Решение № 342 от 7.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1025/2014 г.

Решение № 342 от 7.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1025/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. М. Г., чрез защитника му адв. С. И. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1396/2012 на Районен съд - Шумен и ВНОХД № 459/2013 г. по описа на Окръжен съд - Шумен и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането са изложени доводи за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения. Посочено е, че извършеното от осъдения деяние е несъставомерно от обективна страна относно квалификацията "пияно състояние". Твърди се, че решението е постановено, без да бъдат обсъдени възраженията на защитата, като липсва проверка и анализ на всички релевантни доказателства - събрани в наказателното производство. Претендира се отмяна на решението на Окръжен съд - Монтана, оправдаване на Г. по така повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание осъденият Г. - редовно призован, не се явява. Не се явява и защитникът му адв. И. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 123/12.11.2013 г. по НОХД № 1396/2012 г. Районен съд - Шумен е признал за виновен Г. М. Г. в това, че на 05.06.2008 г. в край [населено място], обл. Шумен при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда /три/ на П. Р., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 б. "А" вр. с ал. 1 б. "Б" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК го е осъдил на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е отложил за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 343г от НК Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от десет месеца. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД № 459/2013 г. по описа на ОС - Шумен. С Решение № 51/27.05.2014 г. от 22.04.2013 г. по същото дело присъда е потвърдена изцяло. В искането се акцентира за допуснати процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствата и липсата на отговор на направените възражения от защитата във въззивното производство. Решаващите по същество инстанции са положили необходимите усилия, като са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Окръжният съд мотивирано, с оглед изминалия значителен период от инкриминирания момент - повече от пет години, законосъобразно е отказал назначаването на допълнителна авто-техническа експертиза и не е установил нови обстоятелства, които да са довели и до промяна на приетата от районния съд фактическа обстановка. Действително въззивният състав е изложил твърде лаконични съображения, поради които не приема изложените в жалбата доводи, но изрично е подчертал, че споделя изцяло изложеното от първоинстанционния съд. В този смисъл не може да се приеме за основателно твърдението за липса на мотиви. Съставът на окръжния съд би могъл да направи по-задълбочен анализ на доказателствата, но независимо от тези констатации, касационната инстанция счита, че в случая не би могло да се говори за липса на мотиви, което предполага вътрешна противоречивост или непълнота до такава степен, че да е невъзможна проверката на вътрешното убеждение на съда, каквато хипотеза в настоящия казус липсва. Въззивният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК е обективирал по ясен и несъмнен начин върху какви доказателства и при каква тяхна оценка е изградил вътрешното си убеждение. Въз основа на заявеното в показанията на пострадалия, на свидетеля А. и заключението на авто-техническата, допълнителната такава, химическата и медицинските експертизи е прието за безспорно доказано по делото авторството на престъплението. В този смисъл, проверявайки постановения влязъл в сила съдебен акт, в пределите на своите правомощия ВКС не констатира в доказателствената си дейност съдилищата да са допуснали нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са довели до незаконосъобразни изводи по въпросите за вината и отговорността и това да обуславя тяхната отмяна. Няма основание да бъдат споделени и доводите в искането за наличие на нарушение на материалния закон. В пълно съответствие с разпоредбата на чл. 343, ал. 3 б. "А" вр. с ал. 1 б. "Б" от НК съдилищата законосъобразно са достигнали до извода, че с инкриминираното деяние са осъществени всички обективни и субективни признаци на престъплението, в извършването, на което Г. е признат за виновен, т. е. при така приетите за установени факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждането на подсъдимия. Основното несъгласие на защита в случая е свързано с констатациите на вещото лице по отношение на количеството алкохол в кръвта на осъдения, като се претендира, че са нарушени разпоредби на Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС. В тази връзка, следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 343, ал. 3 от НК е инкриминирано наличието на "пияно състояние", за разлика от нормата на чл. 343Б от НК, където концентрацията на алкохол в кръвта следва да бъде установена по "надлежния ред". В съдебна практика напълно безпротиворечиво се приема, че наличието на "пияно състояние" може да бъде установено с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания, а законосъобразното провеждане на изследването на кръвта на подсъдимия е само едно от тях. В случая дори и да има известни несъответствия при вземането на кръвната проба на Г. и нейното съхранение с предписания в Наредба № 30 ред за това, то резултатът от нея не би могъл да бъде игнориран, предвид заявеното в показанията от свидетеля Р.. Същият е категоричен, че преди да се качи да управлява автомобила, осъденият е изпил две чаши ракия и бутилка червено вино. Тези показания на пострадалия са в унисон с показанията на св. А., който е обслужил двамата в заведението. При тези безспорно установени факти по делото не би могло да бъдат приети за основателни направените в искането възражения. Ето защо съдът не констатира да е налице някоя от предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл. 426, ал. 1 вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение