Решение № 5097 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1081/2018 г.

Решение № 5097 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1081/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по две касационни жалби: 1. на административния ръководител на Районна прокуратура - И. и 2. на Прокурорската колегия на ВСС против решение № 15108/8.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1417/2017 г. по описа на Върховния административен съд-шесто отделение, с което отменено решение по т. 6 от протокол № 16 от 12.10.2016 г. от заседание на Прокурорската колегия ВСС за потвърждаване на наложеното със заповед № 103/26.07.2016 г. на административния ръководител на Районна прокуратура - И. дисциплинарно наказание "порицание" за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ на А. Л. Б. - прокурор в Районна прокуратура гр. И.. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. О. А. Б. писмено оспорва жалбите. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия, намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 323, ал. 4 ЗСВ, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС-шесто отделение приема оспореното решение на ВСС за материалноправно незаконосъобразно. Счетено е, че липсва основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на А. Л. Б., тъй като осъществяването на визираните нарушения на посочените норми от КЕПБМ не е доказано по предвидения от закона начин. Преценено е, че действията й са извършени в хода на изпълнение на служебните й задължения и са свързани с изясняване на обстоятелства във връзка с работата по конкретни досъдебни производства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното дисциплинарно наказание е наложено със заповед № 103 от 26.07.2016 г. на административния ръководител на Районна прокуратура - И., потвърдено с решение по т. 6 от протокол № 16 от 12.10.2016 г. от заседание на Прокурорската колегия на ВСС за извършени от А. Б. дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4 /сега ал. 3/, т. 3 ЗСВ, констатирани при извършена проверка от Комисията по професионална етика при Окръжна прокуратура - С. по дисциплинарно производство, образувано и водено срещу Банкова. Проверката е образувана по отделени материали от изпратена справка от МВР Дирекция "Инспекторат" във връзка с поведение на А. Б. несъвместимо с изискванията на КЕПБМ. Констатациите са за поведение в нарушение на т. 2.3, т. 4.1, т. 4.4 от Раздел II и т. 9.4 от Раздел IV от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ). Правилно решаващият тричленен състав на ВАС-шесто отделение приема, че осъществяването на визираните нарушения на посочените норми от КЕПБМ от А. Б. не е доказано по предвидения от закона начин, като в хода на дисциплинарното производство е осуетено осъществяването от дисциплинарно привлеченото лице на гарантираното му от закона право на защита. Позоваването само на предоставените от Комисията по професионална етика при Окръжна прокуратура - С. доказателства, които нарушават етичните правила и уронват престижа на съдебната власт и липсата на проверка от страна на наказващия орган на достоверността на възраженията по фактите, дадени от Банкова, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила рефлектиращи пряко върху правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат и са основание за отмяната на оспореното решение, както правилно приема тричленният състав на ВАС-шесто отделение. Недоказано се явява приетото от административния ръководител относно времетраенето на присъствието на Банкова в кабинета на началника на РУ-И., употребата на обидни думи и яростното и безпардонно поведение. От събраните по делото доказателства е установено, че тя е била ядосана, леко афектирана и е коментирала някакъв случай, без да споменава конкретни имена. Последното само по себе си не противоречи на етичните норми и не води до нарушение на КЕПБМ, както правилно констатира първоинстанционният съд. Дисциплинарната отговорност е лична и се носи за лични действия, които осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. Наличието на съмнение за извършено нарушение от страна на наказания магистрат, както и субективната преценка и оценка на поведението на Банкова, направени от конкретни служители и колеги, не може да обоснове дисциплинарна отговорност. Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му се носи от административния орган, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. В конкретния случай наказващият орган не установява извършването от А. Б. на действия, които нарушават правилата за етично поведение на българските магистрати и уронват престижа на съдебната власт, поради което правилно тричленният състав на ВАС приема, че дисциплинарното наказание е наложено незаконосъобразно. При тези съображения настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,