Решение № 13587 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2016 г.

ВАСVII отделение13.12.2016 г.докладчик Весела Андонова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1804 от 17.03.2016 г. по адм. дело № 477/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, второ отделение, 22 състав. ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на "Хиполенд" АД, ЕИК ********* сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13587 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния му представител, юрисконсулт Ахмед, против решение № 1804 от 17.03.2016 г. по адм. дело № 477/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отменена Заповед № 800/04.12.2014 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е забранено на "Хиполенд" АД използването на нелоялна заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП. В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извежда довод за неправилност и необоснованост на съдебния акт, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендират се разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Хиполенд" АД, чрез пълномощника си адв. Стефанов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отменил Заповед № 800/04.12.2014 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, е забранено на "Хиполенд" АД използването на нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: предоставяне на невярна и подвеждаща информация върху етикетите на опаковките на продуктите (включително невярната информация на етикета на детска играчка "Лазерен шпионски преследвач "SPY GEAR", че излъчва инфрачервен лъч с червена светлина). Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: КЗП е сезирана с жалба на потребител от 06.10.2014 г., касаеща закупена от магазин на "Хиполенд" АД детска играчка "Лазерен шпионски преследвач "S. G." с информация на опаковката, че излъчва безвредни инфрачервени лъчи и картинка, от която било видно, че излъчва червен лъч. При употреба на продукта потребителят установил, че играчката не излъчва лъчи, поради което е предявил рекламация на 02.10.2014 г. Потребителят твърдял, че е въведен в заблуждение, защото е бил подведен да закупи продукт с невярно съдържание. На 07.10.2014 г. е извършена проверка на дружеството в магазин, находящ се в гр. П., ул. "И. М." .№..., резултатите от която са обективирани в констативен протокол № К-0172831. Длъжностите лица от КЗП са установили, че в обекта се предлага за продажба детска играчка "Лазерен шпионски преследвач "S. G." с информация на български език върху етикета, както следва: ".....Лазерният шпионски преследвач излъчва безвредни инфрачервени лъчи. Не е истински лазерен продукт." На опаковката са изобразени две деца, които си играят с преследвача, като от него се излъчва червен лъч. Контролният орган е отворил 2 бр. играчки, като при тестването им установил, че те издават звуци, но не и лъчи. На 22.10.2014 г. в КЗП са постъпили допълнителни обяснения и доказателства от жалбоподателя, които са били приети и е съставен ППД № 0064666/22.10.2014 г. Становището изразено от жалбоподателя е, че е изпълнил предписанията на контролния орган, като в текста на етикета е добавено, че "Лазерният шпионски преследвач излъчва безвредни инфрачервени лъчи, които са невидими.". Посочено е още, че този текст присъства в инструкцията за употреба, приложена вътре в артикула. По повод извършената проверка е проведено заседание на КЗП, чиито резултати са обективирани в Протокол № 39/13.11.2014 г. КЗП приела, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП, защото представената информация на етикета, че детската играчка "Лазерен шпионски преследвач "S. G." излъчва инфрачервен лъч с червена светлина е невярна и подвеждаща. Търговецът по този начин въвеждал потребителите в заблуждение относно характеристиките на стоката, като оставя впечатление у тях, че играчката излъчва червен лъч, което обективно не е така. Дори и да се приеме, че има инструкция за употреба на продукта, в която се съдържа информация, че лъчите са невидими, то тя е запечатана в опаковката, която не може да се нарушава и потребителят възприема информацията от опаковката и изображението на нея и така формира своето пазарно решение. В първоинстанционното производство е прието заключение на СТЕ, от което се установява, че действително продукта излъчва инфрачервено лъчение, което не е лазерно и също е невидимо за човешкото око. Фактът, че тези лъчи са невидими за човешкото око не означава, че продуктът не излъчва такива, респ. надписът върху етикета въвежда в заблуждение потребителят. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че върху етикета на опаковката на детската играчка не се съдържа невярна и подвеждаща информация. Ясно е означено на него, че "Лазерният шпионски преследвач излъчва безвредни инфрачервени лъчи, но не е истински лазерен продукт". От заключението на СТЕ се е доказало, че действително продукта излъчва инфрачервено лъчение, което не е лазерно и също е невидимо за човешкото око. Фактът, че тези лъчи са невидими за човешкото око не означава, че продуктът не излъчва такива, респ. надписът върху етикета въвежда в заблуждение потребителят. По дефиниция инфрачервената светлина е невидима за невъоръженото човешко око. Съдът е извел изводи за липса на нарушение по см. на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗП, защото етикетът съдържа информация за вида на стоката и нейните съществени характеристики и тази информация е разбираема, достъпна, ясна, и не е подвеждаща. Към предлаганата от търговеца стока освен етикета е приложено и друго средство за информиране на потребителите - инструкция за употреба на продукта, която пояснява и допълва данните от етикета и в която също съвсем разбираемо и точно е посочено, че се излъчват невидими светлинни лъчи и продуктът не е лазерен. Административният съд е посочил, че съгласно чл. 2, б. "д" и "з" от Директива 2005/29/ЕО "съществено изопачаване на икономическото поведение на потребители" означава използване на търговска практика, която значително накърнява способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост, принуждаващо потребителя да вземе решение за сделка, което не би взел при други обстоятелства, а "дължима професионална грижа" е норма на специални умения и грижи, очакващи се от търговеца да извърши спрямо потребителите в разумни граници, които умения съответстващи на честната пазарна практика и/или на общия принцип на добросъвестност в сферата на дейност на търговеца". Подобно изопачаване не е налице по отношение на лицата, информирали се от етикета на продукта, защото същата поставена върху него е вярна, ясна и разбираема. Ответникът не е разграничил информацията, поставена върху етикета от тази на опаковката на продукта, поставена чрез стилизирано изображение на играчката и излъчваната от нея червена светлина. В допълнение е прието, че към дата - 04.12.2014 г. постановената заповед е лишена от предмет, тъй като нелоялната търговска практика не съществува и не може да бъде забранено прилагането на нещо, което вече не съществува. Крайният извод на съда е, че описаните в оспорвания акт факти не субсумират състава на нелоялна заблуждаваща търговска практика по чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 във вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП. Решението е правилно. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Г. четвърта, раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 с. з. задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. С този текст от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Е. П. и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2 и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Нелоялната и заблуждаваща търговска практика в случая се състои в това, че "Хиполенд" АД е предоставил невярна и подвеждаща информация върху етикетите на опаковките на продуктите (включително невярната информация на етикета на детска играчка "Лазерен шпионски преследвач "S. G.", че излъчва инфрачервен лъч с червена светлина). Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е осъществен фактическия състав на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗП, етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба. Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща. В случая се установява, че върху етикета на опаковката на детската играчка не се съдържа невярна и подвеждаща информация. Ясно е означено на него, че "Лазерният шпионски преследвач излъчва безвредни инфрачервени лъчи, но не е истински лазерен продукт". Действително продуктът излъчва инфрачервено лъчение, което не е лазерно и също е невидимо за човешкото око, което се установява от приетата по делото СТЕ. Фактът, че тези лъчи са невидими за човешкото око не означава, че продуктът не излъчва такива, респ. надписът върху етикета въвежда в заблуждение потребителят. В случая опаковката на продукта, на която е визуализирана играчката поставена върху детска ръка да излъчва видим червен лъч, съдържа невярна и подвеждаща информация по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП, но такава информация не се съдържа на етикета на детската играчка, както е приел административният орган и което е прието за нелоялна търговска практика. В мотивната част на процесната заповед е отразено, че "Чрез информацията (текстова и графична) върху етикета на опаковката на продукта за характеристиките на играчката - излъчва лъч, търговецът въвежда в заблуждение потребителите.......", но върху етикета на играчката липсва графична невярна и подвеждаща информация, графичната информация е върху опаковката, а не върху етикета, поради което наведените от касатора доводи в тази насока са неоснователни. По изложените съображения, постановеното решение е правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143 от АПК, на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. По делото е представен Договор за адвокатски услуги от 09.11.2016 г., съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, платими в брой при подписването на договора, за което последният служи и като разписка. Приложена е и разписка от 09.11.2016 г., удостоверяваща получаването на сумата от адвоката. Процесуалният представител на касатора е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което следва да бъде уважено. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, към който препраща нормата на чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че е без материален интерес, на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева определено в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. (в редакцията й към датата на приключване на устните състезания по делото). Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

Цитирани разпоредби

2