус ревизията е възложена със заповед от орган по приходите на длъжност "началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" и това не е компетентния орган да възлага ревизия съгласно разпоредбата на чл. 134 от ДОПК за изменение на влязъл в сила данъчен акт, какъвто е представения. Определянето на издателя на РА от орган, който няма правомощие да го определи, води до материална некомпетентност на издателя на РА. По изложените съображения съдът е приел, че РА в частта за този данъчен период за определяне на данъчни задължения по ЗОДФЛ е нищожен. Правните изводи на решаващият съд са изцяло съобразени и с практиката на ВАС по подобен вид дела. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, се присъединява към изразеното в съдебни решения становище на мнозинството състави на Върховния административен съд, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/07 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с АПВ е прието, че за данъчен период 2005 г. на жалбоподателя следва да бъде възстановен надвнесен данък - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на възстановяване на надвнесени данъци не би могло да бъде преразглеждано по по-облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. Предвид изложеното обосновано първоинстанционният съд е приел, че и в този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК и само той може да определя издателя на РА, както и че ненадлежното определяне на издателя на РА за този данъчен период задължения по ЗОДФЛ води и до материална компетентност на издателя на РА в тази му част. В този смисъл е и ТР № 1/25.06.2012 г. на ОС на ВАС. Постановеното решение е правилно и в останалата обжалвана част касаещо данъчни периоди 2003 г., 2004 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон. Съдът е направил обосновани изводи за фактите от наличните по делото доказателства. Неоснователно е основното възражение на касационния жалбоподател в тази част, касаещо изводите на съда по отношение на приложения от страна на данъчния орган ред за облагане на ревизираното лице, довел до неправилно определяне на основите за определяне на данъка за процесните години. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства обосновано е прието, че при определяне на задълженията на ревизираното лице за процесните периоди от страна на данъчния орган е приложен от една страна общия ред за облагане - като допълнителните задължения за данъка са мотивирани въз основа на обективни данни за получени доходи от наем, които не се били декларирани изцяло с ГДД. От друга страна са съставени таблици за движението на паричния поток/ съпоставяне на приходи и разходи/ и са направени изводи за превишаване на разходите над приходите. Определянето на задълженията по този ред е характерен и присъщ само за ревизионното производство, проведено по специалния ред на чл. 122 от ДОПК. Правилни са изводите на административния съд, че прилагането на общия ред за облагане, чрез смесването и използването на обективно налични данни и данни за приходи и разходи, които са определени по аналогия е недопустимо. Това е довело до неправилно определяне на основите за облагане с данък за процесните години, като е прието превишение на разходите над приходите. Тези изводи на съда са изцяло подкрепени от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице е приело, че неправилно в РА, използвайки метода на паричния поток, който е бил установен в резултат на изначално неправилна определена наличност неправилно е определено началното салдо на жалбоподателя за процесните 2003 и 2008 г. Този порок се е отразил като цяло и на правилността на определената данъчна основа. При определяне на приходната част на паричния поток също така не са включени получени от лицето приходи, което пък е довело до незаконосъобразно определяне на превишение на разходната част над приходната за 2003, 2006 и 2007 г., респективно до определяне на допълнителни доходи по реда на чл. 26 от ЗОДФЛ /отм./ за 2003 и 2006 г. и по реда на чл. 30 ЗДДФЛ за 2007 г. На всички останали доводи в касационната жалба относно установените факти и приложимия закон административният съд е изложил много подробни мотиви в обжалваното решение. Настоящата инстанция намира, че поради липса на допуснати нарушения не е необходимо да бъдат възпроизвеждани правилните изводи на първоинстанционния съд Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждането на претендираното от касатора юристконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение