Решение № 13848 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2014 г.

Решение № 13848 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Панов груп" ООД - гр. Хасково, против решение № 21/08.01.2014 г. по адм. д. № 3201/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, I отделение, 8-ми състав. Оспорва решението като неправилно и иска да бъде отменено, като бъде уважен изцяло предявения иск. Твърди, че дружеството е претърпяло вреди от незаконосъобразни действия на ответника, които са пряка и непосредствена последица от тези действия. Иска да бъде отменено решението и бъдат уважени предявените искове за обезщетение. Обжалва решението и в частта за разноските. Ответникът по жалбата - Агенция "Митници", редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото моли да се отхвърли жалбата. Твърди, че съгласно чл. 50 от Регламент № 2913/92 г. на Съвета, от момента на представяне пред митническите органи до получаване на митническо направление, стоките имат статут на временно складирани стоки. Поставянето им под режим допускане за свободно обръщение става след извършване на проверка на митническите декларации и идентифициране на стоките съгласно чл. 68 от МК. В настоящия случай от приемане на митническата декларация до получаване на разрешение за вдигане на стоката митническите органи са извършили проверка за установяване вида на стоката - кораб в мореходно състояние или опасен отпадък. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, съдът е приел, че незаконосъбразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение. Съдът правилно е приел, че в производството по чл. 250 от АПК разпоредбите на Митническия кодекс не са съобразени. В периода от подаване на митническата декларация до даване на разрешение за вдигане на стоката митническите органи са изпълнявали правомощията си по Регламент № 2913/92 г. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 49, § 1, б "а" от МК, когато за стоката е бил подаден митнически манифест, формалностите за получаване на митническо направление трябва да бъдат извършени в срок от 45 дни от датата на подаване на манифеста. В случая няма изискване за разумност на срока в контекста на чл. 73, § 1 от МК. Постановеното решение е законосъобразно и не са налице касационни основания. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна, е образувано по предявен иск от "Панов груп" ООД - гр. Хасково срещу Агенция Митници за заплащане на обезщетение за имуществени вреди през периода 15.05.2013 г. до 30.06.2013 г., произтичащи от незаконосъобразни действия/бездействия на митнически органи при Митница - Варна, изразяващи се в незаконно задържане на митническа декларация, регистрирана с ЕАД № 13BG002005H0023425/15.05.2013 г. и на стоката по нея - моторен кораб "Джул". Имуществените вреди се изразяват със стойността на разходите за държане на кораба на кей, брегово захранване, свързване с противопожарна магистрала, разходи за пожарникар, административно обслужване и др., съгласно договор от 15.05.2013 г., сключен с "Булярд Корабостроителна индустрия" ЕАД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че проведеното производство по чл. 250 от АПК, по което е постановено разпореждане № 12239/17.06.2013 г. по адм. д. № 2178/2013 г. на Административен съд - Варна, оставено в сила с определение № 11050/22.07.2013 г. по адм. д. № 9556/2013 г. на ВАС, няма задължителна сила за исковото производство. В хода на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 4 АПК съдът следва да установи законосъобразността на действията/бездействията на митническите органи във връзка с претенцията за причинените от тях вреди. Като се е позовал на разпоредбите на чл. 68, чл. 71 и чл. 72 от Регламент № 2913/1992 г. (Митнически кодекс) на Съвета, съдът е приел, че след приемане на митническата декларация, митническата администрация има право да извърши проверка и да извърши правилното прилагане на митническия режим, под който да бъдат поставени стоките. В конкретния случай в периода от приемане на митническата декларация до получаване на разрешение за вдигане на стоката, те са извършвали проверка на вида на стоката-дали представлява кораб в мореходно състояние или опасен отпадък. Изложил е съображения, че съгласно чл. 63, т. 4 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 от 2014 г. всички превози до България на отпадъци за оползотворяване са предмет на процедура по предварителна нотификация и съгласие, съгласно с дял II. Липсата на нотификация по Регламента, определя превоза, респ. вноса, за незаконен по смисъла на чл. 2, § 35 от Регламент /ЕО/ № 1013/2006. Вдигането на стоката може да се разреши едва след спазване на формалностите по чл. 68 от МК за поставяне на стоката под искания режим. В случая проверката е извършена в срока по чл. 49, § 1, б. "а" от МК, определена на 45 дни от датата на подаване на манифеста за стоките, превозвани с морски транспорт. Решението е правилно. Съдът подробно е изследвал фактите по делото и приложимия материален закон. Изводите му са обосновани и законосъобразни. Неоснователно касационният жалбоподател възразява относно несъобразяването в настоящото производство на разпореждането по чл. 250 от АПК, инициирано от "Панов груп" ООД срещу Агенция Митници по адм. д. № 2178/2013 г. на Варненския административен съд. В исковото производство решаващият съд следва на собствено основание да установи наличието или не на незаконосъобразни действия или бездействия на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Законовата разпоредба е категорична и ясна и не поражда съмнение за преюдициалност на производството по чл. 250 от АПК между същите страни и за същото правоотношение. Разпореждането по чл. 250 от АПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и поради това не обвързва съда при преценката му относно наличието на незаконосъобразни действия или бездействия на административния орган, от които се претендират вредите в исковото производство. Правилни са изложените от съда съображения в този смисъл, който е събрал доказателства и е извършил преценка за законосъобразност на действията и бездействията на Агенция "Митници". Доколкото развилото се производство по чл. 250 от АПК между същите страни няма правно значение за изхода по настоящия спор, касационната инстанция не следва да излага съображения относно постановения в това производство съдебен акт. Задълбочено и последователно административният съд е извършил преценка на относимите материалноправни разпоредби на Регламент № 2913/1992 г. (Митнически кодекс) на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1013/2006. Обосновани са изводите на съда, че действията на длъжностни лица на ответника са действия, изразяващи се в задължителна проверка на вида на стоката, за да се прецени дали да се даде разрешение за нейното вдигане. Проверката изисква време, за да се съберат доказателства, да се изискат експертни мнения и да се съобразят законовите предпоставки. Както съдът е посочил в мотивите си, Регламент № 2913/1992 г. на Съвета определя срок за тези действия, който в конкретния случай е 45 дни. Същите разпоредби се съдържат и в Закона за митниците, който в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 постановява, че за манифестираните стоки трябва да бъдат извършени съответните формалности за получаване на митническо направление в следните срокове: 1. четиридесет и пет дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с морски транспорт. От посочените разпоредби на закона следва извод, че даването на митническо направление след манифестирането на стоката не е формално действие, което да бъде извършено непосредствено след деклариране на стоката. Администрацията на ответника е извършила законосъобразни действия по проверка на стоката на касационния жалбоподател, поради което действията не са основание за претендирането на имуществени вреди. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,