Решение № 7409 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10568/2020 г.

Решение № 7409 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10568/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение № 4586 от 12.08.2020 г. по адм. дело № 2305/2020 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който се отхвърли жалбата против оспореното пред съда нейно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "ЧEЗ Разпределение България" АД, EИК[ЕИК], чрез процесуалния си представител юрк. Р. в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на постановеното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – "Маримекс" ООД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си адв. С. Р. в писмено становище счита, че постановеното решение е неправилно като постановено в противоречения с материалния закон. Моли да бъде отменено, съответно оставено в сила решението на КЕВР. Претендира разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура взема становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено по жалба на "ЧEЗ Разпределение България" АД, Административният съд София-град е отменил Решение № Ж-85/30.01.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което са дадени задължителни указания в седемдневен срок дружеството да изготви и предостави на "Маримекс" ООД споразумение към договора за присъединяване, в което да предложи променлива компонента към цената за присъединяване, определена съгласно чл. 33, ал. 5 и чл. 34, ал. 6 от Наредба № 1 и мотивите на това решение за дължина на трасе от 222 м, намалена с 25 метра. За да постанови този резултат, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът от първата инстанция е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало по жалба на "Маримекс" ООД в която са изложени оплаквания срещу определената от "ЧEЗ Разпределение България" АД променлива компонента към цената за присъединяване на обект, представляващ "производствена сграда, експериментален корпус 4, находящ се на адрес: УПИ ІV, кв. 9 по плана на гара Яна, част І-ва, р-н Кремиковци, СО към ЕРМ". Жалбата е разгледана като т. 12 от заседанието на КЕВР, проведено на 30.01.2020 г. и на същото заседание Комисията е приела Решение № Ж-85 от 30.01.2020 г., с което са дадени задължителните указания на "ЧEЗ Разпределение България" АД - в седемдневен срок да изготви и предостави на "Маримекс" ООД споразумение към договора за присъединяване, в което да предложи променлива компонента към цената за присъединяване, определена съгласно чл. 33, ал. 5 и чл. 34, ал. 6 от Наредба № 1 и мотивите на това решение за дължина на трасе от 222 м., намалена с 25 м., като в същия (седмодневен) срок дружеството да предостави на Комисията доказателства за изпълнението. От мотивите на административния акт се установява, че с писмо изх. 1016916812 от 21.07.2016 г. "ЧEЗ Разпределение България" АД е определило променливата компонента на 37 819 лв., тъй като е изградило 3 броя кабелни линии по трасе 222 м и е положило 3 броя кабели САВТ 3х185+95 мм?. Според КЕВР, "ЧEЗ Разпределение България" АД неправилно е посочило, че е изградило три броя кабелни линии, тъй като в действителност е изградена една кабелна линия с дължина на трасето от 222 м, със сечение 185 мм?, тъй като според Комисията трите кабела ще се ползват едновременно и са свързани към един прекъсвач за управление. Комисията е приела, че "ЧEЗ Разпределение България" АД не се съобразило с публикуваната таблица на своя сайт в раздел "За клиента – "Присъединяване на потребител" в публикуваната таблица "Цени за присъединяване на обекти на потребители към електропреносната мрежа и електроразпределителната мрежа", в която е записано "За един допълнителен метър дължина на захранващо трасе над 25 м", както и че при определяне на променливата компонента на цената за присъединяване "ЧEЗ Разпределение България" АД не се е съобразило с нормативната уредба. КЕВР се е позовала на чл. 33, ал. 5 и чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредба № 1) и е направила извод, че променливата компонента се определя от разстоянието от имотната граница до мястото на присъединяване, като това е дължината на трасето на захранващата линия, самата захранваща линия е една. Комисията е посочила, че мрежовият оператор е определил техническите условия за присъединяване, както предвижда чл. 2, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., като той е в правото си да избере как да постигне необходимите условия, но водеща е захранващата линия, а не как е изпълнена. С оглед на тази фактическа установеност, първостепенния съд е направил извод, че по отменената и по действащата Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия, цените за присъединяване на клиенти към електроразпределителните мрежи се образуват в зависимост от присъединяваната мощност в kW и се разделят в седем основни групи, като в случая процесният обект попада в VІ група, за която се предвижда (чл. 33, ал. 5 от действащата Наредба № 1, респ. чл. 32, ал. 5 от отменената НРЦЕЕ), че цените за присъединяване съдържат постоянна и променлива компонента в зависимост от точката на захранване и дължината на електропроводната линия. Съдът е приел, че признатите от Комисията разходи, които формират променливата компонента на цените за присъединяване, се определят по видове работи в зависимост от минималната схема за присъединяване към мрежата на съответното напрежение, в т. ч. за изграждане на проводната част за присъединяване над 25 м. (чл. 34, ал. 4 от Наредба № 1, респ. чл. 33, ал. 4 от НРЦЕЕ – отм.), а когато разстоянието е по-малко или равно на 25 м. от границата на собственост до точката на присъединяване, променливата компонента е равна на нула, а за разстояния над 25 м. всеки допълнителен метър кабел или въздушна линия се заплаща по цена, определена за променливата компонента за съответната група клиенти, утвърдена от комисията (чл. 34, ал. 6, респ. чл. 33, ал. 6). На следващо място съдът е направил извод, че КЕВР въобще не е изследвала и не е обсъдила доводите на разпределителното дружество във връзка с техническата необходимост за поставяне на три кабела с оглед нормативните и технически изисквания за експлоатация на енергийните съоръжения, както и че са предписани възможно най-оптималните и икономически обосновани условия за присъединяване на обекта, доколкото алтернативната възможност е била изграждането на нов трафопост, който би бил за сметка на присъединяваното лице и при допълнителни за него разходи. В тази връзка, според съда, не може да се приеме, че като е определило променливата компонента по посочения начин дружеството-жалбоподател е нарушило своите задължения, произтичащи от ЗЕ, подзаконовите нормативни актове или от лицензията. По отношение на това дали дружеството-жалбоподател е действало съобразно уговорките и дали е спазило подписания ДПЕРМ, съдът е приел, че това е въпрос на гражданскоправен спор, който не може да бъде предмет на разглеждане от КЕВР и от административния съд. В този смисъл е заключил, че КЕВР не може да дава и задължителни указания на електроразпределителното дружество "да изготви и предостави на жалбоподателя споразумение към договора за присъединяване... ", тъй като това несъмнено представлява директна намеса в гражданските правоотношения между страните, която не почива на никакво законово основание. С оглед на изложеното, съдът е постановил своя съдебен акт. Така постановеното решение е неправилно. Постановено е при неизяснена фактическа обстановка и при несъбрани в пълен обем доказателства, поради което следва да бъде отменено. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. В настоящият случай спорното по делото е това дали съоръженията за присъединяване са изградени в съответствие с всички технически и нормативни изисквания за експлоатация и с оглед на това, дали е налице техническа необходимост от поставяне на три кабела, т. е. дали предложеното техническо решение е възможно най-оптималното и икономически обосновано и налице ли е друга алтернативна възможност, която да покрива тези изисквания. Въпросът за техническата възможност за захранване на обекта на клиента е основен между страните, тъй като този въпрос определя начинът на формиране на цената на присъединяване, тъй като нормативните актове обвързват цената на променливата компонента с действително направените разходи за осигуряване на присъединяването към мрежата на съответното напрежение, както правилно е приел и първостепенния съд. Правилен e и изводът на съда от първата инстанция, че КЕВР въобще не е изследвала и не е обсъдила доводите на разпределителното дружество във връзка с техническата необходимост за поставяне на три кабела, с оглед нормативните и технически изисквания за експлоатация на енергийните съоръжения, както и твърденията, че са предписани възможно най-оптималните и икономически обосновани условия за присъединяване на обекта. В тази връзка е видно по делото, че въпросът относно техническата възможност за осигуряване оптимална схема на захранване на обекта от съществуващите съоръжения, не е изследван и от съда, който е решил спора по същество. С оглед на изложеното съдът е постановил решението си в нарушение на прогласените в чл. 7 и чл. 9 от АПК основни принципи в административния процес – принципът за истинност и принципът за служебното начало. В противоречие с тези принципи съдът не е упражнил правомощията си по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, конкретизирани в чл. 171, ал. 4 от АПК и не е указал на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Нещо повече – предвид характера на самото производство, и на основание чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК, съдът е следвало да назначи експертиза за установяване на горните обстоятелства и служебно. В резултат на това нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна, като за особено съществени фактически твърдения на страните не са събрани относимите доказателства. Без да изпълни задължението си по чл. 9 във вр. с чл. 171, ал. 4 и ал. 2, изр. второ от АПК, административният съд е обявил делото за решаване и е постановил решението си в противоречие с основния принцип за истинност в административния процес, прогласен с разпоредбата на чл. 7 от АПК. Едва след назначаване на съдебно-техническа оценителна експертиза относно действително твърдените от жалбоподателя и относими към спора факта, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалваното пред него решение на КЕВР. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като при новото разглеждане на делото следва да се съберат относимите доказателства чрез съдебно-техническа и оценителна експертизи по въпросите за възможно най-оптималното и икономически обосновано техническо решение за конкретния случай. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение