Решение № 12716 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7348/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. П. А. против решение 1782/28.5.2024 г. постановено по адм.д. 84/2024г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването й срещу Заповед 10-00-2707/15.12.2023 г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал.1, чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Масивна сграда с идентификатор 68850.502.34.1, находяща се в ПИ 68850.502.34 по КККР на Стара Загора. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага доводи, че заповедта нарушава принципа на съразмерност. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кмета на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е правилно. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения, сочещи законосъобразност на решението, предмет на жалбата. Позовава се на практика на ЕСПЧ, тълкува нормите на чл. 8, § 1 и § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /по долу Конвенцията/. Предлага на съда решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира, че касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: Установено по несъмнен начин по делото е, че описаният строеж е незаконен по смисъла на 225, ал.2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Строежът е разположен върху имот общинска собственост, който е отреден за озеленяване и върху който не е отстъпено право на строеж. Предвиждането за озеленяване е такова както по ПУП от 1975 г., така и по сега действащия ПУП одобрен на 7.7.1997г. Следователно налице и хипотезата на чл. 225, ал.2, т. 1 от ЗУТ строежът е в противоречие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Налице е и хипотезата на чл. 225, ал.2, т. 2 ЗУТ строежът е осъществен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Имайки предвид годината на изграждането /1998г./, строежът не попада в хипотезите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Възможните хипотези са тези по § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, в зависимост от точната дата на започването на строежа. Но в която и от двете хипотези да попада строежът, същият не е търпим, тъй като и при двете за да е такъв, освен всички останали предпоставки, визирани в двете правни норми, се изисква и декларирането на извършеното строителство пред одобряващите органи в случаите по ал. 2 в срок до 31.12.1998г., а в случаите по ал. 3 в срок до 2.07.2001г. По делото нито се съдържат доказателства за подобно деклариране, нито има твърдения от страна на касатора в тази посока. Освен това и двете норми поставят като условие за търпимост на незаконния строеж, същият да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове. Както се посочи по-горе строежът е в противоречие с действащия ПУП. Следователно строежът не може да бъде квалифициран като търпим и правилно е разпоредено същият да бъде премахнат. Не е налице твърдяното противоречие с чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и в тази връзка за нарушение на принципа на съразмерност съдържащ се в чл. 6, АПК. Административният съд е достигнал до извода, че оспорената заповед не противоречи на чл. 8 КЗПЧОС, тъй като премахването на незаконния строеж представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка по смисъла на чл. 8 от КЗПЧОС. Следва да се подчертае, че защитаваните права по чл. 8, ал. 1 от КЗПЧОС, между които, правото на жилище и на собствеността върху него, не са абсолютни. В чл. 8, ал. 2 от Конвенцията са дефинирани границите на допустимата намеса на държавата в правата по ал. 1. От тези граници е видно, че когато ограничението е предвидено в закона, какъвто е настоящия случай и е необходимо в едно демократично общество в интерес обществена сигурност, следва да се приеме, че засягането е пропорционално на целта, за която мярката се налага. Премахването е разпоредено в интерес на обществото, което не допуска съществуването на строежи, чието изграждане е в нарушение на предвидените в устройствения закон изисквания. Въведеното от ЗУТ задължение за снабдяване със строителни книжа преди изпълнението на строежите, не е самоцелно - само за да се изпълнят въведени правила, а за да се гарантира - чрез правилното, точно, устойчиво и с необходимата здравина изграждане на даден обект, безопасността и здравето на живущите в него. Нещо повече - в настоящия случай сградата е разположена в имот общинска собственост, отреден за озеленяване. Ако се приеме тезата на касатора, то би се стигнала до абсурдната и правно неприемлива ситуация да не могат да бъдат премахнати незаконни строежи, разположени в произволно избрани от извършителите им терени, само защото тези строежи са техни жилища. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Стара Загора е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 100,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,