Решение № 4837 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10259/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на УБМАЛ Бургас АД, чрез изп. Директор Миразчийски, срещу Решение 3732 от 16.05.2024 г., постановено по адм. дело 1686/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на болничното завадение срещу Заповед за налагане на санкции РД-25-1137/15.08.2023г. на Директор РЗОК Бургас, с която УБМАЛ Бургас АД със седалище в гр.Бургас са наложени общо пет санкции финансова неустойка в размер на 200 лева всяка. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени цитираната заповед. Претендира разноски. Ответникът Директор РЗОК Бургас, чрез гл. юриск. Пейкова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на болничното заведение срещу издадената от касационния жалбоподател писмена покана в посочените пет пункта, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон разпоредбите на чл.294 ал.1, във вр. с чл.344 ал.1, т.1, б. б от НРД за МД 2020-2022г., а не са били налице основания да се приеме, че случаите са маловажни . Настоящият касационен състав намира финалният извод на първоинстанциония съд за незаконосъобразен. Не е спорно, че между УМБАЛ Бургас АД и НЗОК е бил сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури 020607/ 18.02.2020г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки по Приложение 17 "Клинични пътеки" на Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020-2022 г. Със Заповед РД-25-809/12.06.2023 г. на Директор на РЗОК Бургас, на основание чл.20 ал.1,т.2, чл.54, ал.8 и чл.72 ал.2 от ЗЗО и глави 20 и 21 от НРД за МД, е наредено извършването на тематична проверка на УМБАЛ Бургас АД. За резултатите от извършената проверка е бил съставен и Протокол 791 от 30.06.2023г., съдържащ фактическите констатации на проверяващите лица, установили и пет случая на извършени нарушения, за което последващо е била издадена и оспорената тук заповед. С касационната жалба защитата на болничното заведение излага доводи, че първостепенният съд е извел погрешни изводи, резултат на неправилно прилагане на закона. По направените с жалбата конкретни оплаквания. От събраните по делото писмени докателства, вкл. и приетата административна перписка, се установява, че се касае за пет идентични случая със ЗОЛ, при които, при лечението им по съответната клинична пътека в здравното заведение, е прието, че не са били отразени две ежедневни визитации на конкретни дати в създадената от изпълнителя болнична медицинска документация, поради което е формиран извод, че са нарушени изискванията, посочени в чл.294 ал.1, във вр. с чл.344 ал.1, т.1, б. б от НРД за МД 2020-2022г. По същество по групата установявания следва да се посочи, че в стойността на медицински дейности и здравни грижи по дадена КП се включват и две ежедневни визитации от лекуващия и/или дежурния лекар. Изпълнението на това задължение на болничното заведение се осъществява чрез дължимото ежедневното наблюдение, отразено в ИЗ на пациента чрез т.н. декурзус запис на протичането на едно заболяване, медицинска бележка (наблюдение на болния), което има значение за пълното документиране на заболяването и протеклото лечение. Основен принцип в отношенията на НЗОК с изпълнителите е задължението на последните да документират изпълнението на различните изисквания във връзка с оказването на медицинска помощ по реда на ЗЗО, респ. отчитат същата, като създават различни видове документация за това така чл.33 от същия НРД за МД. Затова и собствено посочената новела на чл.344 ал.1,т.1 б. б от НРД за МД 2020 2022г. ясно сочи, че дори при липса на промяна в състоянието на пациента се записва "статус идем". Или налице е изискване за документална обоснованост на всяко медико-диагностично изследване, медицинска процедура, преглед, консултация, удостоверяващи хоспитализацията или каквито и да е други медицински дейности или здравни грижи по отношение на дадено ЗОЛ. Това ще рече, че създаването на писмена следа(документ) за извършването им е условие, за да се приеме, че тези дейности са реално извършени от изпълнителя. Доколкото в случая разглежданият спор касае заплащане на оказаната помощ(т.е. закупуването и), то заплащащият я субект изисква документиране на осъществяването на поне две визитации, каквото в разглежданите пет случая се твърди, че не са налице. При това положение основателно същият счита, че след като поетото от страна на здравното заведение условие не е спазено, то плащането е извършено без основание, поради което и недължимо платената сума подлежи на възстановяване. По повод развито възражение в касационната жалба, следва да се посочи също така, че специалната част за изпълнителите на болнична медицинска помощ, която урежда документирането и документооборота, които се изготвят в лечебното заведение, е Глава 19,Раздел Х "Документация и документооборот за изпълнители на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури" от същия НРД(чл.380 и сл. от него). В тази част са уредени изискванията за работа с медицинската и финансовата документация и при установено нарушение при воденето и съхраняването на такива документи, се налага санкция по чл. 416, ал. 3 от този НРД. Във визираните пет случая от Заповедта за налагане на санкции нарушено е правилото на чл.294 ал.1 от приложимия НРД за МД, което обаче се намира систематично в раздел III на същата Глава Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури , както и чл.344 ал.1, т.1, б. б от НРД за МД 2020-2022г., който се намира в раздел VIII Методика за закупуване на дейностите в болничната медицинска помощ . Във връзка с това, касационната инстанция намира, че документирането на дейностите по процесните клинични пътеки е компонент, който се явяват задължителен за изпълнение от лечебните заведения съгласно чл. 294, ал.1 от цитирания НРД МД. Разпоредбата на чл. 55 ал. 2, т. 5 от ЗЗО визира "документацията и документооборота", а не документирането в хода на хоспитализацията, което е част от условията и реда за оказване на медицинска помощ. Или това конкретно възражение се явява неоснователно. Основателно е обаче възражението на изпълнителя, че не е преценено правилно дали приложим по отношение и на петте случая е институтът на т.н. маловажен случай според предписаното в разпоредбата на чл.408 ал.4 от същия НРД и съобразно приложимата дефинитивна правна норма тази на § 1, т.4.2 от ДР на действащия тогава НРД за МД, според която нумерос клаузос за болничната помощ са посочени хипотезите: липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар; липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни; технически грешки в медицинската документация и липса на печат върху епикризата. В издадената заповед Директор РЗОК е посочил общо, че не са изпълнени изискванията за прилагане на чл.408 ал.4 от НРД. Хипотезата е била разгледана и в мотивите на решението от административният съдия, който приел, че тя би била приложима, ако във всикчите тези случаи само по един декурзус не е бил съставен, като се е позовал на извършено граматическо тълкуване на закона. Отчел е, че съобразно пълното и неоспорено по делото заключение на в.л. д-р Андонов, то всичките тези ЗОЛ са били нетежко болни (в стабилно-леко състояние според експерта към релевантните за преценка дати). Настоящият състав на касационна инстанция намира, че изводите на административия съдия са необосновани по отношение приложението на нормата на на § 1, т.4.2 от ДР, доколкото е видно от представените истории на заболяването на петимата ЗОЛ, вкл. съставените при престоя им декурзуси, че в тях са налице следните наблюдения на болните(лл.45-49 от делото на БАС): за ЗОЛ М. на дата 20 май 2023г.(почивен ден събота) е налице визитация, извършена от д-р Кондева в 17,32 часа; за ЗОЛ А. на дата 27 май 2023г. (почивен ден събота) е налице визитация, извършена от д-р Петров в 08,04 часа; за ЗОЛ Д. на дата 24 май 2023г.(почивен ден като официален празник според КТ) е налице визитация, извършена от д-р Петров в 08,41 часа; за ЗОЛ Б. на дата 24 май 2023г.(почивен ден като официален празник според КТ) е налице визитация, извършена от д-р Петров в 08,44 часа и последно за ЗОЛ У. на дата 24 май 2023г.(почивен ден като официален празник според КТ) е налице визитация, извършена от д-р Петров в 08,46 часа. При това положение на нещата се установява, че всъщност имаме само по един съставен декурзус от двата задължетелни за почивния ден на нетежко болни пациенти, поради което дори и с оглед изводите на самия административен съдия за тези случаи ще е приложим институтът на маловажния случай. Всъщност и в заповедтта, а и в констативния протокол, е удобно е спестен факта, че един декурзус е бил съставен, а само е посочено, че липсват необходимите два такива. С оглед на изложеното касационната жалба се приема за основателна, поради неправилно приложение на материалния закон от страна на Директор РЗОК Бургас, като същият е бил длъжен на основание чл.408 ал.4 от НРД на МД 2020-2022г. вместо да приложи посочените санкции финансова неустойка да направи предписание за отстраняване на съответното нарушение и предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложена санкция. Липсват по делото доказателства изпълнителят вече да е бил предупреждаван по този ред, т.е. посочените случаи да са повторни(което установяване, разбира се, е в тежест на санкциониращия орган). При това положение съдебното решение следва да се отмени, като постановено при наличие на касационно основание по чл.209, т.3 АПК, а жалбата на УМБАЛ Бургас АД се уважи като основателна. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на болничното заведение за двете съдебни инстанции, които се констатираха да са в размер на общо 650 лева(200 лева платена ДТ за касационно обжалване, 50 лева за платена ДТ пред първата съдебна инстанция и 400 лева за разноски за СМЕ). По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение