Решение № 7865 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1596/2010 г.

Решение № 7865 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1596/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Черньо Милушев Ангелов, в качеството му на ЕТ "МИП - Черньо Ангелов", гр. Варна, срещу решение № 628/23.11.2009 г. по адм. дело № 268/2006 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ДРА № 2721/21.10.2005 г. на ТДД - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 1262/30.12.2005 г. на РДД - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е частично основателна: За да постанови обжалваното решените първоинстанционният съд е приел, че с процесния ревизионен акт на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците "Божилов" ЕООД, гр. В. Търново, "Мюм Груп" ЕООД, гр. Монтана и "Аура - 2001" ООД, гр. Варна. По отношение на фактурите, издадени от "Божилов" ЕООД, съдът е приел, че не е доказано по безспорен начин извършването на реални доставки по смисъл на чл. 6 ЗДДС (отм.), с предмет строително - монтажни работи. Жалбоподателят е направил твърдение, че услугите по процесните фактури са извършени от наети работници, с които не са сключвани нито трудови, нито граждански договори, а заплащането е станало в брой на ръка. При ревизията не са представени разплащателни документи, ведомости или други счетоводни документи за извършените плащания на наетите работници. Не са представени и документи (договори) за евентуално извършените СМР по вид и количество. По отношение на доставчиците "Мюм Груп" ЕООД и "Аура - 2001" ООД, съдът е приел, че не е установено начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) по фактурите, издадени от тези доставчици, както и реалното извършване на процесните доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че начисляването на ДДС и реалното извършване на доставките от "Мюм Груп" ЕООД и "Аура - 2001" ООД не е могло да бъде установено и чрез допуснатата ССЕ, тъй като вещото лице не е намерило представител на дружествата и не е могло да извърши проверка в счетоводствата им. Съдът в мотивите си е преповторил установеното от вещото лице, че по отношение на тези доставчици са извършени данъчни ревизии по ЗДДС, обхващащи периода на издаване на процесните фактури и са съставени ДРА и РА, но не е направил следващите се от това правни изводи. Постановеното решение е неправилно в частта, касаеща отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика "Аура - 2001" ООД. По делото е представен ДРА № 53/27.02.2004 г., издаден на "Аура - 2001" ООД за извършена ревизия, обхващаща и процесния данъчен период. По отношение на този ДРА, вещото лице е установило, че задълженията са определени след непризнаване на данъчен кредит, няма корекции на сделките, по които "Аура - 2001" ООД е изпълнител, следователно задължението по ЗДДС по процесните фактури е признато и не е коригирано. Следователно при извършване на данъчната ревизия на този доставчик, по доставките, по които същият е изпълнител, не са констатирани нарушения на данъчното законодателство. Така представения ДРА № 53/27.02.2004 г. представлява доказателство, оборващо констатациите в процесния РА, както относно неначисляването на ДДС от доставчика "Аура - 2001" ООД, така и относно липсата на реални доставки. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено, вместо него следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което се отмени процесния РА, в частта, касаеща отказан данъчен кредит по фактура № 040/17.05.2003 г., издадена от "Аура - 2001" ООД. Решението в останалата част е правилно. По делото е представен и РА № 202/20.06.2006 г., издаден на доставчика "Мюм Груп" ЕООД, за който РА вещото лице е установило, че няма корекции на сделките, по които "Мюм Груп" ЕООД е изпълнител. Така представения РА обаче не може да послужи като доказателство, опровергаващо констатациите в процесния РА за неначисляване на ДДС в счетоводството на доставчика и липсата на реални доставки. При извършване на ревизията на "Мюм Груп" ЕООД, на адреса не е открит представляващия дружеството или упълномощено лице за получаване на съобщения, поради което РА № 202/20.06.2006 г. е издаден по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Съгласно цитирания текст органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителни осигурителни вноски, са установени не по установения ред. При извършване на ревизията счетоводството на доставчика "Мюм Груп" ЕООД не е било проверено, поради което е невъзможно издадения му РА да служи като доказателство за начисляване на ДДС или реалност на доставките, извършени от този доставчик . По отношение на доставчика "Божилов" ЕООД, по делото не са представени доказателства, оборващи констатациите в процесния РА за липса на реални доставки. Действително, както е посочено в касационната жалба, няма законово изискване договорите за извършване на СМР задължително да са сключени в писмена форма, но с оглед тяхното доказване, са необходими доказателства за фактическото извършване на такива доставки. След като не се представени трудови или граждански договори за лицата, които физически са извършили услугите, доказателства за плащания на тези лица (разплащателни документи, ведомости или други счетоводни документи за извършени плащания на наети работници), нито са представени договори за извършените СМР по вид и количество, не може да се приеме реалност на процесните доставки. Решението в описаната по-горе част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд - I А отделение, на основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 221, ал. 2 АПК