Решение № 2267 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14420/2011 г.

Решение № 2267 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14420/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Александър Лъчезаров Димов от гр. София срещу заповед рег. № К-8735/31.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години". По изложените доводи за незаконосъобразност на издадената министерска заповед се иска отмяната й. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената жалба. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. За да се произнесе, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирано лице. Разгледана по съществото й по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът я намира за основателна. Жалбоподателят Александър Лъчезаров Димов заема длъжността полицейски инспектор VI степен в група "Административно-наказателна дейност" към отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, категория "Г" - III степен. В служебните му задължения се включва въвеждането на данни в АИС. Работата му налага непрекъснато движение и отсъствие от мястото, където се намира терминалът, с който работи, като помещението е голямо с много работни места и служители. Наказан е за това, че е допуснал с личната му парола да бъдат въведени некоректно в автоматизираните информационни фондове на "Пътна полиция" 3 броя наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП, което е довело до накърняване на правата и свободите на граждани и е затруднена дейността по изпълнението на постановените административни санкции. В заповедта е посочено, че поведението на инспектор Димов представлява нарушение на служебната дисциплина, предвид наличието на заповед рег. № 19307/13.11.2009 г. на директора на СДВР (вменяваща му задължението да не оставя компютъра си без надзор, когато е влязъл в АИС с личната си парола), което нарушение, установено от проведеното дисциплинарно производство, обосновава налагането на наказанието "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години". Установява се, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата се писмена форма. Видно от съдържанието й тя съдържа реквизитите по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, а именно описание на извършителя, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание за конкретно наложеното наказание, както и това пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва. Съображенията на дисциплинарнонаказващия орган са изложени в обобщена справка рег. № 10005/05.07.2011 г., становище рег. № 10089/07.07.2011 г. и предложение рег. № 17478/10.08.2011 г., към които е налице изрично позоваване в акта. Не са допуснати и нарушения на регламентираната процедура, които да са попречили на реализиране правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Дисциплинарното производство е образувано с министерска заповед № К-3995/26.04.2011 г., издадена на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР във връзка с постъпили данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР от страна на Димов - въведени некоректно 7 наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП, в резултат на което са облагодетелствани извършителите на нарушенията, срещу които са издадени постановленията, което индикира на използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. Заповедта съдържа необходимите реквизити по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР, като за дисциплинарно-разследващ орган е определен главен инспектор П. Башев. С тази заповед жалбоподателят е запознат на 10.05.2011 г. срещу подпис при спазване изискванията на чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР, като му е връчена и покана за даване на писмени обяснения, които са депозирани на 13.05.2011 г. Междувременно е започнало събирането на информация, необходима за изясняването на случая, което е видно от докладна записка на Башев рег. № 6743/04.05.2011 г. и изготвената справка рег. № 6999/12.05.2011 г. Установено към този момент е, че поради естеството и организацията на работата в помещението на група АДН корекциите в системата може да са направени от всеки друг служител, който работи в същото помещение заедно с Димов. Затрудненията да се докаже авторството на деянието при започнало дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ППЗМВР мотивират дисциплинарно-наказващият орган да предприеме действия по разширяване състава на дисциплинарно-разследващия орган. Поради фактическата и правна сложност на възложеното дисциплинарно производство е преценено, че Башев е възпрепятстван да го продължи сам и е издадена министерска заповед рег. № 5825/08.06.2011 г. за промяна в състава на дисциплинарно-разследващия орган, като инспектор Башев е определен за председател на вече колективен орган с членове М. Михайлов и М. Георгиева. С тази заповед жалбоподателят е запознат на 15.06.2011 г. Проверката е приключила със справка рег. № 10005/05.07.2011 г., която установява, че в три от седемте случая корекциите по НП са извършени правомерно, а по останалите са призовани истинските нарушители за връчването им, като един от тях, с отнето СУМПС за срок от 1 месец, се е явил. Комисията е приела, че събраните в дисциплинарното производство данни не уличават Димов за некоректното въвеждане на нарушенията в АИС на други ЕДИНЕН ГР. НОМЕР, липсва и познанство между него и явилото се лице. Последното е пояснило, че най-вероятно е извършило нарушението, за което е издадено НП, но няма представа защо то не е въведено в информационните масиви. На базата на тези констатации и като е отчела пропуските в организацията на дейността и контрола над изпълнителския състав, както и спецификата в служебните задължения на жалбоподателя, комисията е направила предложение за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 г. за извършеното нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (неизпълнение на служебни задължения или на заповеди), което е обективирано в становище рег. № 10089/07.07.2011 г. Материалите от дисциплинарната проверка са изпратени в Дирекция "Човешки ресурси" - МВР, където е преценено, че предложеното от дисциплинарно-разследващия орган наказание не съответства по тежест на извършеното нарушение и виновното поведение на Александър Димов. Прието е, че служителят не е изпълнил задължението си да не оставя компютъра без надзор, когато е влязъл в някоя АИС с личната си парола, което неизпълнение освен че съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на цитираната по-горе разпоредба, но като резултат е затруднило дейността или нормалното функциониране на структурите. Поради това същото следва да бъде квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР - нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други служби, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години". В тази насока е становище рег. № К-10017/29.07.2011 г. на директора на САД "Човешки ресурси", което след резолюция на министъра на вътрешните работи "Да" от същата дата, заедно с преписката е изпратено на директора на СДВР за изготвяне на мотивирано предложение до дисциплинарно-наказващия орган . С това предложение рег. № 17478/10.08.2011 г. (цитирано в процесната министерска заповед) Димов се е запознал на 16.08.2011 г. и е заявил, че няма да дава писмени обяснения. На 31.08.2011 г. министърът на вътрешните работи се е запознал с дадените такива на 13.05.2011 г., със справката и становището на дисциплинарно-разследващия орган, както и с предложението на директора на СДВР. На същата дата е издадена и обжалваната министерска заповед. Както се посочи, в заповедта са цитирани документи, съставени в хода на проверката, чиито мотиви следва да се считат за фактически основания за налагане на наказанието. В случая обаче е налице очевидно разминаване в констатациите и изводите на дисциплинарно-разследващия орган в сравнение с тези на директора на СДВР, в чието предложение са залегнали съображенията на САД "Човешки ресурси". Различна е квалификацията на нарушението и съответното му дисциплинарно наказание. От една страна, без никакви доказателства конкретното нарушение е преценено като резултатно и съставомерно по чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР - затруднило дейността на други служби, държавни органи или организации, за което се предвижда по-тежко от "порицание" наказание, а именно "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок до три години". От друга страна, липсва обосновка от страна на дисциплинарно-наказващия орган защо възприема предложението на директора на СДВР, вместо справката и становището на дисциплинарно-разследващия орган. Това прави заповедта за налагане на наказанието немотивирана и е основание за нейната отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК - поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По принцип органът по чл. 230, ал. 1 от ЗМВР не е длъжен да сподели изводите, с които е приключило дисциплинарното производство, като може да разпореди събирането и на допълнителни доказателства съгласно чл. 245, ал. 2 от ППЗМВР. Във всички случаи обаче той не може да се позовава едновременно на документи, които като съдържание си противоречат помежду си. При това положение министърът на вътрешните работи трябва да изложи свои съображения защо налага значително по-тежкото по вид и последици дисциплинарно наказание и като не е сторил това, е издал незаконосъобразна заповед, която следва да бъде отменена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение