Решение № 2184 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5372/2009 г.

Решение № 2184 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5372/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Вера Иванова Орешарова от гр. Плевен против решение № 84 от 25.02.2009 г. постановено по адм. д. № 1034/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен. Поддържат се доводи за постановено неправилно решение, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 46, ал. 5 ЗОС във вр. с чл. 145 АПК, съдът по жалба на Вера Орешарова е упражнил съдебен контрол на заповед № РД-10-1228/1.10.2008 г. на кмета на община гр. Плевен, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС и чл. 32, т. 6 от Наредбата № 18 на ОбС гр. Плевен е прекратен сключеният срочен наемен договор за общинско жилище. Съдът е установил, че оспореният акт е издаден при спазване на административно производствените правила и при наличието на обстоятелствата за правното основание на издаването му. Отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е подробно доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед не противоречи на материалния закон и не са нарушени административнопроизводствените правила. Касае се за срочен наемен договор, който е прекратен с оспорената заповед поради изтичане на срока. Законосъобразно е прието от фактическа страна, че няма нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като основание за издаване на заповедта е посочено именно решението на комисията за жилищни нужди - протокол № 6 от 10.09.2008 г., която като помощен орган мотивира прекратяването на наемните правоотношения. Обосновано съдът е приел, че след като тези обстоятелства са посочени в решението на комисията, което от своя страна е станало фактическо основание за издаване на заповедта, не е било наложително те да бъдат преповтаряни и в издадения административен акт. Наемодателят е в правомощията си да реши при сключен срочен договор за наем дали да бъде продължен или да бъде прекратен. В приетата Наредба № 18 на ОС Плевен изрично са уредени условията за продължаване на наемните правоотношения с наемателите в общински жилища. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Наредбата, преди изтичане на срока на настаняване, наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят към този момент отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище по чл. 5, ал. 1. При положение, че касационната жалбоподателка не отговаря на условията за настаняване, законосъобразно договора е прекратен с изтичането на срока. Няма нарушение и по отношение определения срок за освобождаване на жилището. Както бе посочено по-горе в решението съществуващата възможност за продължаване на срочния договор за наем е една предвидена от закона възможност, която административния орган може да използва или не по своя преценка, а не по законово задължение. Предвиденият в Наредбата едномесечен срок за освобождаване на жилището е спазен. Допусната очевидна фактическа грешка в заповедта по отношение посочения номер на жилището не е основание за отмяна. Поправката в тази част по никакъв начин няма да доведе до промяна във волята на органа, издал заповедта, а именно да бъде прекратено наемното правоотношение, както правилно е преценил първоинстанционния съд. По делото е приложен допълнително документ, с който се удостоверява идентичност на имота, още повече, че се касае за един и същ наемен договор. Предвид горното съда обосновано е приел, че издадената от кмета заповед се явява законосъобразна. Ето защо не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,