Решение № 5080 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3106/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив в Агенция Митници, подадена от процесуалния представител юрк. Георгиев, против Решение № 41818/14.12.2025 г., постановено по адм. дело № 10248/2025 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че издаденият административен акт е мотивиран с оглед на релевантните факти и отговаря на всички изисквания за законосъобразност. Според аргументите, митническият орган правилно е отказал да възстанови законна лихва върху недължимо платените суми от „Тисенкруп Матириалс България“ ООД за мито в размер на 1 618 438,08 лв. - главница и за лихва в размер на 231 364,74 лв. Последните са определени за възстановяване на основание чл. 116 Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 09.10.2013 г. и прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК е неоправдано либерално и недопустимо. Отправя искане съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което решението на директора на ТД Митница Пловдив да бъде потвърдено в частта му по т. 3. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - „Тисенкруп Матириалс България“ ООД, чрез адв. Денкова, оспорва касационната жалба по съображения в писмен вид и в хода на делото, с молба обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Отправено е искане административната преписка да бъде изпратена на митническия орган с указания по тълкуването на закона. Претендира сторени разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е било Решение № РТД-3000-1146/22.08.2025/32-257354 на директора на ТД Митница Пловдив, в частта по т. 3 от него, с която е отказано начисляване и заплащане на лихви върху недължимо платените суми от „Тисенкруп Матириалс България“ ООД по Решение № РТД-3000-640/14.05.2024 г. на ТД Митница Пловдив. По фактите съдът е установил, че с Решение № 4299/24.04.2025 г. по адм. д. № 2340/2025 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 27525/18.12.2024 г. по адм. д. № 5634/2024 г. по описа на Административен съд София - град. С последното по жалба на „Тисенкруп Матириалс България“ ООД е отменено Решение № РТД 3000-640/14.05.2024/32-851655 на директора на ТД Митница Пловдив, за определяне на нов размер на държавни вземания за стоките по 84 броя митнически декларации за режим допускане за свободно обръщение, регистрирани в Митническо бюро Интермодален терминал (BG003013). Предвид извършените плащания на 21.05.2024 г. и на 04.09.2024 г., дружеството-жалбоподател е подало Искане за възстановяване на недължимо платени суми с вх. № 32-154902/22.05.2025 г. С Решение № РТД-3000-1146/22.08.2025/32-257354 директорът на ТД Митница Пловдив, на основание чл. 116, § 1, б. а) Регламент (ЕС) № 952/2013, е възстановил платената сума за мито в размер на 1 618 438,08 лв. - т. 1 и за лихви в размер на 231 364,74 лв. - т. 2, като по отношение на лихвите по т. 3 и т. 4 от Искането е отказано начисляване и заплащане на основание чл. 116, § 6 от регламента. От правна страна административният съд е приел оспорването за допустимо и основателно по изложените на следващо място мотиви по същество. В резултат от извършената проверка е формирал извод, че процесното митническо решение отговаря на изискванията за форма и съдържание, като при издаването му не са били допуснати нарушения на процесуалните разпоредби на АПК и ЗМ. Обосновал е крайно заключение за противоречието на акта с материалния закон и установената съдебна практика. В тази насока е изяснил разликата между хипотезата, при която се изисква връщане на недължимо платени мита, ведно с лихвите за тях и надвземането на суми за мита по смисъла на чл. 116 и чл. 117 Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 172 - 180 от Регламент за изпълнение 2015/2447. Съобразил е натрупаната преюдициална практика на Съда на ЕС относно задължението на държавите членки да възстановят плащанията на наложените от националните органи такси, мита, данъци или други налози в нарушение на правото на Съюза, заедно с лихви, които да компенсират невъзможността да бъде използвана съответната сума. Обстоятелството, че специалният закон не съдържа изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесени задължения за данъци, включително и мито, не препятства приложението на реда по чл. 129, ал. 6 ДОПК за възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, включително и мита - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените изводи от първоинстанционния съд са в съответствие с доказателствата по делото. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Спорът е изцяло правен – дължи ли се възстановяване на законна лихва при окончателна отмяна на незаконосъобразен акт на митническата администрация, в случая Решение № РТД 3000-640/14.05.2024/32-851655 на директора на ТД Митница - вж. решението на ВАС по адм. д. № 2340/2025 г., т.е. лихви върху парични суми, чието плащане е било наложено или съответно отказано на правен субект в нарушение на правото на Съюза. Първоинстанционният съд правилно е приел, че разглежданият случай не попада в нито една от хипотезите, изброени в разпоредбата на чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно правилото, размерът на вносните или износните мита, се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания: а) надвзети суми на вносните или износните мита; б) дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора; в) грешка на компетентните органи; г) в интерес на справедливостта. В посочената правна норма изрично са регламентирани случаите, при които се възстановява или опрощава размерът на вносните или износните мита, като хипотезите са изчерпателно изброени и други възможности не са предвидени. Съгласно чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Въпреки това, лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи. В мотивите на обжалваното решение се съдържа обоснован отговор по твърденията за липса на законова непълнота и недопустимо прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, които процесуалният представител на касатора поддържа и пред настоящата инстанция. Впрочем, изводът в тази насока е изрично упоменат в цитираното от АССГ решение на Съда на ЕС от 28.04.2022 г. по съединени дела С-415/20, С-419/20 и С-427/20, т.т. 74-76. Както следва от постоянната практика на Съда, при липсата на правна уредба на Съюза във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се предвидят условията и редът за плащане на лихви в случай на възстановяване на парични суми, събрани в нарушение на правото на Съюза. Тези условия и ред обаче трябва да са съобразени с принципите на равностойност и на ефективност — изискване, чието спазване предполага те да не правят прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на правото на лихва, гарантирано от правото на Съюза (така и т. 27 и т. 28 от решение на СЕС по дело C‑591/10, т. 26 и 27 от решение на СЕС по дело C‑69/14). Условията и редът за плащане на лихви не трябва да лишават съответния правен субект от подходящо обезщетение за претърпяната от него загуба, което означава по-специално че трябва да му се изплатят лихви за целия период от датата, на която е платил или съответно е трябвало да му бъде платена въпросната парична сума, до датата, на която тази сума му е била възстановена или изплатена. Правото на Съюза не допуска правен механизъм, който не отговаря на това изискване и който следователно не позволява ефективното упражняване на правото на възстановяване и на правото на лихва, гарантирани от това право. На последно място е несъстоятелен опитът на касатора да тълкува ограничително разпоредбите на чл. 128, ал. 1, изр. първо ДОПК и на чл. 129, ал. 6, изр. второ ДОПК, респективно тяхната пълна неотносимост към митническите сборове и митническите органи. Съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК, невъзстановените суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК - посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6. В посочените от съда решения на ВАС по адм. д. № 9093/2020 г., по адм. д. № 4498/2023 г. и по адм. д. № 5012/2023 г. е даден ясен отговор дали нормите са приложими за всички други недължимо платени или събрани суми, освен за митническите сборове и само от органите по приходите. Тук могат да бъдат добавени още Решение № 10476/07.10.2024 г. по адм. д. № 3961/2024 г. по описа на ВАС, Решение № 10080/05.10.2021 г. по адм. д. № 2226/2021 г. по описа на ВАС, Решение № 9634/31.10.2022 г. по адм. д. № 11179/2021 г. по описа на ВАС, Решение № 10693/23.11.2022 г., постановено по адм. дело № 5341/2022 г. по описа на ВАС и др. Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение в частта му по т. 3 и е отменил същото, Административен съд София – град е постановил правилно решение, което не страда от твърдените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Основателно е възражението на процесуалния представител на ответника предвид пропуска на първостепенния съд да приложи разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК във връзка с реда за възстановяване на лихви по чл. 128 – чл. 130 ДОПК. Административната преписка следва да бъде върната на директора на ТД Митница Пловдив за постановяване на ново решение за прихващане или възстановяване на законна лихва върху сумите по т. 3 и т. 4 от Искане вх. № 32-1549022/22.05.2025 г. на „Тисенкруп Матириалс България“ ООД, от датата на ефективното им превеждане в републиканския бюджет до датата на възстановяването им по сметка на жалбоподателя. При този изход на делото и своевременната претенция за присъждане на разноски, на основание чл. 161 ДОПК в полза на ответника следва да се присъди платеното адвокатско възнаграждение в размер на 5 522,40 евро, съгласно представен опис на разноските, фактура № 0…8/27.03.2026 г. и извлечение от банкова сметка от 08.04.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,