Решение № 9543 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8524/2015 г.

Решение № 9543 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8524/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по е по две касационни жалби подадени от: Д. И. Т. и Т. Б. Т. и гл. архитект на СО - Район "Надежда", против Решение № 2584/14.04.2015 г. по адм. д. № 1320/2013 г. по описа на Административен съд-София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответната страна - В. С., чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбите и молят да се оставят без уважение, а обжалваното решение - в сила като законосъобразно. Останалите ответници не ангажират становища по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същите за НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-09-50-030/03.09.2010 г. на гл. архитект на СО - Район "Надежда", с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено частично изменение на ПУП-ПР за УПИ IХ-25, и УПИ Х-26, кв. 3, местност "Требич", като УПИ Х-26 се разделя на на два пови: УПИ Х-26 и УПИ ХV-25, 26 /нов/ и се променя границата между УПИ IХ-25 и УПИ ХV 25, 26. Прието е, че заповедта е издадена при спазена процедура и от надлежния орган, но при липса на фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и на несъответно правно основание /изведено от документацията по адм. преписка/, тъй като не е налице изискуемото по т. 6, ал. 2, чл. 134 ЗУТ съгласие на всички съсобственици. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Безспорно е обстоятелството, че производството е задвижено по заявление на М. В., Д. Т. и Т. Т., с което е започнала разработка за ЧИ на ПУП с образуване на два нови УПИ-та. Това обстоятелство сочи на незаконосъобразност на заповедта, тъй като същата, видно от мотивираното предписание и съпътстващата издаването на заповедта документация, е с правно основание т. 6, ал. 2, чл. 134 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, в редакцията ДВ, бр. 87/2010 г., приложима към датата на издаване на оспорената заповед, влезлите в сила ПУП могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 /имотите-предмет на самия план/, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. В случая, жалбоподателката Стоева се явява носител на ограничено вещно право на ползване на засегнатия с процесната заповед ПИ, п-л IХ-25 Липсата на съгласие е пречка за изменение на действащия ПР на това правно основание, а извършеното изменение, състоящо се в образуване на два самостоятелни УПИ-та е незаконосъобразно. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационните жалби - оставени без уважение, като неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,