Решение № 245 от 25.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 593/2015 г.

Решение № 245 от 25.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 593/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата З. М., подадена чрез нейния упълномощен адвокат срещу решение № 1 от 05.01.2015 г. на Варненски апелативен съд /АС/, по внохд № 221/2014 г., с което е потвърдена обявената по нохд № 616/2014 г. на Окръжен съд /ОС/-Варна присъда. Депозираната жалба обективира израз на недоволство от постановения съдебен акт, поради налични основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК - нарушения на материалния и процесуален закон. В подкрепа на визираните оплаквания се предлагат лишени от конкретика съображения за съществуващи пороци в процесуалната дейност на решаващия орган, изразяващи се в неспазване на разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК и в ангажиране на наказателната отговорност на З. М. за извършено престъпно деяние по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 (отм.), вр. чл. 26, ал. 1 от НК, при недоказаност на обвинителната теза по несъмнен и категоричен начин. В допълнително представено писмено изложение се релевират неясни доводи и за пренебрегване на изискванията на чл. 246 от НПК с внесения обвинителен акт, съдържащ непълноти в обстоятелствената част, при изписване на състава на продължаваното престъпление против данъчната система /чл. 26 от НК/, и за липса на мотиви във въззивното решение по заявените в коментирания смисъл възражения, обусловили ограничения в правния статут на подсъдимото лице. Алтернативно се предлага упражняване на лимитираните в чл. 354, ал. 1, т. т. 2 и 4 от НПК касационни правомощия, чрез отмяна на съдебния акт и оправдаване на З. М. по повдигнатото обвинение, или връщане на наказателното дело за ново разглеждане. В съдебно заседание на 16.06.2015 г., подсъдимата М. и нейният договорен защитник поддържат касационната жалба и пледират за уважаване на направените с нея процесуални искания. Представител на Върховната касационна прокуратура мотивира заключение, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд в пределите на инстанционния контрол по чл. 347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 67/02.07.2014 г., по нохд № 616/2014 г., Варненски ОС е признал З. К. М. за виновна в това, че за времето от 06.08.2004 г. до 25.08.2004 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството на собственик и управител на [фирма], избегнала плащането на данъчни задължения, чрез потвърждаване на неистина в подадени справки-декларации, като укритите данъци са в особено големи размери /37 073 лева/, поради което на основание чл. 257, ал. 1 (отм.), вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 /изм./, вр. чл. 26, вр. чл. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК й наложил наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с правоприлагане на института на условното осъждане за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. По жалба на подсъдимото лице е инициирана съдебна проверка по внохд № 221/2014 г. на Варненски АС, финализирала с решение № 1 от 05.01.2015 г., с което първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемата/подсъдима/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Окръжна прокуратура /ОП/ - Варна в компетентния съд обвинителен акт срещу З. М., и при излагане на мотивите от въззивната инстанция в атакуваното решение, по релевираните от упълномощения адвокат оплаквания в тази насока. Прокурорският акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, изготвен е при съблюдаване на правната разпоредба на чл. 55 от НПК и на основните положения на ТР № 2/2002 г. на ВКС на РБ. Представителят на обвинителната власт е формулирал точно и ясно своята позиция за инкриминираното престъпно деяние с характеризиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното посегателство; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактология; и визирал приложимия материален закон. В обсега на фактическото и юридическо обвинение са очертани необходимите данни, покриващи се от визираните в особената норма на чл. 257, ал. 1 (отм.), вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26 от НК съставомерни елементи на инкриминираната продължавана престъпна дейност. Изчерпателно са описани фактите, сочещи на осъществени от З. М. действия през периода 06.08.2004 г. - 25.08.2004 г., изразили се в подаване на декларации за внос с № № 2002/4-1603, 2002/4-1604, 2002/4-1654, 2002/4-1656 и 2002/4-1766 пред Митнически пункт "Варна Запад", при Митница-Варна, изискващи се по силата на чл. 68, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, в актуалната му редакция и Наредба № 11/23.11.1998 г. за реда за писмено деклариране на стоки пред митнически учреждения /отм. С ДВ, бр. 105/22.12.2006 г./, в които отразила неверни обстоятелства за цената на доставената от Молдова стока /сухо мляко/, несъответстваща на реално заплатената стойност. Прецизно е лимитирана и правната квалификация на неправомерното деяние в съобразителната и диспозитивна част на прокурорския акт - чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26 от НК, в рамките на която изрично, текстово и цифрово е изписано, че то е извършено при условията на продължавано престъпление. По предписания от процесуалния закон начин въззивната инстанция се е произнесла в своето решение и по направените от договорния защитник на З. М. доводи и възражения за съществуващи непреодолими недостатъци в обвинението, създали недопустими ограничения в правния статут на подсъдимото лице. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в разпоредбата на чл. 339 от НПК воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на формата и съдържанието на акта. В обхвата на възложената компетентност на съда при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият го правен субект; да направи преглед на релевираните оплаквания в подадените жалба или протест, и развити от страните в открито заседание; и да предложи собствено становище по тях, базиращо се на формираното въз основа на доказателствата убеждение. Тези процесуални задължения са стриктно изпълнени. След подробен анализ на направените от първостепенния съд фактически и правни констатации, и при съблюдаване на приобщената по делото доказателствена съвкупност, Варненски АС е описал значимата за обвинението срещу З. М. конкретика и формулирал изводи за престъпна съставомерност на инкриминираното посегателство по чл. 257, ал. 1 (отм.), вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26 от НК, след което словно лаконично и професионално на страница № 8 от мотивите на съдебния акт, е обсъдил акцентираните въпроси за допуснати от прокуратурата съществени процесуални нарушения. При реализирания контрол, Върховният касационен съд не установи и дерогиране на процесуалната норма на чл. 303, ал. 2 от НПК, довело до неправилно приложение на материалния закон и ангажиране на наказателната отговорност на З. М. за престъпление по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26 от НК, за което договорния адвокат на подсъдимата, е изложил отличаващи се с изключителна бланкетност съображения, носещи белезите на декларация. Доказателственият материал, инкорпориран чрез обясненията на З. М. и свидетелските показания на Т. Д.; чрез приложената писмена документация / договори, платежни нареждания, инвойс-фактури, митнически декларации/; и чрез изготвените съдебни счетоводни и графологична експертизи, с изискуемата се степен на интензитет очертава съпричастност на подсъдимото лице към извършване на престъпното посегателство против данъчната система. Доказаната по делото фактология сочи, че през лимитирания в обвинителния акт период, З. М., в качеството на собственик и управител на [фирма], при реализирания внос в Р България на закупено в чужбина сухо мляко, подавала лично или чрез пълномощник декларации с № № 2002/4-1603, 2002/4-1604, 2002/4-1654, 2002/4-1656 и 2002/4-1766 пред Митнически пункт "Варна Запад", при Митница, [населено място], като използвала фактури, несъответстващи на издадените от доставчика А. О. "И. ", [населено място], Р Молдова, по декларираната стойност, която била значително занижена /вместо договорените и платени 1,35 щатски долара за килограм, в тях било отразено, че цената за килограм е 0,60 долара/. Въз основа на представената от подсъдимото лице на митническите служители документация е отмерен дължимият се данък върху добавената стойност /ДДС/, като е избегнато облагане за разликата между действителните и невярно отразените във фактурите параметри. Съгласно действащия към момента на инкриминираното престъпление нормативен регламент в чл. 31, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ (ДВ, бр. 109/16.12.2003 г.), данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците /ЗМ/, определена в левове и увеличена с всички дължими митни сборове, такси, вноски и акциз, като разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ дефинирайки я, идентифицира същата с договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена. Инкриминираното поведение на З. М., обективирано в съзнателно потвърждаване на неистина, в подадени за времето от 06.08.2004 г. до 25.08.2004 г. митнически декларации, придружени с фактури, изкривяващи данъчната основа и възпрепятстващи правилното установяване и последващо плащане на ДДС от задълженото лице в изискуемия се от закона размер, непосредствено предпоставя осуетена реализация на данъчни задължения на стойност 37 073 лева, и се субсумира от визирания в чл. 257, ал. 1 (отм.), вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 /изм./, вр. чл. 26, ал. 1 от НК престъпен състав. Мотивиран от предложената аргументация, настоящият касационен състав намира, че следва да остави в сила атакувания от подсъдимата З. М. акт на АС-Варна, с който изцяло е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда № 67 от 02.07.2014 г. на Варненски ОС, обявена по нохд № 616/2014 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение