Решение № 3043 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11128/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главен експерт Архитектура и контрол по строителството при Община Бургас, чрез юрк. Димитров като процесуален представител, срещу решение 4617 от 18.06.2024 г., постановено по адм. дело 1135/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Калиман-РТ АД, чрез адв. Ангелов като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение по оспорване на Калиман-РТ АД е отменен отказ, обективиран в писмо 70-00-4056/1/ от 31.05.2023 г. на главен експерт Устройствено планиране и архитектура (сега Архитектура и контрол по строителството) при Община Бургас, по подадено от дружеството заявление за издаване на удостоверение за търпимост за строеж едноетажна сграда-склад, със застроена площ от 94 кв.м., находяща се в гр. Бургас, ул. Шипка 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.144 по кадастралната карта и в УПИ VIII-1837,1842,1848,1849,1850 от кв. 51 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас от 2006 г., като преписката е върната на органа за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия от главния архитект на община Бургас, но в нарушение на изискването за форма, поради оскъдни фактически и липса на посочени в него правни основания. Излага съображения, че събраните в съдебното производство доказателства не могат да заместят липсващите мотиви в административния акт. Обосновава извод за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на фактическата обстановка в изпълнение на изискването по чл. 35 АПК. Приема, че отказът е незаконосъобразен съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за недопустимост на съдебния акт. Съдът се произнася по подадена до него жалба от надлежно легитимирано лице. Отказът за издаване на удостоверение за търпимост е постановен по повод подадено заявление от Калиман-РТ АД, поради което именно това е субектът, притежаващ правен интерес да го оспори, тъй като засяга негови права и законни интереси. Изводите на първоинстанционния съд за наличие на порок във формата на административния акт и за допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила се споделят от настоящия състав. По делото не се спори, че процесната едноетажна сграда склад представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, с площ от 94 кв.м. (в кадастралната карта с идентификатор 07079.610.144.7, предназначение складова база, склад и площ от 89 кв.м.). От заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-технически експертизи се установява, че сградата не фигурира в кадастралния, регулационен и застроителен план на ЦГЧ Бургас от 1981 г., а за първи път е нанесена в този от 1989 г., разположена частично в УПИ II-1844,1845, УПИ III-1843 и УПИ VIII-1837,1842,1848,1849,1850 в кв. 51 на ЦГЧ Бургас, като в последното изменение на регулационния план от 2006 г. е разположена само в УПИ VIII-1837,1842,1848,1849,1850, съответно в ПИ с идентификатор 07079.610.144 по кадастралната карта от 2010 г. От административния орган като основание за постановения отказ за издаване на удостоверение за търпимост за сграда с идентификатор 07079.610.144.7 е посочено единствено, че същата не е предвидена за запазване съгласно действащия застроителен план, без конкретизация кой е този план, съответно на възприетия момент за нейното изграждане. Отказът е постановен без да се извърши преценка за нейната допустимост по действалия към времето на построяването й подробен устройствен план или по правилата и нормативите в сила към този момент или по ЗУТ, което сочи на неизяснена фактическа обстановка и неяснота относно мотивите на органа в коя хипотеза от предвидените по § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ приема, че не е търпима. Настоящият състав не споделя касационния довод за липса на нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като съобразно ТР 16/1975 г. на ВС, ОСГК мотивите на административния акт могат да се съдържат и в административната преписка. От представените от административния орган писмени документи по никакъв начин не се установяват конкретните съображения за постановения отказ. В преписката се съдържат единствено заявлението, данни за собственост на едноетажната сграда, скица на сградата от кадастралната карта, позволителен билет 352 от 30.06.1967 г. за строеж на временно складово помещение по одобрен архитектурен план и дадена строителна линия, както и графични и текстови части на кадастрални, регулационни и застроителни планове за процесния имот в периода 1981 г. до 2006 г. Пропускът на органа да мотивира с конкретни съображения постановения от него отказ представлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПТК, обуславящо извод за незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 2 АПК. Издаването на удостоверение за търпимост изисква установен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който няма строителни книжа и по отношение на който в зависимост от установения момент на неговото изграждане се извършва преценката относно приложимостта на съответната хипотеза по § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Предвид липсата на проведено от органа изследване на относимите за конкретния строеж предпоставки, правилни са изводите на първоинстанционния съд за постановяване на оспорения акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 АПК отказът е издаден без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и при допуснато нарушение на служебното начало по чл. 9, ал. 2 АПК, тъй като от административния орган не са събрани относимите за спора доказателства. В административния акт липсват съображения за годината на построяване на сградата, без което не може да се отговори на въпроса в коя от хипотезите на търпимост попада строежът, за да се определят релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед проверката за наличие или липса на условията за издаване на удостоверение за търпимост. В случая не са дадени и указания на заявителя да посочи времето на построяване на сградата и да представи доказателства в тази насока. Позоваването на действащия застроителен план е формално, след като същият не е посочен, не са обсъдени предвижданията му, отделно от обстоятелството на нанасянето на сградата в него. Едва в съдебното производство административният орган навежда твърдения, че обектът е различен от разрешеното с позволителен билет 352 от 30.06.1967 г. и излага теза за реализиране на едноетажната сграда в периода 1981-1989 г. Единственото сочено от него фактическо основание в постановения отказ за непредвиждане на нейното запазване по застроителен план не съставлява материалноправна предпоставка за постановяване на отказ по подаденото заявление. Както правилно е изложено и от първоинстанционния съд, липсата на изследване на относимите обстоятелства от административния орган в постановения от него акт не може да бъде преодоляна в хода на съдебно-административното производство, като мотивите му не могат да се допълват или заместват с направените от вещите лица констатации. Този пропуск представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила съгласно чл. 146, т. 3 АПК. Предвид изложеното изводът на съда за незаконосъбразност на оспореният отказ е правилен. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане на ответника Калиман-РТ АД, в негова полза се дължат направените за настоящото производство разноски в размер на 1250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие 23 от 29.01.2025 г., които Община Бургас следва да бъде осъдена да му заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,