Решение № 9572 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2019 г.

Решение № 9572 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Пенкова - кмет на община Лом, чрез процесуален представител срещу решение № 7431/07.12.2018 г., постановено по адм. дело № 7203/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба, които се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита от дискриминация в писмено становище по делото, чрез процесуален представител не оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано и моли да бъде отменено. Ответникът - К. Кирилов не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 7431/07.12.2018 г., постановено по адм. дело № 7203/2018 г. на Административен съд София - град е отменено Решение № 180/26.04.2018 г. по преписка № 268/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация, върната е преписката за ново произнасяне със задължителни указания, съдържащи се в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 50 - чл. 70 от ЗЗДискр. при конституиране на страните в административното прозиводство. Установено е по делото, че жалбата до КЗД е подадена от К. Кирилов с изложени твърдения за осъществено дискриминационно поведение срещу неговите деца Д. Ц. и Ц. Ц. на по [възраст] и Л. Ц. на [възраст] с твърдения, че същите са поставени в неравностойно положение. Съдът е приел, че производството пред КЗД е било образувано и протекло не от името на посочените като засегнати лица, чрез представител техния баща, а от името на К. Кирилов, като не е изяснено в какво качество, същият е участвал в производството - в лично качество или като баща на трите деца. Комисията за защита от дискриминация не е изяснила в какво качество К. Кирилов е подал жалбата, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно е конституирал страните в производството. Отделно от изложеното, съдът е приел, че с жалбата и в решението на КЗД е прието, че твърденията на жалбоподателя са за осъществена дискриминация спрямо ученици от [населено място] и по- конкретно тези, които учат в ОУ "Димитър Маринов" гр. Лом, сред които са и неговите деца, поради което в тази част молбата представлява сигнал по смисъла на чл. 50, т. 3 от ЗЗДискр. и тези ученици също не са конституирани като страни в административното производство, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това съдът е установил допуснато процесуално нарушение на чл. 15 и чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детото, тъй като не е изискано становище от Дирекция "Социално подпомагане" и не са изслушани лицата, по отношение на които се твърди дискриминационно отношение. С оглед спецификата на спора и за защита правата на участниците в производството, АССГ е разпоредил връщане на преписката за ново произнасяне с изясняване обстоятелството от кого е подадена жалбата, като се дадат конкретни указания за това, да се изпълнят изискванията на ЗЗДетето, както ида се съберат доказателства по отношение твърдението на страната, че не само негови деца, но и останалите от населените места в района на община Вълчедръм, записани в процесното училище не могат да ползват своевременно осигурения им транспорт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло решаващият извод на АССГ, че в административната фаза на производството Комисията за защита от дискриминация е допуснала нарушение при определяне на кръга на заинтересованите лица, което е довело до неправилно конституиране на страните. В жалбата на К. Кирилов, оплакването му недвусмислено е формулирано като осъществено дискриминационно отношение, както по отношение на неговите три деца, така и други ученици, живущи на територията на община Вълчедръм, учещи в гр. Лом, училище "Димитър Маринов". С уведомление от 09.10.2017 г. по чл. 30 от АПК за отстраняване на недостатъци на искането от Председателя на КЗД, К. Кирилов е уведомен да отстрани нередовности на жалбата, като конкретизира точно срещу кои лица подава жалбата, да посочи и обоснове защитим признак и да посочи конкретно исканията си с оглед компетентността на КЗД по чл. 47 от ЗЗДискр. С уточнение от 25.10.2017 г., К. Кирилов е уточнил, че жалбата му е насочена против Кмета на община Лом, посочен е защитен признак "образование", обоснован с отмяната на превоз за децата, учащи в училище "Димитър Маринов" гр. Лом и не живеещи на територията на гр. Лом и ограничаване възможността за придобиване на желаното образование, както и принуждаването на децата да учат в друго учебно заведение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая производството пред КЗД е било образувано и протекло, не от името на посочените като засегнати лица, чрез представител техният баща, а от името на К. Кирилов, без да е изяснено в какво качество същият е участвал в производството - в лично качество или като баща на трите деца. Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. страната, която твърди, че е дискриминирана се явява участник в производството, а съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗЗДискр. производството се образува по жалба на засегнатите лица. Правилно съдът е приел от подадената жалба до КЗД и уточнение, че лицата за които се твърди, че са засегнати от дискриминационно отношение, децата на К. Кирилов са малолетен на [възраст] и непълнолетни на [възраст] Административният орган не е изяснил и не е дал указания на Кирилов да уточни от името на кого подава жалбата и в случай, че същият в качеството си на родител е представлявал малолетното и непълнолетните си деца, обосновано съдът е счел, че КЗД неправилно е конституирала страните в административното производство, предвид разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Закона за лицата и семейството. На следващо място, както правилно е посочил съдът в решението си, административният орган не е извършил преценка, относно това дали жалбата на Кирилов, в частта, в която се твърди, че кмета на община Лом е извършил дискриминация, спрямо учениците от [населено място], които учат в ОУ "Димитър Маринов" гр. Лом, представлява сигнал по смисъла на чл. 50, т. 3 от ЗЗДиср. Разликата между сигналоподател и жалбоподател по чл. 50, т. 1, т. 2 от ЗЗД е в търсената защита. Сигналоподателят само уведомява КЗД за наличието на неравно третиране на конкретен правен субект от конкретен правен субект, т. е за увредени чужди права и интереси, а решението на КЗД трябва да установи неравно третиране на тези трети лица, а не на сигналоподателя. Жалбоподателят търси защита от КЗД за нарушени негови лични субективни права от неравно третиране, поради което става страна в административното производство пред КЗД с цел да получи благоприятно решение по чл. 47 от ЗЗД, а впоследствие и обезщетение по чл. 71, ал. 1, т. 4 от ЗЗД. В случая с подадената жалба Кирилов е уведомил КЗД именно за увредени чужди права и интереси и това са всички ученици от [населено място], които учат в ОУ "Димитър Маринов" гр. Лом на основата на защитен признак "образование". Лицата по отношение на които се твърди наличие на дискриминация не са конституирани като страни в административното производство, поради което извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно конституиране на страните в прозиводството е правилен и законосъобразен, като на практика само тези допуснати нарушения са достатъчни за отмяна на решението на КЗД и връщане на преписката за ново произнасяне, както е процедирал първоинстанционният съд. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло правните доводи на Административен съд София - град за допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 15 и чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. Видно от представените по делото и административната приписка доказателства цитираните разпоредби не са спазени, като не е уведомена съответната дирекция "Социално подпомагане" за образуваното административно производство по ЗЗД, относно деца, за които се твърди дискриминационно отношение. В производството не е участвал социален работник, който действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това си качество, следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най добрия интерес на детето. Не е спазено изискването и на чл. 15 от ЗЗДет. за изслушване на децата, навършили 10 годишна възраст в хода на административното производство. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., приемайки че разпоредбата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което правилно е отчетено от първонистанционният съд, а оплакването в касационната жалба, че допуснатото нарушение не е съществено не се споделя от настоящата съдебна инстанция. С оглед констатираните допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, АССГ правилно е отменил обжалваното пред него решение и е разпоредил връщане на преписката на КЗД с дадени конкретни указания, относно правилно конституиране на страните, изпълнение изискванията на ЗЗДет., събиране на доказателства и установяване на относимите факти. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо, поради което и с оглед установената негова правилност, следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдяните в жалбата касационни основания за неговата отмяна. Ответниците не са претендирали разноски за касационната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение