Решение № 4033 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6349/2012 г.

Решение № 4033 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6349/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 1512 от 21.03.2012 г., постановено по адм. дело № 11333/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът - Арсо Левенов Демиров, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данни по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № З - 13035 от 10.11.2011 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Арсо Левенов Демиров на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат, Административен съд София - град приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е немотивирана и издадена в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалноправни разпоредби. Същата не съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В акта не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, въз основа на които то е установено. Ответникът в настоящото производство е наказан за деяния, извършени в посочен период от време, които са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 7, т. 12 и т. 13 от раздел I и т. 31 и т. 33 от раздел III от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Правилно съдът приема, че в оспорената заповед не е посочено конкретно и точно в какво се изразява извършеното от служителя нарушение. За да мотивира акта си и за да обоснове нарушаване на изброените норми на Етичния кодекс, дисциплинарнонаказващият орган описва нарушението по следния начин: за периода 26.08.2011 г. - 11.09.2011 г. на територията на гр. София, КПП № 51, находящо се на нулев километър на Автомагистрала "Тракия", от южната страна по посока Пловдив, срещу хотел "Черната котка", Демиров е поискал и приел дар - различни суми пари от водачи на моторни превозни средства, които не му се следват, за да не извърши действия по служба. При тези данни следва да се приеме, че заповедта не съдържа описание на конкретни действия на Демиров, уронващи престижа на службата, за да се обоснове нарушение на етичните правила, което да съставлява основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. В оспорения акт липсва точна конкретизация на времето на извършване на деянията (посочен и само периода), липсват данни от кои лица и какви суми е получил в дар Демиров, както и в какво се изразяват действията по служба, които не е предприел. Данни за тези обстоятелства не се съдържат и в събраните в хода на дисциплинарното производство писмени документи, приложени по делото. В заповедта не са описани и в хода на процеса не са представени никакви доказателства в подкрепа на фактите, въз основа на които административният орган прави извод за извършените от Демиров действия, съставляващи тежки дисциплинарни нарушения. Те не се установяват и от данните, съдържащи се в цитираната в заповедта обобщена справка. В последната е направено подробно хронологическо описание на действията на досъдебните органи, предприетите следствени действия по отношение на Демиров, но същите не могат да бъдат приети като доказателства, установяващи описаните дисциплинарни нарушения. Конкретни действия от страна на служителя, съставляващи неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители (чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР) или на етичните правила (чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР), не са описани. Такива не са и установени, с което от страна на наказващия орган е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са изяснени всички обстоятелства и не са събрани доказателства, които имат значение за доказване на релевантните факти. Обоснована е констатацията на съдебния състав, че липсата на конкретизация на нарушението от една страна ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга - препятства възможността съдът да осъществи преценка относно извършването на нарушението и налице ли са материалноправните предпоставки за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание. Постановяването на заповедта в нарушение на предписаната от закона форма обуславя извод за нейната незаконосъобразност и е основание за отмяната й съгласно чл. 146, т. 2 от АПК. Описаните от наказващия орган общи фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание без посочване на конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението и доказателства, които го установяват, не обосновават извършване на конкретното нарушение. Ето защо като прави извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон. Изложените в касационната жалба доводи, че в хода на дисциплинарното производство са предприети всички необходими действия от назначената дисциплинарна комисия, за да се снабди със събраните в хода на предварителното производство данни, но такива не са предоставени от Столична следствена служба и Софийска градска прокуратура, не променят извода за допуснати нарушения във формата на акта и издаването му при липса на доказателства, установяващи констатираното нарушение. Изявлението на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че няма информация относно естеството и съдържанието на доказателствата, съдържащи се в сл. дело № 18-П/ 2011 г. по описа на Столична следствена служба, пр. преписка № 4-2570/2011 г., е в подкрепа на направените по-горе констатации. Недопустимо е чрез събиране на доказателства в касационното производство да се прави опит за мотивиране на оспорената заповед и установяване на посочените в нея фактически основания, след като изрични указания в тази насока са дадени на административния орган от първоинстанционния съд и те не са изпълнени. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно. Не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,