Решение № 8243 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Лясковец, подадена чрез процесуалния представител адвокат Е. Николова. Жалбата е срещу решение 535 от 14.02.2024г., постановено по адм. дело 685/2023г. от Административен съд Велико Търново. С него по жалба на ЕТ Епъл - К. К. е отменена заповед 2137 от 19.10.2023г. на заместник-кмета на община Лясковец и е изпратена преписката по провеждането на тръжната процедура за провеждане на търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от една година на имот, частна общинска собственост, представляващ имот с идентификатор 20835.66.25 в землището на село Джулюница, на кмета на община Лясковец за издаването на нова заповед за провеждане на тръжна процедура за отдаването под наем на този имот и определяне на наемател при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се и разноски. Ответникът ET Епъл - К. К. , в писмен отговор чрез упълномощения представител адвокат А. Чокойски, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави същата без уважение и да потвърди обжалваното решение. Иска и да се присъдят направените в производството разноски. Ответникът - П. И. П., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е било образувано по жалба на ET Епъл - К. К. срещу заповед 2137 от 19.10.2023г., издадена по заместване от заместник-кмета на община Лясковец. Същата е издадена на основание на основание чл.44, ал.2 във връзка с чл.39, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.14, ал.2, изр. второ от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл.24а, ал.5 и ал.6 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), чл.96, ал.4, ал.5 и ал.6 от Наредбата за реда за управление, придобиване и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Лясковец (Наредбата). С нея за спечелил публичния търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от една стопанска година на имот частна общинска собственост (имот с идентификатор: 20835.66.25, находящ се в землището на с.Джулюница, общ.Лясковец, местност Качуля ), е определен П. И. П.. Със същата заповед поради липсата на изрична декларация за обстоятелство по чл.30, ал.1 предл. трето от Наредбата липса на задължения към община Лясковец, произтичащи от ползване на общински имот, ET Епъл - К. К. не е допуснат до участие в търга. Посоченото от административния орган основание за недопускане до участие е чл.70, ал.3, т.5 във връзка с чл.30, ал.1, предл. трето от Наредбата. С обжалваното решение 535 от 14.02.2024г. по адм. дело 685/2023г. Административен съд Велико Търново е отменил оспорената пред него заповед 2137 от 19.10.2023г. на заместник-кмета на община Лясковец и е изпратил преписката по провеждането на тръжната процедура за провеждане на търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от една година на имот, частна общинска собственост, представляващ имот с идентификатор 20835.66.25 в землището на село Джулюница, на кмета на община Лясковец за издаването на нова заповед за провеждане на тръжна процедура за отдаването под наем на този имот и определяне на наемател при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена издаден от компетентен по материя, степен и територия орган. Счел е и, че е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушаване на основни принципи на административното производство, както и в нарушение на материалния закон. Съдът се е мотивирал, че разпоредбата на чл.70, ал.3 от Наредбата е процесуална и предвижда, че не се допускат до участие кандидати, чиито предложения не съдържат който е да е от документите, посочени в тръжната документация. В тази връзка е посочил, че след като при провеждането на тръжната процедура е бил налице документа, предвиден в тръжната документация, макар и в същия да не е обозначено еднозначно какво декларирано обстоятелство удостоверява, не е налице основание за отстраняване на участника. Посочил е, че изискването на подзаконовия нормативен акт и тръжната документация за представяне на декларации за част от обстоятелства по чл.30, ал.1 от Наредбата, представляващи наличие или липса на публични вземания към същата община и за наличие или не на нейни частни вземания, противоречи и на императивна законова разпоредба на чл.5, ал.2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Констатирал е и, че в ЗСПЗЗ и в ЗОС липсва материалноправно изискване, каквато е предвидено с посочената хипотеза на чл.30, ал.1 от Наредбата, при което тази хипотеза от подзаконовия нормативен акт според съда не следва да се прилага. За да постанови оспорения резултат Административен съд Велико Търново е констатирал и, че не са налице към момента на провеждането на процедурата непогасени публични вземания на Община Лясковец, а представените доказателства за стари задължения, произтичащи от облигационни отношения, не води до различен резултат. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. От данните по делото се установява, че с решение 630 взето по протокол 76 от 31.8.2023г. Общински съвет Лясковец е допълнил Годишната програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост по реда на ЗОП, като в съответния раздел е добавен поземлен имот с идентификатор 20835.66.25, находящ се в землището на село Джулюница, община Лясковец, местност Качуля , с начин на трайно ползване нива, трета категория. Със същото решение е дал и съгласие този имот да се отдаде под наем чрез публичен търг с явно наддаване, като срокът е до една година - за стопанската 2023/2024/ при начална тръжна цена от 1625, 38 лв., депозит от 10% и стъпка за наддаване от 5% /81,27 лв./. Въз основа на цитираното решение на Общинския съвет заместник-кмета на общината е наредил организирането на търга, възпроизвеждайки съдържанието на решението на Общински съвет Лясковец. В т.4 от заповедта си е посочил, че в търга могат да участват физически и юридически лица, представили в Центъра за административно обслужване в указания срок документи, съгласно изискванията на тръжната документация. Със заповедта е утвърдена и тръжната документация. В т.12 от утвърдените тръжни условия е предвидено по специално, че след отварянето на офертите по реда на постъпването им и след проверка от страна на председателя на комисията за спазването на условията за участие в търга, се обявяват допуснатите до участие кандидати и тези, които се декласират поради неспазване на някое условие. Прието е, че не се допускат до участие в процедурата кандидати, чиито предложения не съдържат освен всичко останало и който и да е от документите, посочени в тръжната документация. Спорен по делото е въпросът следвало ли е да бъде отстранен от участие в търга ET Епъл - К. К. , тъй като приложената от него декларация за обстоятелства по чл.30, ал.1, предложение трето от Наредбата (образец 5а от документацията) не съдържа изрично обозначение чрез зачертаване на невярното, дали участникът има или няма задължения към общината, произтичащо от ползване на общински имот. Следва да се посочи, че с изменението на чл.21 от АПК заповедите за откриване на процедурата по провеждане на търг изрично са изключени от кръга на индивидуалните административни актове, които подлежат на обжалване (чл.21, ал.5). Именно защото тази заповед не е подлежала на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, правилно съдът е осъществил такъв контрол в производството по оспорване на окончателния административен акт, приключващ процедурата. В случая това е заповедта за класиране и недопускане на участниците, която е и предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази връзка правилен се явява изводът на административния съд, че утвърдената от административния орган със заповед тръжна документация, която задължава прилагане на нарочна декларация по образец за деклариране на наличие или липса на задължения към Общината от страна на съответният участник, е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОАРАКСД. Такова изискване не е следвало да бъде поставяно. В случая е осъществено нарушение на задължителните изисквания на нормата на чл.36, ал.4 от АПК, регламентираща, че административните органи не могат да изискват представяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното административно производство. В същия смисъл е и императивната разпоредба на чл.5, ал.2 от ЗОАРАКСД, с която законодателят е формулирал забрана за административния орган да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при първичен администратор на данни по смисъла на Закона за електронното управление, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство. Изисканата от участника информация, за която е следвало да попълни декларация по образец 5а, безспорно е налична при административния орган и същия е разполагал с нея. С поставянето на изискване за предоставянето й за участника е налице едно допълнително задължение, което е незаконосъобразно, тъй като е в противоречие с на чл.36, ал.4 от АПК и чл.5, ал.2 от ЗОАРАКСД. Последната разпоредба не допуска заявителите да предоставят информация, която може да бъде събрана служебно /налична при органа или изискана от други компетентни органи/, предвид целта на закона, установена в чл.1, ал.2 от него. А именно - да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. Според чл.70, ал.3, т.5 от Наредбата не се допускат до участие в търга кандидати, чиито предложения не съдържат който и да е от документите, посочени в тръжната документация. Посочената местна наредба е приета от Общински Съвет Лясковец по делегацията на чл.8, ал. 2 от ЗОС и е действаща, а визираната разпоредба от нея не е отменена по съответния ред. Въпреки това същата не е закон, а е подзаконов нормативен акт. От съществено значение в случая е обстоятелството, че общината не е можела да изисква информация за наличие или липса на задължения към Общината от страна на участниците и следователно за нея не е било налице и възможност да приложи чл.70, ал.3, т.5 от Наредбата, като приеме, че ET Епъл - К. К. не е представил документ за наличие или липса на задължения към Общината. С оглед изложеното Административен съд Велико Търново е стигнал до обоснован извод за незаконоссъобразност на оспорената заповед и е постановил обжалвания законосъобразен правен резултат. Затова и не е налице твърдяната от касатора неправилност на обжалваното съдебно решение. Неправилно обаче административният съд е приел, че в ЗСПЗЗ и в ЗОС липсва материалноправно изискване, каквато е предвидено с посочената хипотеза на чл.30, ал.1 от Наредбата, при което тази хипотеза от подзаконовия нормативен акт според съда не следва да се прилага. Разпоредбата на чл.30, ал.1 предвижда, че не се предоставят под наем имоти общинска собственост, ако желаещите да ги ползват имат публични задължения по смисъла на чл.162, ал.2 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс към държавата и към Община Лясковец и/или не са изпълнили задълженията си към общината, произтичащи от ползване на други общински имоти. С оглед предмета на търга следва да се съобрази правилото на чл.24а, ал.5 от ЗСПЗЗ, което гласи, че отдаването на земите от общинския поземлен фонд, с изключение на пасищата, мерите и ливадите по ал.6, т.4, под наем или аренда се извършва чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от общинския съвет. Именно общинският съвет е този, който има правото да определи какви ще са условията, при които ще се провеждат търговете за отдаване под наем на земите от общинския поземлен фонд. По делото не е спорно, че предмет на процедурата е земеделска земя, представляваща нива, трета категория от 80 744 кв.м., както и, че имотът е актуван с акт за частна общинска собственост. Следователно във връзка с правомощието, което законът урежда, Общинският съвет е могъл и законосъобразно е определил условието по чл.30, ал.1 от Наредбата, на което участниците следва да отговарят. По аналогия в разглеждания случай следва да се разгледа и възможността условия, сходни с тези по чл.30, ал.1 от Наредбата, да се поставят при отдаването под наем и на държавни имоти. В подкрепа на настоящото изложение следва да се обсъди и разпоредбата на чл.264 от ДОПК, която предвижда, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог, както и прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след проверка, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Следователно не може да се приеме, че е налице пречка в Наредбата на общинския съвет да се включи изискването към участниците да нямат задължения към държавата и Община Лясковец. Не се споделя от настоящия съдебен състав и мотивът на първоинстанционния съд, че въпреки, че в декларацията по образец, не е отбелязано какво е декларираното обстоятелство, тъй като същата е представена, то било спазено изискването за наличието й. Наличието на самия образец на декларацията, без да е еднозначно ясно какво се декларира с нея, по същество представлява липса на декларация и липса на декларираното с нея обстоятелство. Смисълът е същата да е попълнена, за да може да удостовери дали участникът отговаря на условията за участие в търга или не. Неправилно Административен съд Велико Търново в съдебното производство е установявал и, че недопуснатия до участие в търга едноличен търговец няма задължения към Общината Лясковец, както и неправилно е приел това като основание, за да отмени оспорената пред него заповед. Наличието на задължения към Община Лясковец в случая не са фактическите основания за издаване на оспорения административен акт. Следователно и неправилно са коментирани от съда. Изложеното за неправилност на мотивите на първоинстанционния съд обаче не се отразява на обжалваното решение като краен резултат, предвид установеното нарушение относно изискването за представяне на декларация за задължения към Община Лясковец. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл.143, ал.3 АПК от процесуалния представител на ответника ЕТ Епъл-К. К. , следва да бъде уважено. Същите са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, видно от който претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., който размер е и реално платен и следва да бъде присъден. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,