Решение № 10379 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3328/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцисуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) гр. София, представлявано от Ректора проф.д.н. А.Герджиков, чрез пълномощник адв. З. Орсов, против Решение 496 от 30.01.2023 г., постановено по адм.д. 13365/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на СУ срещу Решение 80811-802/01.11.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж (ОП НОИР), с което e отказано да бъдат верифицирани разходи в размер на 58 151,16 лв. за бенефициера СУ по Договор за безвъзмездна финансова помощ /БФП/ BG05M2OP001-1.001-0004-С01. Касаторът поддържа оплаквания за частична недопустимост на решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на СУ срещу Решение 80811-802/01.11.2019 г. на РУО на ОП НОИР относно отказа да се верефицират разходи от 60,63 лв. по бюджетен ред VI.15.1 Разходи на публикуване на научни статии на Университет Проф.д-р Асен Златаров- Бургас, тъй като СУ не е оспорвал решението в тази част, поради липса на правен интерес от оспорване. Касаторът поддържа неправилност на съдебния акт в останалите му части, с които АССГ отхвърля жалбата на СУ срещу Решение 80811-802/01.11.2019 г. на РУО на ОП НОИР, с които не са верефицирани: 4 174,44 лв. по бюджетен ред IV.10.1 Възнаграждения /брутни суми, вкл. и дължимите от работодателя осигурителни вноски; 53 457,63 лева по бюджетен ред VIII.25.1 Разходи за възнаграждения на лица, пряко ангажирани с дейности по управлението и/или изпълнението на проекта, вкл. задължителни здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя и 458,46 лв. по бюджетен ред VIII.25.2 Разходи за командировки. Твърди, че е неправилен изводът на съда, че участието на проф. Стефанов в конференцията на 21-22 ноември 2018 г. във Виена, на която е дадено официалното начало на Европейския облак за отворена наука и е приета Виенската декларация EOSC, не е пряко свързано с изпълнението на Проект УНИТ-е и не отговаря на дейността Организация и управление на проекта, поради което неправилно е отхвърлена и жалбата срещу неверефицирането на тези разходи за командировка. Счита, че са неправилни и изводите на съда да отхвърли жалбата срещу неверефикацията на разходите за възнаграждения, като съдът не е следвало да приложи правилата за пропорционално отчитане на възнаграждения по трудов договор на лица по проекта, тъй като е била релевантна версията на Ръководството за изпълнение на административните договори, сключени по приоритетна ос 1 на ОПНОИР, към 01.03.2018 г., в което такъв метод на изчисление на разходи не е предвиден. Излага съображения за неприложимост на правилата за пропорционално отчитане на възнаграждението по основния трудов договор, съдържащи се в Ръководството от 21.12.2018 г. Сочи и че съдът не е обсъдил и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като не е изложил и мотиви защо е неотносимо към спора. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което се отмени атакуваният административен акт като незаконосъобразен, евентуално да се върне делото за разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска касационната жалба като неоснователна да бъде отхвърлена и се потвърди оспореното решение. Претендира направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е Решение 80811-802/01.11.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОП Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г., с което е отказано да бъдат верифицирани разходи в размер на 58 151, 16 лева, за бенефициера Софийски университет "Св. Климент Охридски" по Договор за БФП BG05M2OP001-1.001-0004- С01. Съдът е установил, че на 28.02.2018 г. СУ е сключил административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП НОИР 2014-2020 процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M20P001-1.001 Изграждане и развитие на центрове за върховни постижения по проект BG05M2OP001-1.001-0004 Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото (УНИТ-е), като в чл. 5 от същия е заложено, че бенефициерът е длъжен да спазва наред с изрично заложени нормативни документи и Ръководство за изпълнение на административните договори/заповеди за БФП по приоритетна ос 1 от ОП Наука и образование за интелигентен растеж. Във връзка с направено на 05.08.2019 г. Искане 4 за междинно плащане на стойност 347 838,80 лв., ръководителят на УО, с оспореното решение не е верифицирал суми в размер на 58 151, 16 лв., както следва: т.1. По бюджетен ред IV.10.1 Възнаграждения (брутни суми, вкл. и дължимите от работодателя осигурителни вноски) не са верифицирани разходи в размер на 4 174, 44 лв. - поискани за възстановяване на възнаграждения на пет служители на бенефициера, част от екипа за изпълнение на проекта, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Служителите са назначени чрез сключване на допълнително споразумение към основен трудов договор по реда на чл. 119 от Кодекса на труда (КТ), с което се възлагат функции по изпълнение на проекта в рамките на установеното работно време. УО е счел, че в този случай, съгласно т. 3.1 Наемане на екипа за организация и управление на проекта, второ тире към Раздел I. Изпълнение на договора от Ръководството за изпълнение на административни договори за предоставяне на БФП, публикувано на 08.03.2018 г., се извършва пропорционално отчитане на възнаграждението по основния трудов договор, като работата се извършва в установеното работно време, а възнаграждението за реално отработените часове по проекта се изплаща от бюджета на проекта. Механизмът за определяне на допустимия размер на възнагражденията на членовете на екипа за изпълнение на проекта е описан в т.3, второ тире към Раздел I от Ръководството за изпълнение на административни договори за предоставяне на БФП, публикувано на 21.12.2018 г. Същият е приложен за неверифицираните разходи по ведомости 7/31.10.2018 г., 8/30.11.2018 г., 9/31.12.2018 г. , 10/31.01.2019г., 11/28.02.2019 г. и 13/30.04.2019 г. т.2. По бюджетен ред VI. 15.1 Разходи за публикуване на научни статии на "Проф.д-р Асен Златаров" гр. Бургас към разход за такса правоучастие по Фактура 43/15.05.19 г., в размер на 647,37 лв., ръководителят на УО не верифицирал сумата 60,63 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 2 от Постановление 189 на МС от 28.07.2016 г. и съгласно Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП, съфинансирани от ЕФРР по приоритетна ос 1 на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж по т.8.2., а именно: недопустими разходи са комисионите и загубите от курсови разлики при обмяна на чужда валута и разноските за финансови трансакции. т.3. По бюджетен ред VIII.25.1 Разходи за възнаграждения за лица, пряко ангажирани с дейности по управлението и/или изпълнението на проекта, включително задължителни здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя - не е верифицирана сумата от 53 457,63 лв., съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Разходите, поискани за възстановяване са били за възнаграждения на служители на бенефициера, които са част от екипа за организация и управление, назначени чрез сключване на допълнително споразумение към основен трудов договор по реда на чл.119 КТ, с което се възлагат функции по управление на проекта в рамките на установеното работно време. УО е счел, че в случая, съгласно т. 3.1 Наемане на екипа за организация и управление на проекта, второ тире към Раздел I. Изпълнение на договора от Ръководството за изпълнение на административни договори за предоставяне на БФП, публикувано на 08.03.2018 г., се извършва пропорционално отчитане на възнаграждението по основния трудов договор, като работата се извършва в установеното работно време, а възнаграждението за реално отработените часове по проекта се изплаща от бюджета на проекта. Механизмът за определяне на допустимия размер на възнагражденията на членовете на екипа за изпълнение на проекта е описан в т.3, второ тире към Раздел I от Ръководството за изпълнение на административни договори за предоставяне на БФП, публикувано на 21.12.2018 г. Същият е приложен за неверифицираните разходи по ведомост 1/30.04.2018 г., ведомост 2/31.05.2018 г., ведомост 3/30.06.2018 г., ведомост 4,1/31.07.2018 г., ведомост 5/31.08.2018 г., ведомост 6,1/30.09.2018 г., ведомост 7/31.10.2018 г., ведомост 8/30.11.2018 г., ведомост 9/31.12.2018 г., ведомост 10/31.01.2019 г., ведомост 11/28.02.2019 г. и ведомост 12/31.03.2019 г. т.4. По бюджетен ред VIII.25.2 Разходи за командировки не е верифициран разход в размер на 458,46 лв. по Заповед за командировка РД-23-1346/15.11.18 г. в чужбина на К. Стефанов - ръководител на проекта, по съображенията, че отчетния разход е извършен за дейност, която не отговаря на дейността Организация и управление на проекта. Разходът не е верефициран на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. В административната преписка са приложени Ръководствата за изпълнение на административни договори за предоставяне на БФП, публикувани съответно на 08.03.2018 г. и на 21.12.2018 г. И в двете ръководства е посочено /т.3/, че при сключване на допълнително споразумение към основен трудов договор, с което се възлагат функции по управлението на проекта в рамките на установеното работно време, се извършва пропорционално отчитане на възнаграждението по основния договор работата се извършва в установеното работно време, а възнаграждението на реално отработените часове по проекта се изплаща от бюджета на проекта. Изрично обаче в Ръководството от 21.12.2018 г. са описани прилаганите пет стъпки при пропорционалното отчитане на възнаграждението по основния трудов договор. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представил допълнително писмени доказателства, назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, като заключението на вещото лице е прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните. При тези фактически установявания първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна, при издаването му органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила и актът е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Отбелязал е, че за отчетените разходи по проекта, от април 2018 до март 2019 г., са действали два варианта на Ръководството - от 01.03.2018 г. и от 21.12.2018 г., като и в двата варианта са предвидени правила за назначаването на членовете на екипа за организация и управление на проекта и е заложено пропорционално отчитане на възнаграждението в случаите на допълнително споразумение към основен трудов договор, с което се възлагат функции по управление на проекта в рамките на установеното работно време, а възнаграждението е за реално отработените часове по проекта. Съдът е констатирал, че в Ръководството от 21.12.2018 г. освен посочените по-горе насоки са разписани детайлни стъпки при пропорционалното отчитане на възнаграждението по основния трудов договор, но независимо от липсата на подобни детайли в Ръководството от 01.03.2018 г., то в същото ясно е разписан правилният подход при изчисляване на възнагражденията, който трябва да се следва. В заключение е обобщил, че и при двете версии на Ръководството, подходът е един и същ и достатъчно ясен и е ирелевантно кой от тях е приложен към конкретните периоди, поради което оспореното решение в частта по т.1 и т.3 се явява законосъобразно. По отношение на т.2 от решението, съдът е приел, че независимо че жалбоподателя не излага доводи за незаконосъобразност на решението в тази част, след като същото е оспорено в цялост, съдът дължи произнасяне. След анализ на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕФСУ и чл. 26, ал. 1, т. 2 от Постановление 189 на МС от 28.07.2016 г., условията за кандидатстване и Ръководството за изпълнение на административните договори за предоставяне на БФП, е обосновал извод за недопустимост на претендирания разход и правилност на решението в тази част. И по отношение на т.4 от решението, съдът е споделил изводите на УО за недопустимост на отчетения разход, тъй като участието на проф. Стефанов във форум Европейски облак за отворена наука не може да се причисли към организирането и ръководенето на проекта, нито към методите и средствата за изпълнението му. По изложените съображения АССГ отхвърлил жалбата на СУ. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Не се оспорва обстоятелството, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Настоящият състав намира за неоснователно твърдението на касатора, че решението на АССГ е частично недопустимо в частта му, с която е отхвърлена жалбата на СУ срещу Решение 80811-802/01.11.2019 г. на РУО на ОП НОИР относно отказа да се верефицират разходи от 60,63 лв. по бюджетен ред VI.15.1 Разходи на публикуване на научни статии на Университет Проф.д-р Асен Златаров- Бургас, тъй като СУ не е оспорвал решението в тази част, поради липса на правен интерес от оспорване. Както е посочил и първоинстанционният съд Решение 80811-802/01.11.2019 г. на РУО на ОП НОИР е оспорено в цялост, в т.ч. и по т. 2 от същото, не е налице оттегляне на жалбата в тази част, поради което правилно съдът се е произнесъл. Настоящият състав не споделя изводите на съда за правилност на решението в тази част. Неверефицираната сума в размер на 60,63 лв. във връзка с разход за такса правоучастие по Фактура 43 от 15.05.2019 г. не е верефицирана на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т.4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 2 от Постановление 189 на МС от 28.07.2016 г. и съгласно Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП, съфинансирани от ЕФРР по приоритетна ос 1 на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж по т.8.2., а именно: недопустими разходи са комисионите и загубите от курсови разлики при обмяна на чужда валута и разноските за финансови трансакции. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ изисква, за да са допустими разходите, те да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи /Ръководството е документ по чл.26, ал.1/, а чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ (в релевантната редакция преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) изисква разходът, за да бъде допустим, да е извършен законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Съгласно т.8.2. от Ръководството недопустими разходи са комисионите и загубите от курсови разлики при обмяна на чужда валута и разноските за финансови трансакции, а съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 от Постановление 189 на МС от 28.07.2016 г. недопустими за съфинансиране от ЕСИФ са комисионните и загубите от курсови разлики при обмяна на чужда валута, с изключение на случаите на предоставянето на финансова подкрепа чрез финансови инструменти.В административния акт не става ясно на кое от посочените в него основания е отказано да бъде верифицирана сумата от 60,63 лв. дали това е т. 2 или т. 4 на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Наред с това не става ясно неверефицираната сума в размер на 60,63 лв., като част от стойността на Фактура 43 от 15.05.2019 г. на стойност 647,37 лв. ,дали съставлява комисионна, загуба от курсови разлики при обмяна на чужда валута или съставлява разноски за финансови трансакции. С оглед изложеното решението на УО в тази част се явява необосновано и немотивирано и подлежи на отмяна, противно на приетото от първоинстанционния съд. Немотивирано се явява и решението в частта по т.4, с която, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, не е верифициран разход в размер на 458,46 лв. по Заповед за командировка РД-23-1346/15.11.18 г. в чужбина на К. Стефанов - ръководител на проекта, по съображенията, че отчетния разход е извършен за дейност, която не отговаря на дейността Организация и управление на проекта. В тази връзка УО не е изложил подробни мотиви в акта, а развива такива в съдебното производство. Индивидуалният административен акт следва да бъде мотивиран, като се посочат конкретно фактите, които органът счита, че се подвеждат под хипотезата на посочената като нарушена правна норма. Липсата на изложени факти, които да се отнесат към сочените от органа правни норми, не позволява на съда да провери законосъобразността на волеизявлението му в посочената част. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая ръководителят на УО не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат подведени към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради което не се установява наличието на основание за отказ за верификация в тази част. За да откаже верифициране на заявени разходи за възстановяване на възнаграждения на служители на бенефициера, част от екипа за изпълнение на проекта, по т. 1 и т. 3 от оспорения административен акт, ръководителят на УО е счел, че съгласно т. 3.1 Наемане на екипа за организация и управление на проекта, второ тире към Раздел I. Изпълнение на договора от Ръководството за изпълнение на административни договори за предоставяне на БФП, публикувано на 08.03.2018 г., се извършва пропорционално отчитане на възнаграждението по основния трудов договор, като работата се извършва в установеното работно време, а възнаграждението за реално отработените часове по проекта се изплаща от бюджета на проекта, като механизмът за определяне на допустимия размер на възнагражденията на членовете на екипа за изпълнение на проекта е описан в т.3, второ тире към Раздел I от Ръководството за изпълнение на административни договори за предоставяне на БФП, публикувано на 21.12.2018 г. В Ръководството, което е част от документацията по проекта и с което бенефициерът е декларирал, че е запознат, е посочено, че всяка промяна в него и в приложенията към него ще бъде публикувана на сайта на УО и бенефициерът е длъжен да изпълнява проекта в съответствие с актуалната версия на ръководството и приложенията към него. В заявлението за плащане университетът е поискал възстановяване на разходи за възнаграждения на лицата от екипа за организиране и управление на проекта, наети по чл. 119 от КТ по ведомости 1/30.04.2018 г., 2/31.05.2018 г., 3/30.06.2018 г., 4,1/31.07.2018 г., 5/31.08.2018 г., 6,1/30.09.2018 г., 7/31.10.2018 г., 8/30.11.2018 г., 9/31.12.2018 г., 10/31.01.2019 г., 11/28.02.2019 г. и 12/31.03.2019г., посочени в т. 3 от Решението и ведомости 7/31.10.2018 г., 8/30.11.2018 г., 9/31.12.2018 г. , 10/31.01.2019г., 11/28.02.2019 г. и 13/30.04.2019 г., посочени в т.1 от Решението. При наличието на две действащи ръководства за процесния период разходите за възнаграждения на лицата от екипа за организиране и управление на проекта, наети по чл. 119 от КТ за периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г. следва да бъдат съответни на изискванията на Ръководството, в приложимата му версия, публикувана на уеб сайта на УО на 08.03.2018 г., т.е. извършва се пропорционално отчитане на възнаграждението по основния договор работата се извършва в установеното работно време, а възнаграждението на реално отработените часове по проекта се изплаща от бюджета на проекта. В това ръководство не се съдържат правилата, на които се е позовал в мотивите си административния орган, в частта по т.1 и т.3 от акта, т.е. препращайки към недействащо за тази част от периода Ръководство. В тази връзка основателно се явява възражението на касатора за неправилно приложение на посочения от органа метод на определяне на верифицираните разходи по бюджетните редове, посочени в т.1 и т. 3 от акта за периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г. и в тази част актът на ръководителя на УО е материално незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Като не е съобразил горното изводите на първоинстанционния съд в тази част са неправилни. За периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. административният орган правилно се е произнесъл по допустимостта на претендираните разходи за възнаграждения, съгласно Ръководството от 21.12.2018 г., като е съобразил, че възнагражденията на екипа за организация и управление на проекта се определят чрез пропорционално отчитане на възнаграждението по основния трудов договор, както следва: отчитат се реално отработените часове за управление на проекта; изчислява се коефициент за работа по проекта като отработените часове по проекта се разпределят на общо отработени часове за съответния месец, изчисленият коефициент за работа по проекта се умножава по размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер за съответния месец и получената сума се изплаща от бюджета на проекта. За тази част от периода актът на ръководителя на УО е материално законосъобразен, като правилно се явява и решението на първоинстанционния съд в тази част. Предвид изложените съображения, решението на Административния съд София-град, с което е отхвърлена подадената от Софийския университет жалба срещу Решение 80811-802/01.11.2019 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР в частта по т. 1 за неверефициране на разходи по ведомости 10/31.01.2019г., 11/28.02.2019 г. и 13/30.04.2019 г. и по т. 3 за неверифициране на разходи по ведомости 10/31.01.2019 г., 11/28.02.2019 г. и 12/31.03.2019 г., е правилно и следва да бъде оставено в сила, а в останалите си части следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която Софийски университет Св. Климент Охридски е осъден да заплати разноски за сумата над 11/единадесет/ лв. При изяснена фактическа обстановка следва в тази част да бъде постановено друго решение, по същество, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Доколкото административното производство е започнало по искане на бенефициера, то преписката следва да бъде върната на ръководителя на Управляващия орган, за ново произнасяне, в тази част. На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи на органа срок за произнасяне. При съобразяване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ /в относимата редакция/ съдът определя 90 дневен срок на органа за произнасяне. Своевременно направеното искане от пълномощника на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е частично основателно, с оглед изхода на правния спор. Същото е и доказано, предвид представените пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция писмени доказателства за реализирани съдебни разходи - платени държавни такси за съдебното обжалване, внесен депозит за вещо лице по изслушаната и приета съдебно-икономическа експертиза и възнаграждение за един адвокат. При общо претендирани разноски от 11 073,91 лв. в полза на Софийския университет следва да бъдат присъдени разноски от 10 464,43 лв., съобразно уважената част от оспорването. В полза на Изпълнителна агенция "Програма за образование" следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 11/единадесет/ лв., съразмерно на отхвърлената част от оспорването. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК Върховният административен съд