Решение № 1448 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5155/2007 г.

Решение № 1448 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5155/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) С решение № 53 от 28.03.2007 г. по гр.д. № 2524/2005 г. на Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, ответникът С. С. служба - София е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Г. И. Г. от София сумата 13 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконни действия и бездействия на длъжностни лица, ведно със законната лихва, считано от 2.06.1995 г. С. с. с. е подала к. жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа, че не е пасивно легитимирана да отговоря като ответник по предявения иск, тъй като към момента на извършване на действията не е била със статут на юридическо лице. Поддържа освен това, че нейни длъжностни лица не са извършили незаконосъобразни действия при връщане на автомобила, стойността на който е предмет на уважения иск. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Ищецът оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, и по тези факти не се спори, че ищецът закупил през 1994 г. лек автомобил "А", който бил иззет от органите на СДВР като веществено доказателство по сл.д. № 367/1995 г. В последствие следователят предал автомобила на трето лице - "Б" ЕООД, което твърдяло че е негов собственик. С постановление на Г. п. било наредено на следователя да върне автомобила и да го съхранява като веществено доказателство, но това не било изпълнено. От своя страна третото лице отчуждило автомобила и той вече не се намира и при него. Според исковата молба са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица при С. с. с. и се претендират настъпилите за ищеца имуществени вреди в размер на стойността на автомобила. За да уважи предявения иск въззивният съд е изложил съображения, че вредите са настъпили в резултат на действия и бездействия от страна на длъжностни лица при ответника, изразяващи се в пропуски при съставяне на протокола за изземване на автомобила, неправомерното му предаване на трето лице и неизпълнение постановлението на Г. п. за обратно изземване на автомобила и съхраняването му като веществено доказателство. С тези действия се ангажира отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, а досежно размера на вредите е присъдена стойността на лекия автомобил. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение. Първото оплакване, което се поддържа в жалбата е за неправилно привличане под отговорност на ответника, тъй като вредите са причинени по времето, когато С. с. с. не е била със статут на юридическо лице. Оплакването е неоснователно и правилно е отхвърлено и от въззивната инстанция. Следственото дело е било образувано във втора районна с. служба - София - териториално подразделение на С. с. с., която към момента на образуване на делото действително не е имала статут на юридическо лице, а е била в системата на Националната с. с. /бивше Г. следствено управление към МВР/. След изменението на Закона за съдебната власт - Д.в. бр. 133/1998 г. обаче окръжните следствени с. стават юридически лица, като се създават следствени с. във всеки окръг, както и С. с. с. /по-късно Н. с. с./, която разследва дела с особена фактическа и правна сложност и също остава със статут на юридическо лице. Със статут на окръжна с. с. е и С. с. с.- София. По отношение на териториалната и предметна компетентност окръжните следствени с. са правоприемници на правата и задълженията и продължават делата на бившите следствени с. от системата на Националната с. служба. Поради тези съображения С. с. с. правилно е конституирана като ответник по настоящото дело и поддържаните в противния смисъл доводи в жалбата са неоснователни. Настъпилото в резултат на посочените реорганизации в съдебната система правоприемство на страната на ответника правилно е съобразено от въззивния съд, поради което не е допуснато нарушение на материалния закон. Към момента на причиняване на деликта са относими и се изследват само елементите от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане, докато на страната на ответника е възможно да има правоприемство, което следва да се съобрази при определяне на материалноправната легитимация към момента на постановяване на решението. Неоснователно е и становището, че не са извършени незаконосъобразни действия при връщане на автомобила, като за този довод касаторът се позовава на Окръжно на Г. прокуратура - отдел "С" № 15743/1994. от 27.09.1994 г., според което следователят има правомощие да връща иззети веществени доказателства при наличието на условията на чл. 108, ал. 2 НПК (отм.). Видно от приложеното на л. 115 от сл.д. № 367/1995 г. Постановление от 19.03.1996 г. на Г. П. прокурор от Г. п. в случая е била налице хипотезата на чл. 110 НПК, при която ако има спор за собственост на предметите, иззети като веществени доказателства, те не се връщат, а се пазят докато спорът се реши по исков ред. Тази разпоредба е специална и дерогира чл. 108, ал. 2 НПК (отм.), въз основа на който следователят е върнал автомобила. В същия смисъл са и указанията в цитираното Окръжно от 1994 г., приложено към гр.д. № 911/1998 г. на СГС. Действията на следователя, който не е съобразил чл. 110 НПК са незаконосъобразни и са отменени от Г. п., което опровергава доводите в жалбата, че следователят е процедирал съгласно Окръжното. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните в жалбата касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение