Решение № 762 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12697/2016 г.

Решение № 762 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12697/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Д "ОДОП" В. Т. и от ЕТ "С. 2000 - Д. М.". Директорът на Д "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП обжалва решение № 301/3.10.2016 г. по адм. д. № 97/2016 г. на Административен съд - В. Т. в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-04000415000982-091-001/4.11.2015 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 26/21.01.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Т. в обжалваната му част, в която за данъчен период по ЗДДС месец 12.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 763,62 лв. и са начислени лихви в размер на 5 881,26 лв., като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля П. /представляващ "С. ВТ" ЕООД/, които са в противоречие с дадените от ЕТ обяснения в хода на ревизията, че процесните СМР са извършвани от подизпълнители на горепосочения доставчик, т. е. необоснован е изводът на съда за реално извършени СМР именно от "С. ВТ" ЕООД. От друга страна твърди, че не е установено, че доставчикът е изписвал материали, които е използвал за извършване на СМР, като в този смисъл е и заключението на ССЕ. Според касатора допълнителен аргумент за липсата на реално осъществена СМР услуга е и факта, че е стойността на договорените услуги е частично заплатена. Поддържа също така довод, че процесната фактура на "С. ВТ" ЕООД не отговаря и на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Т. касатор обжалва решението и в частта относно присъдените в полза на ЕТ разноски по компенсация, без да е налице такова волеизявление нито от жалбоподателя, нито от негова страна - като ответник по жалбата. Неправилно е приел за неоснователно направеното пред административния съд възражение за прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя адв. възнаграждение. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на ЕТ "С. 2000 - Д. М." срещу ревизионния акт, в тази му част. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 3028,72 лева. По делото е постъпил писмен отговор от ЕТ "С. 2000 - Д. М.", срещу касационната жалба на Директора на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, в който се излагат съображения за неоснователност на същата. ЕТ "С. 2000 - Д. М.", чрез адв. Х. К., оспорва решението на Великотърновския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му ревизионен акт № Р-04000415000982-091-001/4.11.2015 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 26/21.01.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Т., като неоснователна. Този касатор излага доводи за неправилност на решението в съответната част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел за недоказана доставката с изпълнител "Б. С. Т." ЕООД. В подкрепа на тезата си за реално извършени СМР търговецът се позовава на приетото заключение на СТЕ /неоспорено от страните/, което потвърждава извършването на СМР, както и приложените по делото Актове обр. 19. В досието на доставчика са налични фактури за закупувани материали и данни за 10 наети през периода лица, повечето от които са на длъжност "общ работник строителство на сгради". От друга страна счита, че непредставянето на доказателства от страна на доставчика дали притежава необходимата кадрова обезпеченост да извърши доставката не е предпоставка за отказ на данъчен кредит. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА, в тази част, като незаконосъобразен, както и присъждане на разноски за двете инстанции. По делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на Директора на дирекция "ОДОП" гр. В. Т., срещу касационната жалба на ЕТ "С. 2000 - Д. М.", в която са развити доводи за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на спора пред Административен съд - В. Т. е бил ревизионен акт № Р-04000415000982-091-001/4.11.2015 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 26/21.01.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Т., с който на ЕТ "С. 2000 - Д. М." е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 09.2009 г. в общ размер на 20 000 лв. по 2 бр. фактури на "Б. с. Т." ЕООД с предмет СМР по договор от 20.07.2009 г., а за м. 12.2011 г. в размер на 19 763,62 лв. по една фактура, издадена от "С. ВТ" ЕООД за СМР по договор. Съдът е уважил частично жалбата на ЕТ, като е отменил РА в частта относно непризнатия ДК по фактурата на "С. ВТ" ЕООД, като е приел, че същата обективира реално изпълнена услуга. Този извод е обоснован въз основа на представените по делото доказателства - договор за СМР, акт обр. 19, показанията на св. П. /представляващ "С. ВТ" ЕООД/, както и заключенията на ССЕ и СТЕ. В останалата част е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че по отношение на двете процесни фактури, издадени от "Б. с. Т." ЕООД липсват доказателства за наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1, вр. с чл. 9 от ЗДДС, не е налице данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 от с. з., поради което законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит. До този извод съдът е достигнал след анализ на приложените по делото доказателства, като предвид направеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК от ответника на представените актове обр. 19 и неустановяването на тяхното авторство, същите не са кредитирани като годни доказателства. Съдът не е кредитирал и заключението на СТЕ в тази част, тъй като в същото липсват данни за време на извършване на СМР, както и дали те кореспондират с фактурираните на ЕТ, поради което е счел за неустановено за извършител на ремонтните дейности да е именно доставчикът. Вещото лице от приетата по делото СИЕ също не е могло да провери осчетоводяването на процесните фактури при доставчика, поради което няма други данни за отразяване на реално извършена доставка. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - В. Т.: Този касатор оспорва решението в частта отменяща РА относно отказан ДК за м. 12.2011 г. в размер на 19 763,62 лв. по една фактура, издадена от "С. ВТ" ЕООД за СМР по договор. Твърди, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля П. /представляващ "С. ВТ" ЕООД/, които са в противоречие с дадените от ЕТ обяснения в хода на ревизията, че процесните СМР са извършвани от подизпълнители на горепосочения доставчик. Настоящият състав намира тези възражения за основателни. След като самият ревизиран субект заявява и признава, че процесните СМР са извършени от подизпълнители "С. ВТ" ЕООД, то явно същите не са действително осъществени от посочения във фактурата доставчик. Доказателства кой е действителния изпълнител на услугите не са налични по делото. В случая става въпрос за формално документиране на сделка и "движение на документи", без налично фактическо изпълнение на доставка. Решението в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на ЕТ "С. 2000 - Д. М." против РА относно отказания данъчен кредит по фактурата, издадена от "С. ВТ" ЕООД, ведно с начислените лихви за забава. По касационната жалба на ЕТ "С. 2000 - Д. М.": Този касатор оспорва решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му относно непризнатото право на "Б. С. Т." ЕООД. В жалбата излага доводи, че съдът неправилно и в противоречие със събраните доказателства по делото е приел за недоказана доставката с изпълнител "Б. С. Т." ЕООД. В подкрепа на тезата си за реално извършени СМР търговецът се позовава на приетото заключение на СТЕ /неоспорено от страните/, което потвърждава извършването на СМР, както и приложените по делото Актове обр. 19. Възраженията са неоснователни. Съобразно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на практиката на СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. Правилно съдът не е кредитирал представените по делото доказателства във връзка с процесната доставка - договор, актове обр. 19, приемо-предавателни протоколи, които изрично са оспорени от приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК, като търговецът не е ангажирал други доказателства. Освен това и по отношение на тези СМР Д. М. в обясненията дадени в хода на ревизията /л. 158 - 160 от адм. преписка/ сочи, че същите са извършени от подизпълнители на "Б. С. Т." ЕООД, като доказателства в тази насока не са представени. Обстоятелството, че според СТЕ има извършен ремонт на два склада за зърно, които се намират в с. С. и се стопанисват от ЕТ по никакъв начин не може да се обвърже с процесните фактури, поради правилно съдът е приел, че не е установено именно "Б. С. Т." ЕООД да е извършило процените СМР. Същите са използвани от ревизираното лице за неправомерно ползване на данъчен кредит, което от своя страна генерира загуби на данъчни приходи в бюджета. Данните по делото носят информация за наличие на противоправно поведение целящо данъчна злоупотреба. В този смисъл правилно съдът е приел, че установената липса на реална доставка между издателя и получателя по процесните фактури предполага наличие на знание у получателя за данъчна измама. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице, съобразно общият принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, да установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди, първата от които е осъществяването на доставката на стоката именно от посочения в договора доставчик и издател на фактурите, по които се претендира данъчния кредит. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02. Доказателства, които да обосноват категоричен извод за реалност на процесните доставки не бяха представени и в настоящото съдебно производство. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено в частта относно присъдените в полза на ЕТ разноски по компенсация в размер на 768,80 лв. Вместо него следва да се постанови друго, с което в полза на дирекция "ОДОП" - В. Т. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 3025,26 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,