Решение № 123 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2037/2015 г.

Решение № 123 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2037/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1101/26.02.2015 г., подадена от И. П. К., чрез пълномощника му адвокат И. Г. В., против решение № 25/19.01.2015 г. на Пернишки окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 521/2014 г. по описа на същия съд, с което се отменя решение № 97/20.03.2013 г., постановено по гр. д. № 773/2012 г. по описа на ПРС и вместо него е постановено: НАМАЛЯВА дарението, извършено от Т. Г. К., поч. на 16.10.2011 г., в полза на И. П. К., на следния недвижим имот, а именно: на УПИ I-628 кв. 26 по рег. план на [населено място], общ. П., с площ от 809 кв. м. заедно с построена в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м, при граници: югозапад-улица, северозапад-улица, североизток УПИ II-629 и югоизток- УПИ ХVI-628, описан в НА № 77/2008 г. на нотариус при ПРС, със сумата от 11813.04 лв. /единадесет хиляди осемстотин и тринайсет лв. и 04ст./ и ОСЪЖДА И. П. К. да заплати на Е. Г. К. сумата от 11 813,04 лева./ единадесет хиляди осемстотин и тринадесет лв. и 04 ст./, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба-02.03.2012 г., до изплащането, както и 650.00 лв. разноски по делото съгласно списъка за разноски по чл. 80 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска неговата отмяна. С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал, че от представените по делото два броя нотариални акта: нотариален акт № 116/1999 г. се удостоверява, че наследодателката Т. К. /поч. 16.10.2011 г./ е съсобственик с М. Г. М. на земеделски земи, които са на стойност общо 13030.00 лв., според заключението на съд. -техническата експертиза от 30.01.2013 г. на в. л. Д. Н., като в посочения документ за собственост не е посочена частта на всеки съсобственик, поради което съдът е приел, че всеки съсобственик притежава по 1/2 ид. част от земеделските земи, а с нот. акт № 77/2008 г., наследодателката Т. К. дарява на И. К. УПИ от 809 кв. м., представляващо парцел I-628 в кв. 26 по плана на [населено място], заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, на обща стойност 43 950.00 лв., видно от съд. -техническа експертиза на в. л. Д. Н. от 29.10.2012 г., определяща пазарна оценка на имота към момента на откриване на наследството -16.10.2011 г. Съдът е приел, че при така установеното, наследствената маса по чл. 31 ЗН е на стойност 43950.00 лв +1/2 от 13030.00 лв., което е 50 465.00 лв. В тази връзка, съдът е посочил, че запазената част от наследството на Т. К., съгл. чл. 29, ал. 1 от ЗН е 2/3 от имуществото на наследодателя, което е в размер на 33 643.33 лв., с която част праводателката няма право да се разпореди и това е частта, която е оставена в наследство на Е. Г. К. и П. Г. К., съгл. у-ние за наследници № 001062/31.10.2011 г., на стойност 16 821.67 лв. на всеки. Съдът е посочил, че само Е. К. е направила искане за възстановяване на накърнената й запазена част, поради което такова може да се допусне по отношение на нея, но не може да ползва останалите наследници, като съгласно чл. 30 ЗН наследник с накърнена запазена част може да иска намаляване на дарственото разпореждане до размера, необходим за допълване на нейната запазена част. Съдът е отчел, че E. К. получава 3257.50 лв съгл. чл. 5, ал. 1 ЗН и следователно нейната накърнена запазена част е 13 564.17 лв. и поради накърняване на запазената част на последната, дарственото разпореждане, направено с НА № 77/2008 г. следва да се намали с 13564.15/50465 идеални части, където числителят е запазената част на ищцата, а знаменателят е наследствената маса, изчислена по реда на чл. 31 ЗН. В резултат на това, съдът е стигнал до извода, че посоченото дарение от 43 950.00 лв. трябва да бъде намалено с 11813.04 лв., с която сума е накърнена запазената част на Е. К. и тази сума следва да се възстанови от И. П. К. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: С определение № 253 от 18.06.2015 г., постановено по делото, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в частта му, с която е присъдена законна лихва върху сумата от 11 813,04 лева, считано от датата на подаване на исковата молба-02.03.2012 г., по обуславящия изхода на делото правен въпрос: "Дължи ли се законна лихва и от кой момент върху сумата за възстановяване на запазена част по чл. 36, ал. 2 ЗН?" Съгласно възприетото в задължителната практика на ВКС /Решение № 166/11.07.2014 г. по гр. д. № 7030/2013 г. по описа на ВКС, III г. о./, лихвата, която се дължи по паричното притезание по чл. 36, ал. 1 ЗН е законна, което притезание възниква, когато решението породи правни последици/сила на присъдено нещо/ или това е датата, на която законът предвижда, че решението е влязло в законна сила, поради което е неоснователна всяка претенция за присъждане на лихва върху последното за период, предхождащ влизането на решението в сила. След като разпоредбата на чл. 36 ЗН прави възможно съдебното решение, което признава правото на запазена част и провежда нейното възстановяване, да е осъдително и в зависимост от конкретната хипотеза-дължимата сума да е в полза на заветника или надарения или в полза на лицето с право на запазена част, то в тези случаи влязлото в сила решение е източник на парично притезание. Поради това и преди да е възникнало главното вземане не възниква вземането за лихва, което има акцесорен характер. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на правния въпрос, въззивното решение в частта му, с която е присъдена законна лихва върху посочената в решението сума, считано от подаване на исковата молба е неправилно. Въззивният съд, с постановеното решение е приел, че следва да се намали дарението, извършено от Т. К. К. -поч. на 16.10.2011 г., в полза на И. П. К. на описания в решението недвижим имот, със сумата от 11813,04 лева, с която е накърнена запазената част на Е. Г. К., която сума следва да се възстанови от И. П. К. Със същото решение последният е осъден да заплати горепосочената сума на Е. К., ведно със законната лихва, за която е посочено че се дължи от подаване на исковата молба-02.03.2012 г. до изплащането й. След като задължението по чл. 36, ал. 1 ЗН има за източник влязлото в сила съдено решение, незаконосъбразно е присъждането на лихва за предишен период, предхождащ влизането на решението в сила, тъй като по силата на последното възниква главното вземане. Следователно, присъдената законна лихва в този случай, се дължи от датата, на която законът предвижда, че решението е влязло в законна сила. Съгласно предвиденото в чл. 296, т. 3 ГПК, в настоящия случай, законната лихва се дължи от датата на постановеното определение по делото, с което не допуска касационно обжалване на въззивното решение, в частта му, с която се намалява дарението и се присъжда сумата от 11 813 лева, т. е от който момент е възникнало главното вземане. С оглед гореизложеното по реда на чл. 293, ал. 1 ГПК, обжалваното решение в частта, с която е присъдена законната лихва върху сумата от 11 813,04 лева, считано от подаване на исковата молба-02.03.2012 г. следва да бъде отменено и същата да се присъди считано от датата на влизане на въззивното решение в сила, в посочената част, съгласно постановеното определение № 253 от 18.06.2015 г. по делото, по реда на чл. 288 ГПК, а именно считано от 18.06.2015 г. При този изход на спора на И. П. К. следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 600 лева, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК, представляващи адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие № 04265/17.09.2015 г. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд