Решение № 12382 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9428/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Балкан Трейд Експорт ЕООД гр. София, подадена чрез процесуален представител, против решение 19661/09.06.2025г., постановено по адм. дело 3262/2025г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване П-22221423039931-004-001/10.03.2023г., поправен с Решение П-22221423064369-134-001/05.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение 724/01.06.2023г., на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта на извършено прихващане със задължения за периода януари 2014г. до ноември 2017г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционния съд е приел факти които са спорни за доказани и въз основа на тях е постановил неправилен акт. Сочи се, че няма данни да е образувано изпълнително дело срещу дружеството, нито са представени доказателства за връчване на които и да са актове издадени в процеса на изпълнителното производство, за да се приеме, че по отношение извършеното прихващане на дължими суми не е настъпила погасителна давност. Според касатора съдът не се е съобразил с т.р. 7/15.04.2021г. на ВАС, както и не е обсъдил в подробности наведените от дружеството доводи касаещи незаконосъобразността на издаденото АПВ. Счита се, че задълженията на дружеството за периода януари 2014г. до ноември 2017г., с които е извършено прихващане с оспорения акт, са погасени по давност. По подробно изложени аргументи се моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на издадения и оспорен в съответната му част АПВ. Претендират се разноски и се прави в евентуалност, искане за прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за прихващане и възстановяване П-22221423039931-004-001/10.03.2023г., поправен с Решение П-22221423064369-134-001/05.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение 724/01.06.2023г., на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта на извършено прихващане със задължения за периода януари 2014г. до ноември 2017г. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 226 от АПК, след като с решение 2727/18.03.2025г., постановено по адм. дело 10826/2024г. на ВАС е отменено решение 15090/20.08.2024г., постановено по адм. дело 7748/2023г. на АССГ, в частта, с която е обявен за нищожен оспорения АПВ П-22221423039931-004-001/10.03.2023г., поправен с решение за поправка П-22221423064369-134-001/05.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, като постановено при неизяснена фактическа обстановка с указания при новото разглеждане на делото съдът да извърши преценка за законосъобразност на оспорения АПВ, като събере и необходимите доказателства и ги анализира. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че АПВ е издаден от материално компетентен орган и са спазени материалните предпоставки за издаването му респек. налице са предпоставки за извършено прихващане между дължима лихва на дружеството и установени неплатени негови задължения за периода януари 2014г. ноември 2017г. и задълженията не са погасени по давност. АССГ е приел, че е образувано изпълнително дело срещу дружеството от 2016г., като по него са извършвани действия водещи до прекъсване на давността 2бр. запорни съобщения от 2019г. и 2020г. Според съда за най-старото задължение за 2014г. давността започва да тече от януари 2015г. и следва да изтече през януари 2020г., но е прекъсната с наложения през 2016г. запор, като от този момент започна да тече нов давностен срок. Последния следва да изтече през януари 2021г., но преди да изтече този срок е прекъснат с ново разпореждане за запорно съобщение от 2020г., като давностния срок следва да изтече през 2025г., а оспорения акт е от 10.03.2023г. първоинстанционния съд е приел, че акта е издаден в рамките на удължена давност, поради прекъсване и в рамките на абсолютната такава по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, като за най-старото задължение тази давност ще изтече през 2025г. Решението е правилно. По делото се установява безспорно, че дружеството има задължения в размер на 124 248.46лв., за периода ануари 2014г. до ноември 2017г., както и му се следва възстановяване на сума в размер на 103 017.31лв., представляващи лихви. С издадения и оспорен процесен АПВ П-22221423039931-004-001/10.03.2023г., поправен с решение П-22221423064369-134-001/05.04.2023г. е извършено прихващане на дължимите лихви с установените на дружеството задължения. Тук спорен е въпроса дали по отношение задълженията на дружеството са изтекли предвидените в ДОПК давностни срокове. Нормата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК сочи, че недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. В конкретния случай с издадения и оспорен АПВ данъчния орган е извършил прихващане на установени на търговеца задължения за периода януари 2014г. до ноември 2017г., със сума за възстановяване, представляваща законна лихва. По силата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В ал. 2 от с.з. е прието, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Нормата на чл. 172, ал. 2 сочи кога се прекъсва давността - с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като ал. 3 съдържа правилото, че от прекъсване на давността започва да тече нова давност. С оглед тези правни постановки и установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: В конкретния случай спорно е дали към момента на издаване на АПВ задълженията на дружеството са погасени по давност и незаконосъобразно органа е извършил с акта прихващане. Както се посочи по-горе задълженията на дружеството са за периода януари 2014г. до ноември 2017г. за най-старото задължение на дружеството, това от януари 2014г. давностния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК започва да тече от януари 2015г. и следва да изтече януари 2020г. Видно е, че процесния оспорен АПВ е издаден на 10.03.2023г., като за да е спазен посочения по-горе срок следва да са налице доказателства за прекъсване на давността. В конкретния случай като такова обстоятелство е посочено предприемане на действия по принудително изпълнение. В акта са описани, според издателят му, тези действия съобщение за доброволно изпълнение от 21.12.2016г.; постановление за налагане на обезпечителни мерки от 21.12.2016г. запор върху налични постъпващи суми по банкови сметки; запорно съобщение от 21.12.2016г. до Сосиете Женерал Експресбанк; запорно съобщение от 21.12.2016г. до Юробанк България; разпореждане за разпределение на постъпили суми от 16.03.2017г.; разпореждане за присъединяване от 15.08.2018г.; разпореждане за разпределение на постъпили суми от 06.12.2018г.; разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от 27.03.2019г.; разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от 04.08.2020г.; разпореждане за разпределение на постъпили суми от 24.08.2020г. и искане от 16.03.2021г. за неотложно плащане. В тълкувателно решение 7/15.04.2021г., постановено по тълкувателно дело 8/2019г. на ОСС на ВАС е прието, че прекъсването на давността по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК е относимо само към същинското предприемане на действия по принудителното изпълнение. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е посочил, че като такива действия следва да се имат само постановлението за налагане на запор и двете запорни съобщения изпратени до Сосиети Женерал Експресбанк и Юробанк България. По силата на чл. 202, ал. 1 от ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки се счита за извършен чрез връчването на запорно съобщение на банката. В конкретния случай такива са били изпратени и получени от двете кредитни институции, поради което правилно АССГ е посочил, че давностния срок касаещ задълженията на дружеството е бил прекъснат и е започнал да тече нов такъв, който предвид правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК следва да изтече през януари 2021г. Преди изтичане обаче и на този срок е извършено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от март 2019г. и от август 2020г. и започва да тече нов срок, изтичащ през 2025г., а както се посочи по-горе АПВ е издаден през 2023г. Предвид на това следва да се приеме, че прихващането е било извършено законосъобразно и оспорения в тази му част АПВ не страда от материалноправен порок водещ до неговата отмяна, както правилно е преценил и първоинстанционния съд. Наведените в касационната жалба доводи, че дружеството не е било уведомявано за образувано изпълнително дело и за актовете по него са ирелевантни за настоящия спор, тъй като тези доводи касаят законосъобразността на извършваните действия по изпълнително производство, а настоящият диспут е относно законосъобразността на издадения АПВ. Следва все пак да се посочи, че дружеството е узнало за образувано срещу него изпълнително производство, тъй като, както сочи и АССГ, от доказателствата по делото се установява, че то, чрез представляващия, е подало искане от 16.03.2017г. за неотложно плащане. Дори да се приеме, че дружеството е узнало на тази дата, то давностния срок за него е прекъснат и е започнал нов срок изтичащ през март 2022г., като през април 2020г., както се посочи е налице извършено изпълнително действие разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, което също прекъсва давността и последната би изтекла за задължение на дружеството през август 2025г. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК /л.15/ за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 607.96лв., но само за пред касационната инстанция, тъй като за другите инстанции, вкл. и д.т. са присъдени с оспореното решение на АССГ. Не са налице основания за редуциране на юрисконсултското възнаграждение, тъй като последното се претендира в минимален размер, според материалния интерес и с оглед чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004г., за възнагражденията за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо от АПК, Върховният административен съд, в състав на осмо отделение