Решение № 1834 от 17.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Национален парк Пирин- гр. Банско, подадена чрез пълномощник адв. Радулов срещу решение 650 от 15.04.2022 г., постановено по адм. дело 575/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на К. Касапов е отменен издаден от касатора изричен отказ, обективиран в писмо с рег. НПП-501/1/ от 07.06.2021 г., формиран по заявление на Касапов с вх. НПП-501/25.05.2021 г. подадено на основание пар. 7 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за държавния служител (ЗДСл) за възстановяване на служебно правоотношение в Дирекция Национален парк Пирин- гр. Банско. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът К. Касапов, чрез адв. Динчев, оспорва касационната жалба в писмен отговор и защита. Претендира разноски за касационната инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна съдът приема за установено, че със заповед РД-06-08/08.03.2016 г. на директора на Национален парк Пирин- гр. Банско на основание чл.103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на К. Касапов за длъжността старши експерт Поддържащи и възстановителни дейности, с ранг IV младши, в Дирекция Национален парк Пирин, поради назначаването му на длъжност директор на Териториално поделение (ТП) в Държавно горско стопанство (ДГС) Симитли към Югозападно държавно предприятие - гр. Благоевград, считано от 09.03.2016 г. по силата на договор за управление ДУ-119/09.03.2016 г., сключен между Югозападна държавно предприятие ДП Благоевград и жалбоподателя. Впоследствие с договор за управление ДУ-150/25.08.2017г. на основание чл. 173, ал. 3 във връзка с параграф 12 от ПЗР на Закона за горите, Касапов е преназначен на длъжност директор на ТП в ДГС Места към ЮЗДП ДП- гр. Благоевград, откъдето със заповед РД-05-11 от 06.08.2020 г. на директора на ЮЗДП е прекратен едностранно договора за управление с предизвестие на основание чл. 172, ал.1, т. 4 и ал. 3 от Закона за горите във вр. с чл. 22 от договора. Със заявление от 25.05.2021 г. служителят иска отново да заеме длъжността, която изпълнява до 08.03.2016 г., като се позовава на параграф 7 от ПЗР на ЗДСл. По това искане от директора на Национален парк Пирин- гр. Банско е постановен обжалвания отказ, обективиран в писмо изх. НПП-501(1). Като мотив за отказа е посочено, че в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие между К. Касапов и директора на Дирекция Национален парк Пирин от 08.03.2016 г. не е упоменат изрично параграф 7 от ПЗР на ЗДСл. и липсва информация къде служителят ще отиде на работа, за да бъде възстановен след прекратяването му на предишна длъжност. При тези фактически данни, от правна страна съдът приема, че отказът, предмет на оспорването е незаконосъобразен, поради противоречието му с разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗДСл, тъй като разпоредбата е с императивен характер и не зависи от преценката на административния орган, нито от наличието или липсата на свободни, незаети позиции в длъжностното разписание, както и дали към момента на назначаването на тази длъжност служителят отговаря на изискваното образование. Обосновава извод, че държавните служители имат право да бъдат възстановени на предишните си длъжности, след изтичане на мандата или срока им по изпълнение на длъжността по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), без да е необходимо изрично позоваване за това в заявлението им за напускане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът постановява съдебния си акт след като изяснява фактическата обстановка, събира относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъжда ги в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това прави обосновани и верни правни изводи, които, в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя без да е необходимо да ги повтаря. Налице са всички законови предпоставки на нормата на § 7 от ПЗР на ЗДСл. Този текст дава право на държавен служител, който е избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или орган по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, както и за член на политически кабинет, след прекратяване на пълномощията да заеме предишната си длъжност, а в случаите, когато длъжността е закрита - да му се предложи друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. Смисълът на нормата е да осигури възможност на държавните служители след изтичане на мандата или пълномощията, да бъдат възстановени на заеманите преди това длъжности или да им бъдат предложени други подходящи в същата администрация. Разпоредбата гарантира правото на възстановяване, респективно назначаване на равностойна длъжност, но не предполага изричното й упоменаване в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСЛ, противно на твърденията, изложени в касационната жалба. Безспорно установено е, че длъжността, от която е освободен Касапов на 07.08.2020 г.- директор на ТП на ДГС Места към ЮЗДП- ДП Благоевград, попада в приложното поле на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА и поради този факт, в правото на служителя е да се възползва от възможността, дадена му с § 7 от ПЗР на ЗДСл., което същия прави с подаденото заявление на 25.05.2021 г. Правилна е преценката на административния съд, че оспореният отказ е постановен в нарушение на материалноправната норма на §7 от ПЗР на ЗДСл, което е довело до отмяната на акта и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне. Настоящият касационен състав намира за необходимо да допълни мотивите на първоинстанционния съд със следното: При новото произнасяне от страна на административния орган след връщане на административната преписка по заявлението на К. Касапов за възстановяване на предишната длъжност, освен дължимото изпълнение на указанията и мотивите в първоинстанционното решение, директорът на Дирекция Национален парк Пирин-гр. Банско, следва да събере доказателства и да изследва причините, поради които служителят подава заявлението за възстановяване едва на 25.05.2021г., т. е около 10 месеца след прекратяване на договора за управление ДУ-150/25.08.2017г., като установи дали е назначаван на друга длъжност по служебно правоотношение или по § 7 от ПЗР на ЗДСЛ. Следва да направи преценка и да изложи мотиви относно срока, в който служителят може да упражни правото си по § 7 от ПЗР на ЗДСл. Едва след това да се произнесе по заявлението на Касапов. По изложените събражения и при липсата на касационни основания за отмяна на съдебното решение, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. На процесуалния представител на ответника К. Касапов, с оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, следва да се присъди сумата 500 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,