Решение № 5294 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8367/2019 г.

Решение № 5294 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8367/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. Парашкевов против решение № 53 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 64/2019 г. на Административен съд – Разград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЧР-179/15.11.2018 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, с която, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че в дисциплинарната заповед е посочено като основание за налагане на оспореното му наказание допуснато нарушение на чл. 27, т. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД "Охрана" и ГД "Изпълнение на наказанията", а съдът при решаване на спора за законосъобразност на уволнението му, в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, е обсъждал и нарушения на чл. 15, 17 и 27, т. 1 от същия кодекс. Счита, че е налице недопустимо допълване волята на дисциплинарно наказващия орган от съда, което е повлияло и на крайния му извод за законосъобразност на оспорената заповед. На следващо място поддържа, че дисциплинарното производство е проведено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но наведените в тази връзка доводи пред първата инстанция не са обсъдени и съдът необосновано е приел, че процедурата е спазена. Излага съображения, че съдът в мотивите си е приел, че липсват категорични доказателства за управлението на МПС след употреба на алкохол, но същевременно е посочил, че деянието е станало обществено известно и е довело до уронване престижа на службата. Намира, че дисциплинарното нарушение не е установено от събраните данни по дисциплинарната преписка, поради което съдът неправилно е отхвърлил оспорването му срещу уволнителната заповед. При тези доводи, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени съдебния акт и се реши спора по същество като се отмени оспорената дисциплинарна заповед. Ответникът по касационната жалба – главният директор на Главна дирекция "Охрана", чрез процесуалния си представител, в писмени бележки и пледоария по същество изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Съдът е установил точно от фактическа страна, че дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за това, че на 02.11.2018 г. около 14, 00 часа в гр. Търговище, в извънработно време, при управление на личния си автомобил е предприел неправилна маневра обратен завой и е отнел предимството на движещ се мотоциклет, при което е предизвикал пътно-транспортно произшествие. При пътния инцидент са пострадали водачът и пътничката на мотоциклета, която получила средни телесни увреждания. Жалбоподателят Парашкевов е напуснал пътно-транспортното произшествие без да изчака пристигането на полицейските служители. Няколко часа по-късно се явил в Районно управление на МВР – Търговище, където бил тестван за наличие на алкохол в кръвта. При направената проверка с техническо средство и с медицинско изследване е установено наличие на алкохол в кръвта с концентрация 0, 73 промила, на 02.11.2018 г. в 17, 16 часа. При тези данни срещу служителя е образувано досъдебно производство № 30/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Търговище за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", предл. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 НК и е задържан. По делото е приложено протоколно определение от 03.11.2018 г. от съдебно заседание по в. н. ч. д. № 409/2018 г. на Шуменския окръжен съд, с което е променена мярката за неотклонение от "задържане под стража" в по-лека "парична гаранция". Приобщени са също печатни материали във връзка със случая, който е станал публично известен и предизвикал негативни коментари в обществото. Съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР, при спазване на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 201, ал. 1 ЗМВР. Правилни и обосновани са изводите на съда, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на процедурата по чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР. По повод описаните по-горе обстоятелства, със заповед № 3-2229/05.11.2018 г. на главния директор на ГД "Охрана" при Министерство на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор В. Парашкевов. Жалбоподателят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР на 07.11.2018 година. На същата дата служителят е представил писмени обяснения, в които е заявил, че осъзнава извършеното и съжалява, като е готов да понесе съответната вина и наказание и няма какво да добави относно фактическата обстановка. Разследването е приключило с изготвянето на обобщена справка рег. № 2386/07.11.2018 г., с която жалбоподателят се е запознал и отбелязал, че няма какво да добави. Дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище рег. № 4054/14.11.2018 г. до главния директор на ГД "Охрана", с което е приел, че с поведението си служителят е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – неспазване на правилото по чл. 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД "Охрана" и ГД "Изпълнение на наказанията", извършеното нарушение е тежко и е довело до уронване престижа на службата, поради което е предложил да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Служителят се е запознал с обобщената справка, като в протокол № 9250815.11.2018 г. е отразено, че е съгласен със съдържанието й и няма да дава допълнителни пояснения по случая. При коректно проследена хронология на дисциплинарната процедура, съдът обосновано е приел, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед. Спазени са правата на дисциплинарно привлеченото лице да бъде запознато с материалите по дисциплинарната преписка и изрази позицията си по фактическите установявания и дадената правна квалификация на дисциплинарното нарушение. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР – не по-късно от две години от извършване на дисциплинарното нарушение и два месеца от откриването му. Ето защо доводите на касатора за допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на обжалваната заповед, които неправилно са игнорирани от съда, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не кореспондират с данните по делото и са неоснователни. След като е обсъдил фактическите обстоятелства в светлината на приложимите правни разпоредби, съдът е достигнал до верен извод за материална законосъобразност на обжалваната заповед. От материалите по дисциплинарната преписка е установено, че служителят е нарушил правилото на чл. 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД "Охрана" и ГД "Изпълнение на наказанията" за забрана да се управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по време на ползване на отпуск. При провеждане на дисциплинарното производство служителят не е поискал събиране на други доказателства и не е оспорил приобщените по дисциплинарната преписка. Събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство не са обосновали други изводи относно фактическата обстановка и правилно не са съобразени от съда при решаване на спорния предмет. Видно от приложените печатни материали по делото, поведението на служителя е станало публично известно и е довело до накърняване авторитета на службата. Деянието правилно е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в ГД "Охрана" и ГД "Изпълнение на наказанията" и уронващо престижа на службата, с което служителят е осъществил фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Дисциплинарната отговорност се носи независимо от наказателната, поради което развитието на наказателното производство не е определящо за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя при положение, че не е налице идентичност на фактическите състави на дисциплинарното нарушение и престъплението, в чието извършване е обвинен служителят. Действително, при обсъждане на материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът е коментирал и други текстове от Етичния кодекс, които не фигурират в обжалваната заповед и в този смисъл са несъставомерни, но това обстоятелство не опорочава крайния извод за отсъствие на основанието по чл. 146, т. 4 АПК за отмяна на уволнителната заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от касационния ответник за присъждане на разноски по делото, касационният жалбоподател следва да заплати на юридическото лице Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, в чиято структура е издателят на акта, сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,