Решение № 10421 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4160/2017 г.

Решение № 10421 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4160/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Д. П., чрез адв. Й. Й., срещу Решение № 12 от 8.02.2017 г., постановено по адм. д. № 542 по описа на Административен съд - В. Т. (АС - В. Т.) за 2016 г. С него е оставен без разглеждане предявеният от Димитрова иск срещу Министерство на образованието и науката (МОН) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за периодите от 28.05.2015 г. до 3.06.2015 г. и от 12.11.2015 г. до 4.12.2015 г. и е прекратено производството по делото в тази част. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Димитрова искове срещу МОН за присъждане на обезщетение за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди за периода от 3.06.2015 г. до 12.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния акт до окончателното изплащане. Наред с това, тя е осъдена да заплати на МОН разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за свидетели в общ размер на 260,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на касационна проверка при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че съдът превратно тълкувал доказателствата и е коментирал пристрастно спорни правоотношения, свързани с проведен избор за нов ректор на Стопанска академия "Д. А. Ценов", гр. С. (Академия/та), които са предмет на висящи административни дела и са без връзка с предмета на спора. Твърди се също така, че обжалваното решение не съдържа ясни и конкретни мотиви по относимите към спора обстоятелства. Излагат се съображения, че съдът неправилно оставил без разглеждане иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода 28.05.2015 г. - 3.06.2015 г. доколкото се твърди, че неплащането на трудовото възнаграждение на Димитрова за този период е в пряка причинна връзка със заповедта на министъра на образованието и науката (министъра/ът). Тъй като възнаграждението не било начислено, лицето не би могло да защити правата си чрез предявяване на трудов спор срещу Академията. Изразява се несъгласие и с изводите на съда, на основание които искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода 12.11.2015 г. - 4.12.2015 г. е оставен без разглеждане. Според изложеното в касационната жалба Димитрова не може да търси правата си по специалния ред, защото за този исков период тя не изпълнявала функциите на ректор не поради действие на работодателя, а поради незаконосъобразната министерска заповед, на която се позовал временно изпълняващият длъжността ректор в уволнителната заповед. Твърди се, че тя не би могла да претендира обезщетение от гражданския съд по Кодекса на труда (КТ), тъй като не е получила възнаграждение като ректор преди 12.11.2015 г. На следващо място се оспорват като неясни, противоречиви и взаимно изключващи се мотивите на съда, с които е обосновано отхвърлянето на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода 3.06.2015 г. - 12.11.2015 г., вкл. съображенията за липсата на пряка причинна връзка между отменената като незаконосъобразна министерска заповед и неполученото от Димитрова трудово възнаграждение. Противно на приетото от съда, касационният жалбоподател твърди, че са налице всички предпоставки за уважаване на така предявената искова претенция. Като необосновани са квалифицирани и изводите на съда във връзка с предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 20000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че тези изводи са плод на неточен, непълен и изопачен анализ на показанията на свидетелите Дочев, Илийчовски и Александров. В нарушение на процесуалните правила съдът поставил под съмнение безпристрастността на техните показания, а същевременно кредитирал тези на свидетелите Върбанов, Божинова и Марчевски, които в много по-голяма степен били необективни и заинтересовани от изхода на спора. В противоречие със събраните доказателства съдът приел за недоказани твърденията на Димитрова, че след издаването на отменената министерска заповед колегите й започнали да оттеглят подкрепата си от нея, като това й причинило негативни емоции, поради което в тази насока направил необосновани изводи. С. Д., Илийчовски и Александров доказали преживените от нея негативни емоции (чувства на разочарование, огорчение, обида, лична неудовлетвореност и притеснения), но съдът не изложил мотиви в тази насока. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение изцяло и постановяване на друго по същество на спора, с което предявените от Димитрова искови претенции да бъдат уважени изцяло. Предвид така направеното искане, настоящият състав приема, че решението, предмет на проверка се обжалва изцяло. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. С писмено становище, подадено от адв. Й. Й., постъпило по делото преди съдебното заседание, касационната жалба се поддържа. По същество се иска нейното уважаване. Прави се искане за присъждане на сторените от Димитрова разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2425,00 лв. съобразно приложен към становището списък на разноските. Ответникът - МОН, не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Твърди липсата на причинно - следствена връзка между Заповед № РД-09-727 от 3.06.2015 г., издадена от министъра на образованието и науката, и претендираните вреди, доколкото този административен акт касае трето лице. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба срещу цялото решение е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид даденото в него указание досежно срока за обжалването му в неговата цялост, тоест включително в частта, имаща характер на определение. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения досежно допустимостта на съдебното решение. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, при съобразяване на приетите от състава на АС - В. Т. за относими към правния спор писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, първоинстанционният съд направил извод за недопустимост на предявения от Димитрова срещу МОН иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за периодите от 28.05.2015 г. до 3.06.2015 г. и от 12.11.2015 г. до 4.12.2015 г., като е прекратил производството по делото в тази част. Направил и извод за неоснователност на предявените от нея искове срещу МОН за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за периода от 3.06.2015 г. до 12.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на отмяна на Заповед № РД-09-727 от 3.06.2015 г., издадена от министъра на образованието и науката до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Съдът приел, че по отношение на периодите от 28.05.2015 г. до 3.06.2015 г. и от 12.11.2015 г. до 4.12.2015 г. предявената претенция не може да се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). По отношение на първия период се мотивирал с това, че отмененият административен акт от 3.06.2015 г. все още не е бил издаден. За този период, през който Димитрова е работила като ректор при липсата на административен акт, който тя претендира, че препятства изпълняването на задълженията й, според съда, възнаграждението следва да бъде търсено по граждански ред от Академията. Във връзка с претенцията за втория период съдът съобразил, че след 12.11.2015 г. Димитрова била освободена на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ със Заповед № ЛС 3845 от 12.11.2015 г., издадена от врид ректор на Академията, отменена по съдебен ред с Решение № 30 от 23.01.2016 г., постановено по гр. д. № 859 по описа на Районен съд - Свищов за 2015 г., потвърдено с Решение № 324 от 22.07.2016 г., постановено от състав на Окръжен съд - В. Т.. По силата на тези решения тя била възстановена на заеманата длъжност съгласно Трудов договор № 1259 от 28.05.2015 г. За този период според съда, за лицето съществува възможност да претендира по граждански ред заплащането на неполученото възнаграждение. Предвид това и като се позовал на чл. 8 ЗОДОВ, съдът направил извод, че производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е недопустимо в частта по отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за посочените два периода. В тази част приел, че исковата молба не следва да бъде допускана за разглеждане по същество, а производството по делото следва да бъде прекратено. За периода от 3.06.2015 г. до 12.11.2015 г., когато била издадена отменената министерска заповед и не било прекратено трудовото правоотношение на Димитрова, съдът приел исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за допустима, но неоснователна. За неоснователни съдът счел съображенията на представителя на прокуратурата за твърдяното наличие на специален ред, изключващ приложението на ЗОДОВ. Изразил становище, че предвидените в КТ хипотези не били идентични с процесния случай, доколкото прекратяването на трудовото правоотношение на Димитрова е станало в един последващ момент - 12.11.2015 г. Предвид издаването на отменената заповед за фактическото й отстраняване от длъжност, единственият начин за обезщетяването й е редът по ЗОДОВ. Предвид наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум съдът приел, че е сезиран с претенция за заплащане на обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но направил извод, че по делото не е доказана пряката и непосредствена причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и поведението на министъра на образованието и науката от една страна, и претендираните вреди - от друга. За този период неполученото трудово възнаграждение по Договор № 1259 от 28.05.2015 г. е дължимо от Академията. Вредата, изразяваща се в неизплащане на трудово възнаграждение според съда, не може да се определи като пряка вреда от отменен административен акт или административна дейност. За да подлежи на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тя трябва да е настъпила пряко по силата на административното разпореждане, което съдът преценил, че в настоящия случай не е така. Съобразил също така въведените от Димитрова твърдения, че с издаването на отменената заповед тя незаконосъобразно и чрез самоуправни действия е отстранена от изпълняване на длъжността ректор на Академията, които обаче се установило, че не са извършени от лица от МОН, а от такива от Академията. Според изложеното в мотивите на решението, задължение на работодателя - Академията е било да осигури работата, за която е сключен трудовият договор и нормални условия за нейното извършване. Неизпълнението на тези задължения влече след себе си задължение за обезщетение, за което отговорност следва да се търси от Академията. Вредите, произтекли от неполучаването на трудовото възнаграждение като ректор са обусловени от процесната заповед, но не пряко, а косвено - чрез действията, бездействията и актовете на лица от Академията. По тези съображения съставът на АС - В. Т. направил извод, че липсва елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - пряката причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен индивидуален административен акт и претърпените вреди, доколкото на обезщетение подлежат само вредите, които са пряка и непосредствена последица. Обосновал се с това, че в случая е съществувала възможност Академията да не се съобрази със заповедта на министъра на образованието и науката, тъй като не е налице материална предпоставка, предвидена в посочената като правно основание на административния акт норма. Решението на Общото събрание за избор на нов ректор не е било предмет на висящ съдебен спор и е влязло в сила. С него е възникнал мандатът на новоизбрания ректор, който не е прекратен на някое от предвидените в закона основания. За обосноваване липсата на пряка причинно-следствена връзка съдът се позовал и на посочено в Определение № 8235 от 4.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5057 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. а именно, че правото, което Димитрова е получила чрез избирането й за ректор от Общото събрание не й е отнето от решението на последващото Общо събрание от 8.02.2016 г., а е прекратено поради прекратяване на мандата на Общото събрание, което я е избрало. По тези аргументи, според съда не може да се приеме, че ищцата не е получавала възнаграждението си като ректор пряко и непосредствено поради отменената заповед на министъра на образованието и науката. Съдът посочил, че съгласно изложеното в исковата молба Димитрова претендира настъпването на вредите и в резултат на даден от министъра на образованието и науката отговор от 9.11.2015 г. по подадено от нея искане от 16.10.2015 г., както и от фактически действия на назначения за врид ректор - недопускане до работа, изгонване от кабинета, както и действия, извършени от министъра на образованието и науката - изявления по медиите и публикувани на сайта на Министерството становища. Приел, че Димитрова претендира заплащане на пропуснатите ползи - разликата във възнаграждението, което е следвало да получи, ако е изпълнявала и длъжността ректор. Посочил, че за да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото. По подробно изложени съображения обаче направил извод, че предвид изчерпването на мандата на Общото събрание, не била налице сигурност за какъв период ищцата би получила и възнаграждението за длъжността ректор, поради което недоказани били и имуществените вреди. На следващо място, като неоснователен е преценен и искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000,00 лв. Съдът се мотивирал се, че от събраните по делото доказателства не може да бъде измерена подкрепата, която ищцата имала преди издаването на отменената заповед, за да се прецени дали тя била оттеглена впоследствие. Обсъдил събраните гласни доказателства и направил извод, че твърденията за претърпени неимуществени вреди от Димитрова са недоказани и изцяло неоснователни - не била доказана претърпяна вреда и причинна връзка на твърдените вреди с отменената заповед или действия/бездействия на министъра. Не било доказано също така, че събитията са оказали трайно и продължително въздействие, а били налице и данни, че твърдяното негативно отношение от страна на колеги е резултат на нейното бързо кариерно развитие. По делото не били доказани отрицателни, емоционални изживявания на Димитрова, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Доколкото водените от нея свидетели Дочев, Илийчовски и Александрова били близки лични нейни приятели, съдът приел, че това поставя под съмнение тяхната безпристрастност и безусловното кредитиране на показанията им. Посочил, че преценени в контекста на останалите свидетелски показания и писмените доказателства се установявало, че противоречали на показанията на свидетелите Върбанов, Божинова и Марчевски. Съдът приел, че дори някои преподаватели да са променили отношението си към Димитрова, то това е техен личен избор и не може пряко да се обвърже с отменения административен акт. Счел, че твърденията й за тенденциозно отстраняване от участие в редакционни колегии на научни издания, комисии за провеждане на държавни изпити и намалената преподавателска натовареност са неотносими към отменената Заповед № РД-09-727 от 3.06.2015 г. на министъра на образованието и науката, а са изцяло обусловени от поведението и актове на врид ректора на Академията. Позовал се на представените заповеди за определяне състава на редакционните колегии за периода 2011 г. - 2016 г., от които било видно, че промените в тях са извършвани от ректора постоянно и засягат широк кръг от хора; че участието на Димитрова в изпитни комисии за провеждане на държавен изпит се определя по предложение на ръководителя на катедрата, а от представените справки за натовареност на преподавателите от катедра "Финанси и кредит" през учебните 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. било видно, че преподавателската натовареност на всички преподаватели се е намалила, което се дължало на намаляване броя на студентите, а не на заповедта на министъра на образованието и науката. Освобождаването на бащата на Димитрова от длъжността шофьор в Академията съдът приел, че е в резултат на заповед на врид ректора, а не на министъра на образованието и науката. Наред с това, изказването на проф. Танев против нейния избор било направено по време, когато той вече не е бил министър, поради което не може да се търси отговорност от МОН. Представеният журналистически материал според съда, не съдържал оценки и квалификации, които да засегнат личното достойнство на Димитрова, а официалното становище на министъра на образованието, качено на страницата на МОН, също не можело да се приеме като уронващо престижа и достойнството й. По подробно изложените в тази насока съображения съдът направил извод, че "...искът за имуществени и неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан", предвид което намерил за неоснователна и акцесорната претенция за присъждане на лихва за периода от датата на отмяната на заповедта до окончателното изплащане на обезщетението. Предвид изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, съдът присъдил на МОН юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв., както и сторените от него разноски за депозит за призоваване на свидетели в размер на 60,00 лв. По тези съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно, но недопустимо като постановено по нередовна искова молба. В предявената пред АС - В. Т. искова молба, по която било образувано производството пред първоинстанционния съд се твърди, че Заповед № РД-09-727 от 3.06.2015 г., издадена от министъра на образованието и науката причинила на Димитрова имуществени и неимуществени вреди, за обезщетяването на които е предявен искът. В допълнение обаче, последната се позовала и на отговор на министър Танев, обективиран в Писмо с изх. № 94-21165 от 9.11.2015 г. във връзка с подадено от нея искане от 16.10.2015 г. и на Заповед № АС-3845 от 12.11.2015 г. за прекратяване на трудовия й договор като ректор, издадена от врид ректора на Академията като поддържа, че тези факти имат "... пряко отношение към претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като ясно показват негативното отношение на министър Танев към нея, което й причинява допълнителни морални болки и страдания". Позовала се и на негово становище от 8.01.2016 г., което било "...особено показателно". От една страна в исковата молба се сочи, че Димитрова претърпяла значителни неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразната заповед, но от друга страна пак там се твърди, че като следствие на тази заповед за назначаване на временен ректор и неговите действия по отстраняването й от служебния й кабинет и изпълнение на правомощията й, тя почувствала разочарование, огорчение, обида, лична неудовлетвореност, притеснение за своите близки - дете и родители. Позовала се и на становище от 5.06.2015 г., публикувано на сайта на МОН, от което ставало ясно, че според министъра "...събитията в Стопанската академия Свищов показват "една от най-нелицеприятните страни на системата на висшето образование". Твърди се също така, че министерската заповед се отразила неблагоприятно върху авторитета на Димитрова, на доброто й име в академичните среди - както в Академията, така и в страната; била оттеглена подкрепата, която имала сред колегите; името и личността й станали повод за ежедневни коментари в гр. С., където живее и работи и била познавана от хората като интелигентен и етичен човек; широко се обсъждало противопоставянето на министъра на нейния избор и изгонването й от поста. Димитрова оценила така претърпените от нея неимуществени вреди на сумата от 20000,00 лв., в който размер претендира обезщетение за репарирането им. По-нататък в исковата молба се сочи, че в резултат на незаконосъобразната заповед и на действията на врид ректор И. В. в нейно изпълнение, тя била лишена от възможността да получава трудовото си възнаграждение като ректор в размер на 7 минимални работни заплати месечно за периода от 28.05.2015 г. (датата на избора й) до 4.12.2015 г. (датата на издаване на втората заповед за назначаване на врид ректор). Твърди се, че Димитрова била отстранена незаконосъобразно от длъжността ректор, в резултат на което е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение в общ размер на 16470,00 лв. за посочения период. С Определение от 11.08.2016 г. (л. 62 и 63 от първоинстанционното дело) съдът конституирал страните, насрочил делото в открито съдебно заседание и им дал указания по разпределението на доказателствената тежест. Видно от мотивите на определението приел, че с исковата молба е предявен иск срещу МОН за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 16470,00 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000,00 лв. следствие на Заповед № РД-09-727 от 3.06.2015 г., издадена от министъра на образованието и науката, с която Димитрова била "лишена от възможността да получава трудовото си възнаграждение като ректор в размер на 7 минимални работни заплати месечно за периода от 28.05.2015 г. до 4.12.2015 г.", отменена по съдебен ред. Преценил исковата молба като редовна - съответна на изискванията по чл. 127 и чл. 128 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и допустима. Първоинстанционният съд не е съобразил, че петитумът на исковата молба не съответства на изложеното в нейната обстоятелствена част предвид твърденията на Димитрова за осъществени спрямо нея вредоносни действия, които тя свързва с възникването на твърдените вреди. Съгласно петитума, обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди се претендират във връзка с незаконосъобразната министерска заповед. Както се посочи по-горе обаче, видно от обстоятелствената част на исковата молба, навеждат се твърдения, че отговорът на министър Танев, обективиран в писмо с изх. № 94-21165 от 9.11.2015 г. и Заповед № АС-3845 от 12.11.2015 г. за прекратяване на трудовия й договор като ректор имат "... пряко отношение към претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди...", както и това, че като следствие на незаконосъобразната министерска заповед за назначаване на временен ректор и неговите действия по отстраняването й от служебния й кабинет и изпълнение на правомощията й, Димитрова почувствала разочарование, огорчение, обида, лична неудовлетвореност, притеснение за своите близки - дете и родители. Тя отделно се позовала и на становище от 5.06.2015 г., публикувано на сайта на МОН, от което ставало ясно, че според министъра "...събитията в Стопанската академия Свищов показват "една от най - нелицеприятните страни на системата на висшето образование". П озовала се и на становище от 8.01.2016 г.; на това, че в резултат на незаконосъобразната заповед, но и на действията на врид ректор И. В. в нейно изпълнение, била лишена от възможността да получава трудовото си възнаграждение като ректор в размер на 7 минимални работни заплати месечно; на това, че била отстранена незаконосъобразно от длъжността ректор, в резултат на което е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение в общ размер на 16470,00 лв. По време на устните прения пред първоинстанционния съд също поддържала твърдение, че била незаконосъобразно и самоуправно отстранена от функциите й, както и че като следствие на незаконосъобразната заповед и "престъпното й отстраняване от заеманата длъжност" не получавала заплатите си като ректор. Впрочем, в хода по същество пред първоинстанционния съд представителят на прокуратурата обръща внимание на посоченото в обстоятелствената част на исковата молба, че вредите са настъпили в резултат на фактически действия - недопускане до работа, изгонване от кабинета на Димитрова, изявления на министъра, становища на сайта на министерството (виж съдебен протокол от 19.01.2017 г., л. 362 - 365 от първоинстанционното дело) и практически на констатираното от настоящия състав несъответствие със заявения петитум в тази връзка. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е отразил твърденията на Димитрова относно претендираните вредоносни действия, посочени в исковата молба, но не е направил извод за посоченото по - горе несъответствие между обстоятелствената й част, в която са въведени те и нейния петитум. Не е съобразил, че претенциите за обезщетяване на твърдените имуществени и неимуществени вреди е следвало да бъдат конкретизирани от ищцата във връзка с тези твърдения по размер и период, от една страна - по исковете за вреди от отменената като незаконосъобразна министерска заповед, и от друга - по исковете за вреди от твърдените действия. Съдът не е взел предвид и това, че както е заявена, претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди не е конкретизирана по период, доколкото посоченият от 28.05.2015 г. до 4.12.2015 г. е относим към иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Яснотата, която е нужно да следва от съдържанието на исковата молба във връзка с правопораждащите отговорността на МОН факти и съответствието на твърденията със заявения петитум е безусловно необходима и за определяне предмета на доказване по делото и очертава рамките на решаващата дейност на съда. В случая, въпреки че в исковата молба не са изложени твърдения за освобождаване на Димитрова през процесния период от заеманите от нея позиции в помощни органи в Академията и намаляване хорариума от часове които преподава, в съдебното заседание на 8.12.2016 г., съдът е приел за необходимо събирането на доказателства в тази насока. В това съдебно заседание процесуалният представител на Димитрова навежда такива твърдения след разпита на свидетелите, но изменение на обстоятелствената част на исковата молба не е допускано в този смисъл. Събирането на посочените доказателства е станало при липсата на яснота към кой от предявените искове са относими те и какви релевантни за спора обстоятелства, въведени в исковата молба, ще се установят чрез приобщаването им към делото. Изложеното се явява проекция на изначалната нередовност на исковата молба, останала неконстатирана от първоинстанционния съд и на последващата, като следствие на това, неправилна преценка на съда относно релевантните за спора факти. Тази нередовност е станала причина в първото по делото съдебно заседание на 13.10.2016 г., след направения доклад на делото от който се установява приетото от съда, че вредите се претендират от отменената по съдебен ред като незаконосъобразна Заповед № РД-09-727 от 3.06.2015 г. на министъра на образованието и науката, "...с която е лишена от възможността да получава трудовото си възнаграждение..." (виж съдебен протокол на л. 89 и сл. от първоинстанционното дело), съдът да даде указания по разпределението на доказателствената тежест, като наред с другото да укаже на Димитрова, че следва да проведе пълно главно доказване относно наличието на отменен незаконосъобразен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и причинната връзка между тях и претърпените вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, изложение в какво се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен (нищожен) акт, съответно действие или бездействие произтичат, точен размер на претендираното обезщетение от всеки от тях (акт, действие, бездействие) поотделно за имуществените и неимуществените вреди, както и периода, за който се търси обезщетяването им. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум, който определя границите на решаващата дейност на съда. Предвид това и при съобразяване на гореизложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл по нередовна искова молба, която не съответства по съдържание на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Предметът на иска се индивидуализира в исковата молба чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и заявено искане, като съдът е длъжен да се произнесе в рамките на този предмет. В случая съдът не е констатирал нередовността на исковата молба, която съдържа несъответствие между направените в обстоятелствената й част твърдения за правопораждащите отговорността за заплащане на претендираните обезщетения за вреди юридически факти и търсената от съда защита, за което не са дадени указания за еднозначно уточняване. Претенциите за обезщетяване на твърдените имуществени и неимуществени вреди не са конкретизирани от Димитрова във връзка с тези твърдения по размер и период от една страна по исковете за вреди от отменената като незаконосъобразна министерска заповед и от друга - по исковете за вреди от твърдените вредоносни действия. Последицата, че съдът не е констатирал това и не е извършил необходимите процесуални действия за привеждането на исковата молба в съответствие с изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК, е недопустимост на постановеното решение. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото се прие, че съдебното решение е постановено при нередовно упражнено право на иск, то е недопустимо. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася до оплакванията за неговата неправилност. Решението следва да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на АС - В. Т. за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което на първо място да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК. Едва след това, в случай, че бъдат отстранени, следва да се пристъпи към разглеждане на спора по същество. При това, следва да се дадат указания за изясняване на посоченото в постъпилия на 26.09.2016 г. (л. 68 - 74 от първоинстанционното дело) отговор на исковата молба от МОН, че неполученото трудово възнаграждение по Договор № 1259 от 28.05.2015 г. е предмет на трудовоправен спор между ищцата и Академията, който се разглежда и решава от гражданския съд. Ако то представлява твърдение за висящ спор, следва да се дадат указания за представяне на доказателства в тази връзка. Такива следва да се дадат и за изясняване на това, дали Решение № 324 от 22.07.2016 г., постановено по гр. д. № 394 по описа на Окръжен съд - В. Т. за 2016 г. е влязло в сила - обжалвано ли е, респективно какъв е резултатът от това обжалване, ако е инициирано такова. При извършване преценка на исковите претенции в контекста на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ съдът следва да има предвид, че въпросът относно това има ли специален начин на обезщетяване на Димитрова следва да се реши след уточняване на твърденията й за вредоносните актове и действия в контекста на искането за защита. Съдът следва да извърши преценка относно това съществува ли специален начин на обезщетяване във връзка с конкретния акт, действие/бездействие, от което се претендира настъпването на вредите, чието обезщетяване се иска. Предвид правните изводи на настоящия съд, по разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение