Решение № 397 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5934/2007 г.

Решение № 397 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5934/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. С. С. от гр. С. срещу въззивно решение от 23.04.2007 г. по гр. д. № 426/2004 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 17.04.2003 г. по гр. д. № 11298/2000 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС срещу Д. В. М. и С. Д. М. за предаване владението върху следните недвижими имоти: нива от 6.205 дка в м. "Ч"; ливада от 3.693 дка в м. "К"; нива от 3.306 дка в м. "С"; нива от 0.301 дка в м." Терена"; нива от 1.101 дка в м. "П"; нива от 7.506 дка в м. "Ч"; нива от 6.402 дка в м. "Ч"; нива от 2.549 дка в м." Г."; нива от 0.325 дка в м. "Г"; нива от 3.325 дка в м. "Стопански двор на ТКЗС; нива от 0.230 дка в м." Стопански двор на ТКЗС"; нива от 0.019 дка в м. " Стопански двор на ТКЗС", евентуално за предаване владението върху 1/4 ид.ч. от същите земеделски земи, намиращи се в землището на кв. Т., гр. С. реституирани на наследници на С. М. С. с план за земеразделя по реда на ЗСПЗЗ от ОбСЗГ "Н.". Поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и е необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците по жалбата Д. В. М. и С. Д. М. не са подали писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, състав на III г. о. като обсъди доводите в касационната жалба и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: Софийски градски съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с които са отхвърлени предявените от жалбоподателката ревандикационни искове. Приел е, че с представените решения на ПК "Н.", издадени на 5.10.1998 г. и 10.03.1999 г. при действието на разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ в редакцията й към този момент комисиите се състояли от председател, секретар и нечетен брой членове. От представените решения на поземлената комисия, сега общинска служба по земеделие и гори и издаденото от МЗГ удостоверение № К002-214/7.06.2006 г. се установявало, комисията се състояла от четен брой членове, т. е. заседавала в незаконен състав, което водело до нищожност на постановените решения. Тъй като нищожните решения не са породили конститутивно действие въз основа на тях жалбоподателката не се легитимирала като титуляр на правото на собственост по отношение на земеделските земи, предмет на ревандикационните искове. Извел е извод, че жалбоподателката не е доказала активната си материалноправна легитимация, която е една от кумулативните предпоставки за уважаване на предявените искове. Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Изводът на въззивния съд, че решенията на органа по земеделска реституция са нищожни като постановени от незаконен състав е неправилен. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ в редакцията й към момента на постановяване на представените по делото решения на ПК "Н." поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. В качеството си на административен колективен орган по поземлената собственост, поземлената комисия осъществява своите правомощия и постановява законосъобразни актове, само когато действа в предвидения от закона състав. В случая в титулната част на решение № 100-1/5.10.1998 г. и № 100-2/10.03.1999 г. на ПК "Н." е посочен четен брой членове. Видно е обаче от представените копия, че решенията са подписани от председател, секретар и един член, т. е. комисията е заседавала в състав с нечетен брой членове и по този начин е удовлетворено изискването за законност на състава. Несъответствието на състава с нормата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ в титулната част на решението не е довело до липса на валидно формирана воля, тъй като волеизявлението е на компетентния орган и постановените от него решения са валидни, а не нищожни, както неправилно е приел въззивният съд. Затова, изводът на решаващия съд, че решенията на органа на поземлена собственост са нищожни и не съставляват надлежен титул за правото на собственост на жалбоподателката е неправилен. Формирайки изводите си относно претендираното от жалблоподателката право на собственост само въз основа констатациите за валидността на решенията на поземлената комисия, съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост, не е изложил мотиви за наличието или липсата на останалите кумулативни предпоставки необходими за уважаване на исковете по чл. 108 ЗС в нарушение на чл. 188 ГПК (отм.). Предвид изложеното обжалваното решение, постановено в нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който следва да се произнесе по съществото на спора. В. от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.