Решение № 15302 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10785/2010 г.

Решение № 15302 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10785/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, подадена чрез надлежно упълномощената юрисконсулт Цончовска, срещу решение № 10153 от 23.07.2010 г., постановено по административно дело № 15933/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. По съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушения на материалния закон и необоснованост, касаторът моли оспорения от него съдебен акт да бъде отменен. Допълнителни аргументи в подкрепа на искането са развити в представено по делото писмено становище и в пледоарията на юрисконсулт Влаевска, също упълномощена да го представлява, която в съдебно заседание възвежда и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Николай Ценов Тодоров от гр. Видин чрез повереника си адв. Василев в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли същата да се отхвърли, а обжалваното с нея решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-15-898 от 13.11.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното правоотношение на Николай Ценов Тодоров - директор в Министерството на земеделието и храните, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 265 от 10.11.2009 г., поради съкращаване на заеманата от него длъжност, считано от 13.11.2009 г., като министерството е осъдено да заплати на Николай Тодоров направените деловодни разноски в размер на 500 лв. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция от Заповед № РД-15-5 от 7.01.2003 г. на Министъра на земеделието и горите и останалите събрани по делото доказателства е установено, че считано от 13.01.2003 г., Николай Ценов Тодоров е заемал длъжността "директор" с ранг VII старши на Областна дирекция "Земеделие и гори" (впоследствие Областна дирекция "Земеделие") - Видин, която е била част от структурата на Министерството на земеделието и горите (сега Министерство на земеделието и храните). За да уважи жалбата на Тодоров срещу заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, решаващият съдебен състав от пето отделение на ВАС е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, като в тази връзка са изложени мотиви, че съгласно чл. 2, ал. 1 от ПМС № 265 от 10.11.2009 г. се създават областни дирекции "Земеделие" чрез преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните, а служебните правоотношения на служителите в същите преминават към преобразуваните областните дирекции "Земеделие" по реда на чл. 87а от ЗДСл. Съдът е приел, че Николай Тодоров е имал качеството на държавен служител в Областна дирекция "Земеделие" - Видин, а съгласно разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл, при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. Обосновано е наличието на първата хипотеза на чл. 87а от ЗДСл - преобразуване на администрация, предвид това, че под "преобразуване" законът има предвид случаите на вливане, сливане, разделяне или отделяне на административни формирования, а в конкретния случай, видно от чл. 2 от ПМС № 265 от 10.11.2009 г., е налице отделяне на административни формирования. В такива случаи служебното правоотношение на служителите се запазва по силата на закона. Само на това основание, според съда, оспорваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Освен това, според тричленния състав, при съпоставката на утвърдените от Министъра на земеделието и храните длъжностни характеристики се установява, че длъжността "Директор" на Областна дирекция "Земеделие" е запазена и като система от функции, задължения и изисквания, което също води до извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, не споделя тези изводи. С цитираното постановление на Министерски съвет № 265 от 10.11.2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и създаване на областни дирекции "Земеделие" (обн., ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г.) и с издадения от Министъра на земеделието и храните въз основа на делегирането по чл. 2, ал. 2 от това постановление Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие" (обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., изм., бр. 9 от 2.02.2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 3.08.2010 г., изм., бр. 73 от 17.09.2010 г.) е направена съществена реформа в структурата на органите по поземлена собственост, сърцевината на която е превръщането на съществуващите дотогава териториални административни звена областни дирекции "Земеделие" (към Главна дирекция "Земеделие") на Министерството на земеделието и храните в институции (органи по поземлената собственост), а общинските служби по земеделие - от органи на Министерството на земеделието и храните в териториални административни звена в състава на Главна дирекция "Аграрно развитие" на всяка областна дирекция. § 13, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г.) изменя чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и също обявява областните дирекции "Земеделие" за специализирана териториална администрация към министъра на земеделието и храните, а общинските служби по земеделие - за териториални звена на областните дирекции "Земеделие". В чл. 3, ал. 1 от Постановление № 265 на Министерски съвет от 10.11.2009 г. е предвидено, че областните дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията (ЗА). Същият се назначава с договор, който се сключва, изменя и прекратява от министъра на земеделието и храните - чл. 3, ал. 2 от цитираното ПМС. Правният анализ на посочените разпоредби от постановлението налага извода, че в новосъздадената областна дирекция "Земеделие" не се предвижда длъжност "директор", която да се заема от държавен служител, а ръководството й се осъществява от директор, който е орган на изпълнителната власт. § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 265 на Министерски съвет от 10.11.2009 г. съдържа уредба за трудовите и служебните правоотношения на служителите в областните дирекции "Земеделие" и в общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните в областните дирекции "Земеделие", като разпоредбата препраща към предвидения за това ред по смисъла на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител. Тази разпоредба обаче е неприложима по отношение на директорите на областните дирекции "Земеделие", тъй като директорът, по силата на постановлението, вече не е на длъжност по служебно правоотношение, а на друго различно основание - като орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията. Според цитираната разпоредба от ЗА, за органи на изпълнителната власт се считат и: ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които притежават функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. В случая, по силата на Постановлението, директорите на областните дирекции "Земеделие" са органи на изпълнителната власт. Предвид цитираната правна уредба, приета с постановлението, както и на основание препращащата разпоредба на чл. 3 от Постановлението към приложимостта на разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, в случая неотносимо за настоящото производство е обстоятелството досежно наличието на пълна или частична идентичност на длъжностните характеристики за "Директор" на областна дирекция "Земеделие", изготвени преди и след ПМС 265/2009 г., тъй като с влизането в сила на последното, не е налице правна възможност директорът на областна дирекция "Земеделие" да бъде държавен служител по смисъла на чл. 2 от ЗДСл, както и не са налице основанията по чл. 87а от ЗДСл, обсъждани от тричленния състав на Върховния административен съд. Съдът, приемайки, че е налице първата хипотеза на чл. 87а от ЗДСл - преобразуване на администрацията, е стигнал до необоснования извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като е игнорирал изричната разпоредба в постановлението за определяне на статута на директора като орган на изпълнителната власт по силата на разпоредба от Закона за администрацията. При анализа на относимите за настоящото производство фактически и правни основания, посочени в оспорената заповед, се налага извод, че в конкретния случай са налице основанията по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на Николай Тодоров, заемащ длъжността "директор" в Министерството на земеделието и храните с месторабота Главна дирекция "Земеделие", Областна дирекция "Земеделие" - Видин. Също така необосновано е обсъждано от съда правно основание, непосочено в заповедта, поради което настоящият състав на Върховния административен съд приема, че оспореният административен акт е законосъобразен. Прекратяването на служебното правоотношение е извършено след влизане в сила на предприетите с Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните промени и при наличието на утвърдено към 13.11.2009 г. щатно разписание. С утвърденото ново щатно разписание в Министерството на земеделието и храните длъжността "Директор" на Областна дирекция "Земеделие" - Видин, заемана от Николай Тодоров, не фигурира. Такава длъжност, заемана по служебно правоотношение, е престанала да съществува, считано от влизане в сила на Постановление № 265 от 2009 г. на Министерски съвет от 13.11.2009 г. В случая е налице съкращаване на заеманата длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при наличието на законовите предпоставки, предвидени в тази разпоредба, а именно: длъжността е отпаднала като нормативно определена позиция и са премахнати функциите, задачите и задълженията на тази длъжност. Предвид изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е неправилно (необосновано и постановено в нарушение на материалния закон), поради което следва да бъде отменено и, тъй като правният спор между страните е напълно изяснен от фактическа страна, той следва да бъде разрешен по същество, като жалбата на Николай Ценов Тодоров против Заповед № РД-15-898 от 13.11.2009 г. на Министъра на земеделието и храните се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв. (дължими от ответника по касация) съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,