Решение № 5596 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ ТЛ ЕООД чрез адв.П. Петрова против Решение 9758 от 01.10.2024 год. постановено по адм.д. 1625/2024 год. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РД-09-69/09.07.2024 год. на директора на РЗОК Варна. В касационната жалба се поддържат твърдения за неправилност на решението на административния съд. Касаторът счита, че обжалвана заповед е нищожна и прави искане съдът да прогласи нищожността и. Алтернативно, моли с решението заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. С допълнителна молба се претендират разноски. Ответникът директорът на РЗОК Варна чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е Заповед РД-09-69/09.07.2024 год. на директора на РЗОК Варна, с която на основание чл.23а, ал.2, т.1 от договор 038003/29.06.2022 год. сключен между НЗОК и ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ ТЛ ЕООД е наложена санкция прекратяване на договор 038003/29.06.2022 год. за нарушение на чл.16, ал.3, т.7 от договора. Административният орган е приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.16, ал.3, т.7 от договора, съгласно който изпълнителят няма право да отчита ПСПСМИ/ремонтни дейности на лица, за които се установи, че са починали към момента на отпускане. При извършената проверка е установено, че на 10.05.2024 год. отговорникът на обекта на ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ ТЛ ЕООД е отчел към ИБД на НЗОК одобрение за ПСПСМИ Перука с НЗОК код 080101 издадено от РЗОК Силистра с номер генериран от специализирания софтуер 241210009/02.05.2024 год. на лице с увреждания С. Д. Н.. Съгласно справка в обособения модул Починали заявители в ИБД на НЗОК лицето С. Д. Н. е починала на 09.05.2024 год. Възприето е нарушение на чл.16, ал.3, т.7 от договора, поради което на основание чл.24б, т.30, б.А от договора е наложена санкция прекратяване на договор. Заповедта е обжалвана от ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ ТЛ ЕООД пред Административен съд Варна, който с процесното решение е отхвърлил жалбата. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Безспорно е установил извършването на нарушение на чл.16, ал.3, т.7 от договор 038003/29.06.2022 год. изразяващо се в отпускане на ПСПСМИ на лица с увреждания, за които е установено, че са починали към момента на отпускане. Всички възражения на дружеството са отхвърлени като неоснователни. Съдът е основал изводите си на факта, че помощното средство е отпуснато на 10.05.2024 год. и на тази дата същото е отчетено към ИБД на НЗОК с НЗОК код 080101, а съгласно извършена справка в обособения модул Починали заявители в ИБД на НЗОК е установено, че лицето С. Н. е починала на 09.05.2024 год. Решението е неправилно. Съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, но е извел грешни правни изводи. Наложената санкция с процесната заповед е за извършено нарушение на чл.16, ал.3, т.7 от договор 038003/29.06.2022 год., който визира забрана изпълнителят по договора да отчита ПСПСМИ/ремонтни дейности на лица, за които се установи, че са починали. Анализът на нормата сочи, че ще е налице нарушение само ако в момента на отчитането изпълнителят установи, че лицето е починало и въпреки това отчете ПСПСМИ/ремонтни дейности. Отпускането, отчитането и заплащането на ПСПСМИ/ремонтни дейности съгласно чл.3 от договора се осъществява чрез специализиран софтуер на НЗОК. Настоящият съд намира за основателно възражението на касатора, че в момента на отпускане на помощното средство е бил активен кодът на НЗОК касаещ С. Н. и поради това средството е било отпуснато. Още повече, че дружеството не разполага с достъп до Национална база данни Население и не може да извърши проверка дали лицето е починало или не в момента на отпускането. В подкрепа на този извод е представеното от касатора писмо от НЗОК от 11.03.2024 год., с което се дават разяснения относно прилагането на договорите за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия и ремонти, съгласно което Специализираният софтуер на НЗОК за ПСПСМИ/ремонтни дейности е свързан с Национална база данни /ГРАО/. В случаи на постановено одобрение на лице, което в последствие почине, кода на одобрението се блокира в специализирания софтуер и същото не може да бъде реализирано при търговец. Следователно след като в специализирания софтуер на НЗОК за ПСПСМИ/ремонтни дейности към момента на отпускане на ПСПСМИ/ремонтни дейности, а именно 10.05.2024 год. кодът е бил активен, то не е имало пречка изпълнителят по договора да отпусне средството. За същият не съществува възможност да провери дали лицето е починало или не още повече, че съгласно писмото на НЗОК такава проверка не се налага, тъй като софтуерът на НЗОК би следвало да е свързан с Национална база данни и промените да са отразени. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че са налице касационни основания за отмяна на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Не се установява дружеството да е извършило описаното в заповедта нарушение, поради което наложената санкция се явява незаконосъобразна. Съдебното решение следва да се отмени и да се уважи жалбата на дружеството срещу заповедта на директора на РЗОК Варна. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, които видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, са в размер на 200 лева за държавна такса и 4000 лева за адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение