Решение № 1037 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3043/2011 г.

Решение № 1037 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3043/2011 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Дойчин Георгиев Петров от гр. Ахелой чрез адв. Иванова срещу решение № 1471/20.12.2010 г. на Административния съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1368/2010 г. по описа на АСБ, с което е отхвърлена жалбата на Петров против заповед рег. № 1771/10.05.2010 г. на директора на ОД на МВР - Бургас. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания, по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити в касационната жалба съображения касаторът моли обжалваното съдебно решение на АС - Бургас, да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Бургас, чрез процесуалния си представител юриск. Владимирова оспорва касационната жалба и поддържа становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Дойчин Георгиев Петров от гр. Ахелой против заповед рег. № 1771/10.05.2010 г. на директора на ОД на МВР - Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение като полицай в "Охрана на обществения ред - община Несебър" към участък "Полиция" - Несебър, при РУП - Несебър е прекратено. За да постанови този резултат, Административния съд - Бургас, след подробно обсъждане на доводите на жалбоподателя и на всички, събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е приел, че Дойчин Петров в качеството си на държавен служител в МВР, след като е бил назначен на дежурство за времето от 07.30 ч. до 19.30 ч. на 30 и 31 март 2010 г. съгласно надлежно утвърден график, не се е явил на работа на 30 и 31 март 2010 г., като не е представил доказателства за наличието на уважителни причини за отсъствието му. В рамките на образуваното срещу него дисциплинарно производство Петров е навел различни и взаимно противоречиви твърдения за причините, поради което не се е явил на работа в два последователни работни дни, без да е доказал, било в рамките на дисциплинарното производство пред дисциплинарно-наказващия орган, било в рамките на съдебното производство което и да било от тези твърдения - влошено здравословно състояние на Петров още на 30.03.2010 г., за което същият разполагал и бил представил болничен лист; здравословни проблеми на жената, с която същият съжителства на съпружески начала на 30.03.2010 г., оплаквания за повишено кръвно налягане и световъртеж на Петров на 31.03.2010 г. и други. Съдът е приел, че с това свое поведение - неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни, въпреки утвърден работен график - Петров е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР, което по силата на изричната разпоредба на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР във всички случаи съставлява "тежко нарушение на служебната дисциплина", за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Върховният административен съд - пето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Правилно АС - Бургас е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискуемите административнопроизводствени правила - дисциплинарното производство е предизвикано от докладна записка до началника на РУП - Несебър, който от своя страна е сезирал с предложение за образуване на дисциплинарно производство директора на ОДМВР - Бургас. Дисциплинарно наказващият орган е издал заповед за образуване на дисциплинарно производство по чл. 230 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващият орган - комисия в състав - председател и двама членове. Същата заповед е надлежно връчена Петров; изискани са и са депозирани писмените му обяснения, дисциплинарно разследващият орган е събрал всички относими и допустими в рамките на административното производство доказателства, изготвил е съответната обобщена справка, която е връчена на разследвания; на Петров е разяснена в писмен вид възможността му да депозира допълнителни възражения по обобщената справка, каквито същият не е представил, заявявайки, че няма възражения срещу съдържанието на справката. След запознаване с писмените обяснения на дисциплинарно разследваното лице, дисциплинарно наказващият орган е издал оспорената заповед. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че при издаване на административния акт била нарушена разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарно наказващият орган, освен, че се е запознал с писмените обяснения на Петров, едновременно с това, не бил изслушал Петров, въпреки кумулативното изискване за това, предвид разглеждане разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР в светлината на изискването по общия закон - чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител. Правилни са изводите на първостепенния съд за липса на нарушение по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР при постановяване на заповедта. Правилно съдът е заключил, че тази разпоредба е спазена. В преписката се съдържа покана за даване на писмени обяснения от служител от 15.04.2010 г., подписани както от ДРО, така и от самия Дойчин Петров в качеството му на служител. Доколкото Петров е държавен служител в структурата на МВР, в конкретния случай приложима е разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, явяващ се специален по отношение на и дерогиращ приложението на общия закон - закона за държавния служител, в частност - разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Видно от разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР, за да е спазена процедурата по този законов текст, достатъчно е дисциплинарно наказващият орган или да изслуша служителя, или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Това изискване е спазено с оглед обстоятелството, че дадените от Петров писмени обяснения пред ДРО в горен ляв ъгъл носят отметка "Запознат" с дата 16.04.2010 г. и подпис на дисциплинарно наказващия орган. Неправилни са и развитите в касационната жалба доводи за това че, макар и неприложима в случая, разпоредбата на чл. 93 от ЗДСл задължително изисквала ДНО да събере както писмените обяснения, така и задължително да изслуша дисциплинарно разследвания служител, за да се приеме, че е спазена процедурата по този законов текст. Видно от ал. 2 на чл. 93 ЗДСл, даването на писмени обяснения или устни такива са въведени като изисквания за спазване на административната процедура не в съотношение на кумулативност, а в съотношение на алтернативност. Неоснователен е и развития в касационната жалба довод за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на същата - липсвали годни доказателства по делото на 30 и 31 март 2010 г., Петров действително да е бил дежурен по график, доколкото представения график на дежурствата в РУП - Несебър, не съдържал валидни данни за това. На първо място - самият Петров в рамките на цялото дисциплинарно производство не е оспорил факта, че на тези две последователни дати същият е бил дежурен и е следвало да се яви на работа. Всички негови обяснения и докладни са единствено в посока за това какви са и колко извинителни са причините, поради които не се явил на работа и не е изпълнил установения график за дежурства на двете дати. На следващо място - видно от представения и пред АСБ, и пред касационната инстанция Седмичен график на нарядите и на поддържаните маршрути при РУМВР - Несебър за времето от 30.03.2010 г. до 05.04.2010 г., безспорно установени са дните и часовете, в които Петров е бил дежурен по график - това са часовете от 07.30 - 19.30 ч на 30 и 31 март 2010 г. Правилно АС - Бургас, е приел, че издадената заповед е постановена в съответствие с действалите към датата на издаването й материалноправни разпоредби. Правилна е преценката на съда, че извършеното от Петров деяние - неявяване на работа два последователни дни без уважителни причини - без представен болничен лист и без доказани в хода на дисциплинарното или съдебното производство по друг валиден начин други уважителни причини, съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина, обявено за такова по силата на закона, което влече след себе си задължително и единствено налагането на най-тежкото, предвидено в ЗМВР дисциплинарно наказание - "уволнение". С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателно се явява направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд - пето отделение,