Решение № 3468 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2011 г.

Решение № 3468 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Миграция" на МВР против Решение от № 1825/18.04.2011 г., постановено по адм. дело N`6956/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед рег. № ЗДМ-616/26.07.2007 г., с която е разпоредено отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденеца Аксой Мурат, гражданин на Турция. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в разрез с материално-правните разпоредби и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Аксой Мурат, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отменил Заповед рег. № ЗДМ-616/26.07.2007 г. на Директора на Дирекция "Миграция" на МВР, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на Аксой Мурат, гражданин на Турция е наложена принудителна административна мярка "отнемане правото на постоянно пребиваване". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че административният орган е издал оспорената заповед при липсата на данни, приложените от Аксай Мурат удостоверения към искането му от 08.03.2007 г. да са неистински. Изложени са доводи, че административният оран не е установил съществуването на посоченото в оспорената заповед фактическо основание. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. При безспорно установената фактическа обстановка решаващият съд законосъобразно е отменил оспорената пред него заповед, приемайки, че към датата на издаването й не са изпълнени предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ за налагане на предвидените принудителни административни мерки. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички условия, очертаващи законовия му статут, в т. ч. съществуването на юридическия факт на упражненото с него субективно материално право (чл. 170, ал. 1 АПК). В хода на първоинстанционното производство касаторът не е установил наличието на релевантните факти, с които мотивира взетото административно решение. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, съгласно която отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни. В конкретния случай е установено, че чужденецът е получил разрешение за пребиваване в страната по надлежния ред, на основание чл. 25, т. 5 (отм.) от ЗЧРБ - пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години, като в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 се отчита само половината от времето на пребиваване, а в заповедта не е посочено кои предоставени данни са неверни, нито е установено в развилото се съдебно производство, че приложените от Аксай Мурат удостоверения към искането му от 08.03.2007 г. са неистински. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение