Решение № 9865 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2009 г.

Решение № 9865 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков С решение № 842 от 22.06.2009 г. по адм. дело № 110/2009 г. Пловдивският административен съд е отменил решение № 364 от 14.01.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив и е постановил определение: "Изпраща преписката на Ръководителя на ТП на НОИ, гр. Пловдив, за произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение." За да отмени решението на директора на РУСО Пловдивският административен съд е възприел изцяло становището, изразено в решение № 2186 от 11.03.2005 г. по адм. дело № 6515/2004 г. на Върховния административен съд, първо отделение, според което юридическият факт, погасяващ правото на наследствена пенсия на студента е дипломирането, което се състои в издаването и връчването на документа, удостоверяващ настъпването на това обстоятелство. С решение № 1968 от 16.02.2010 г. по адм. дело № 10472/2009 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е оставил в сила решението на Пловдивския административен съд, но е изразил становище, "че в срока на обучението за упражняване на юридическа професия се включва и времето на предварителния задължителен стаж по глава ХV на ЗСВ, поради което през това време децата, получаващи наследствена пенсия и навършили 18-годишна възраст продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО и получаваната от тях наследствена пенсия не следва да бъде прекратявана." При новото решаване на въпроса по същество директорът на РУСО бил възприел изразеното от Пловдивския административен съд становище, а не това, което е изразено от касационната инстанция и в резултат наследствената пенсия на студента (вероятно вече бивш) Кристиан Димитров Гьошев е прекратена от датата на неговото дипломиране, разбирано като "връчване на документа, удостоверяващ настъпването на това обстоятелство". Затова с искане вх. № 9598 от 22.06.2010 г. (по регистъра на Пловдивския административен съд) Кристиан Димитров Гьошев е поискал Върховният административен съд да издаде решение по тълкуването на постановеното от него решение № 1968 от 16.02.2010 г. по адм. дело № 10472/2009 г. Това искане настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита че следва да бъде оставено без уважение поради следните съображения: По своята същност съдебното решение е държавен правосъден акт и представлява едностранно властническо волеизявление на съда, което разрешава правния спор, предмет на административното дело. С чл. 176 АПК, наименован "решение по делото", законодателят директно е указал в какво се състои съдебното решение по административни дела: според втората алинея на чл. 172 АПК съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването, т. е. същинското съдебно решение е тази част от постановения диспозитив, която материализира волята на съда, т. е. частта, в която съдът е заявил как в конкретния случай прилага (упражнява) дадената му от правовия ред държавна власт. Към решението съдът излага мотиви - чл. 236, ал. 2 ГПК. Но мотивите не са решение (сравни чл. 235, ал. 4 и 5 и чл. 236, ал. 1 ГПК) и затова не подлежат на самостоятелно обжалване. По този въпрос Върховният административен съд е имал възможност да изрази следното становище: "Източник на сила на присъдено нещо е само диспозитивът на съдебното решение, в който се съдържа разрешението на спорното право. По отношение на съдържащите се в мотивите на решението констатации относно юридическите и доказателствените факти не се формира сила на присъдено нещо, тъй като те не са елемент на спорния предмет. Ето защо мотивите не могат да бъдат обект на касационно оспорване отделно от самото решение (ТР № 1/4.01.01 г. по т. гр. д. № 1/00 г. на ОСГК на ВКС)." - опр. № 3560 от 17.03.2009 г. по адм. д. № 14015/2008 г. на ВАС - II отд. А щом като мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване, касационната инстанция няма как да отмени едно съдебно решение само в частта на мотивите. Ако счита, че първоинстанционното решение е правилно като правен резултат, тя го оставя в сила, а в мотивите към своето решение излага съображения, защо счита, че изразеното от първата съдебна инстанция становище не е правилно. Правният спор, предмет на адм. дело № 110/2009 г. на Пловдивския административен съд, е бил по въпроса законосъобразно ли е решение № 364 от 14.01.2009 г. на директора на РУСО. Съдебното решение на Пловдивският административен съд заличава решението на директора от правния мир и обективната действителност като порочно (незаконосъобразно и поради това унищожаемо властническо волеизявление на този административен орган). Съображенията (правните изводи), поради които административният съд счита, че решението на директора е незаконосъобразно, се съдържат в мотивите към решението. Касационната инстанция - Върховният административен съд - също счита, че оспореното пред Пловдивския административен съд решение на директора на РУСО е порочен (незаконосъобразен и поради това унищожаем) административен акт и оставя в сила изразеното от първата съдебна инстанция властническо правораздавателно волеизявление порочният административен акт да да бъде заличен от обективната действителност за в бъдеще. Съображенията (правните изводи) на касационната инстанция обаче са различни от тези на административния съд, но не ги отменят. При повторното решаване на въпроса (от кой момент следва да бъде прекратена наследствената пенсия на студента - жалбоподател) по същество, директорът на РУСО е обвързан от задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При различие в мотивите (правните изводи, т. е. при различие в тълкуването на закона) на съдебните решения, постановени от двете съдебни инстанции, той има свобода на преценка с кое от различните тълкувания на закона да съобрази новия административен акт. Защитата срещу новия административен акт е чрез неговото ново оспорване пред съда. Тълкуване на съдебно решение в този случай е недопустимо. Впрочем тълкуване на решението по смисъла на чл. 251 ГПК означава тълкуване на диспозитива, постановен от съда, а не на мотивите (правните изводи), които обуславят този диспозитив. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в случая е приложимо правилото на чл. 251, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, според което тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. Поради това искането на Кристиан Димитров Гьошев за тълкуване на решение № 1968 от 16.02.2010 г. по адм. дело № 10472/2009 г. на Върховния административен съд следва да бъде оставено без уважение.