Решение № 5405 от 22.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби на Парадайс Хоум ЕООД, представлявано от управителя Г. Симова и на И. Бонева, всички чрез пълномощника им адв. М. Петров, против решение 5958/18.10.2022г. постановено по адм.д. 6783/2021 г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването срещу Разрешение за строеж 124/11.06.2021 г., издадено от главния архитект на Столична община. Касаторите навежда сходни доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. И двамата касатори молят за отмяна на обжалваното решение. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез процесуален представител, в отговори по касационните жалби оспорва същите. Излага доводи в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Джей Би Ай ООД не изразява становище по касационните жалби. Ответниците Т. Димитров, Т. Добрев и И. Петров не изразяват становища по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: С решението предмет на касационен контрол Административен съд София-град е отхвърлил жалбите на Парадайс Хоум ЕООД, Т. Димитров, Т. Добрев и И. Бонева против Разрешение за строеж 124/11.06.2021г. на Главния архитект на Столична община, с което на основание чл. 148, ал.2 и чл. 152, ал.1 ЗУТ се разрешава на Джей Би Ай ООД, П. Илиева и М. Илиев, съгласно одобрени инвестиционни проекти от 12.04.2021 г. от Направление Архитектура и градоустройство , извършването на строеж Възстановяване на аварирала част от блок 1, вх. А част от Жилищна сграда , в сграда (СОС с идентификатор 68134.1007.552.4, УПИ Х-421,658,656, кв. 61, [адрес] Столична община, административен адрес: [адрес], [улица]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Приема, че посочените като възложители в разрешението за строеж, по чието искане е започнало административното производство притежават качеството на възложител, поради което излага, че са налице предпоставките на чл. 161 от ЗУТ по отношение на тях. Посочва, че разрешението за строеж е издадено в изпълнение на задължителните предписания от съставен от Техническа експертна комисия (ТЕК), назначена от началника на ДНСК, обективирани в Протокол СО-84-03-360/14.03.2018 г. (т.3.3), съгласно който след премахване на авариралата чат, строежът следва да се изгради отново по одобрен инвестиционен проект и след издадено разрешение за строеж. Решението е правилно. Не е спорно между страните, че въз основа на разрешение за строеж 118/30.07.2014 г. издадено от главния архитект на Столична община (л.82) в УПИ Х-421, 658, 656 от кв.61 по плана на гр.София, [адрес] е изпълнен строеж: Жилищна сграда с гаражи и трафопост: Блок 1, вх.А - І етап, Блок 2, вх.Б и вх. В ІІ етап, Блок 3, вх. Г и вх. Д ІІІ етап и Блок 4 гаражи и допълващо застрояване ІV етап . Строежът е изпълняван поетапно, като І етап е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване ДК-07-С-70/09.05.2016 г., издадено то Началника на РО НСК София към РДНСК Югозападен район. Сградата, представляваща Блок 1, вх. А І етап по одобрените проекти и изпълненото строителство е представлявала ниско двуетажно тяло, съдържащо проход (на кота 0,00) към вътрешния двор в имота, ателие 5 на втори етаж (кота + 3,64) и покривна тераса (кота +6, 48) принадлежаща към апартамент 11 на същата кота и високо шест етажно тяло (пет етажа и терасовиден етаж). Ниското тяло е на калкан към съседния УПИ ХІІ-659 от кв.61, а високото тяло е на фуга към сградата представляваща Блок 2, вх. Б и вх. В ІІ етап. Строителството по цитираното разрешение е изпълнено изцяло и сградите са нанесени в КККР, одобрена със заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК с идентификатор 68134.1007.552.4 и административен адрес: [улица]. През м. януари 2018 г. при изпълнение на изкопни работи и укрепване на изкопа на строеж: Жилищна сграда с подземни гаражи , находящ се в съседния поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1863, представляващ УПИ ХІІ-659 от кв.61, с административен адрес: гр.София, ул. [улица] настъпва строителна авария с пропадане на ивичния фундамент на калканната стена на ниското тяло, разположена на страничната регулационна линия със съседния УПИ ХІІ-659, което води до деформации на стоманобетоните плочи на упоменатите коти на ниското тяло на Блок 1, вх. А и поява на пукнатини в ограждащите и вътрешни тухлени стени. Техническата експертна комисия (ТЕК), назначена от началника на ДНСК за обследване на аварията дава задължителни предписания като в т.3.3 указва, че авариралата част от Блок 1, вх. А, между оси А Б и оси 27 - 31 е опасна и негодна за обитаване и не подлежи на конструктивно укрепване, поради което следва да се премахне като след това се изгради отново по одобрен по реда на ЗУТ инвестиционен проект и след издадено разрешение за строеж. Със заявление от 10.06.2021 г. Джей Би Ай ООД, П. Илиева и М. Илиев са поискали издаване на разрешение за строеж за обект: Възстановяване на аварирала част от Блок 1, вх. А част от жилищна сграда с идентификатор 68134.1007.552.4, УПИ Х-421,658,656, кв.61, [адрес], с административен адрес: [улица] с РЗП 167,81 кв.м., като инвестиционните проекти са съгласувани на 12.04.2021г. Главният архитект на Столична община е издал исканото разрешение за строеж в изпълнение на т. 3.3 от предписанията на ТЕК. Административен съд София-град е отхвърлил жалбите на настоящите касатори и Т. Димитров и Т. Добрев срещу издаденото разрешение с решението предмет на касационен контрол в настоящото производство. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ АПК. Правилно първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и обстоятелства след анализ на събраните по делото писмени доказателства. Съдът е обсъдил възраженията и доводите на страните, като фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Процесното разрешение за строеж 124/11.06.2021 г. на главен архитект на Столична община е издадено за строеж: Възстановяване на аварирала част от [адрес] част от жилищна сграда с идентификатор 68134.1007.552.4, УПИ Х-421, 658, 656, кв.61, [адрес] СО, с административен адрес на сградата: [улица] и същото е в изпълнение на задължителните предписания по подточка 3.3 от утвърден от ДНСК протокол на ТЕК СО-84-03-360/14.03.2018 г. за изграждане отново на строежа след премахване на авариралата част и погиване на изграденото. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните по делото, е установено, че одобреният на 12.04.2021 г. инвестиционен проект предвижда повторно изграждане на авариралата и премахната част от [адрес], в първоначалния й вид, на същото място, със същата форма, обем и размери, без никакви различия с одобрения през 2014 г. инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж 118/30.07.2014 г. от главния архитект на СО за същия блок, въведен в експлоатация през 2016 г. (РП ДК-07-С-70/09.05.2016 г. на началника на РОНСК София при РДНСК Югозападен район). Разрешението за строеж се издава на възложителя (чл. 148, ал.4 ЗУТ). Възложител, съгласно легалната дефиниция на чл. 161, ал.1 от ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая Джей Би Ай ООД с нот.акт от 13.05.2021 г. за покупко продажба на недвижим имот 56, том ІІ, рег. 3813, д. 198/2021 г. л.181-182 става собственик на отстъпено право на строеж за построяване на обект Ателие 5, на кота +3, 64 м., находящо се в бл.1, разрушено през 2018 г., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, представляваща блок 1, вх. А и съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ 68134.1007.552, представляващ УПИ Х 421,658,656, кв.61, която сграда представлява етап І, [адрес] от одобрените проекти към разрешение за строеж 118/30.07.2014 г. П. Илиева и М. Илиев към датата на подаване на заявлението за одобряване на инвестиционните проекти са собственици на ап.11 в [адрес], чиято открита покривна тераса също е погинала и премахната след инцидента, ведно с идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху горепосоченото ПИ. По изложените съображения са неоснователни доводите на касаторите, че Джей Би Ай ООД не са собственици на земята и не притежават право на строеж върху същата. Дружеството и физическите лица са поискали, в качеството си на възложители, одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за възстановяване на разрушеното при аварията. Това, че в хода на административното производство Полина и М. Илиеви са продали апартамента си на И. Петров и разрешението за строеж е издадено на тяхно име, а не на името на новия собственик не прави същото незаконосъобразно и този пропуск може да се отстрани по реда на чл. 62 АПК. Следва да се добави, че с погиването на частта от сградата не се погасява правото на строеж, съгласно чл.66, ал.2 от Закона за собствеността (ЗС) и собственикът й запазва правото на строеж в обема на събореното, какъвто е настоящия случай и с оглед липсата на доказателства, представени от касаторите в друг смисъл, не е необходим нов договор с останалите съсобственици по реда на чл. 183, ал.1 ЗУТ, каквито доводи се навеждат с касационната жалба. Ето защо, като е отхвърлил оспорването на Парадайс Хоум ЕООД, Т. Димитров, Т. Добрев и И. Бонева срещу Разрешение за строеж 124/11.06.2021 г., издадено от главния архитект на Столична община, съдът е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за тази инстанция от процесуалния представител на главния архитект на Столична община, касаторите следва да бъдат осъдени на основание чл. чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ да заплатят на Столична община разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,