Решение № 244 от 27.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 52/2010 г.

Решение № 244 от 27.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 52/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Л." АД, гр. Б., представлявано от изпълнителния директор Е. Х. Д., чрез процесуалния му пълномощник, срещу постановеното по реда на чл. 196, във вр. с чл. 218з ГПК (отм.) решение № 1049/21.07.2009 г. по гр. д. № 2271/2008 г. на Софийския апелативен съд, Т. отделение, пети състав, с което е оставено в сила решение от 07.06.2004 г. по т. д. № 1013/2002 г. на Софийски градски съд, Т. отделение, 9 състав за отхвърляне на предявения от "Л." АД против Агенцията за държавни вземания иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗСДВ (отм.) за установяване, че дружеството няма задължения към държавата, така както са посочени в Акт № 257 за установяване на частно държавно вземане от 26.07.2002 г. на изпълнителния директор на АДВ. С определение № 294 от 19.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване предвид вероятността за нищожност на обжалвания въззивен съдебен акт поради различие в съдебния състав, завършил разглеждането на гр. д. № 2271/2008 г. и състава, постановил въззивното решение. В тази насока са съобразени задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на В. касационен съд. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивната инстанция за валидност на договора за уреждане задълженията към държавата и за непогасяване на вземането съгл. § 6а от ПЗРЗППДОП. Твърди, че не са съобразени извършените преди подписване на договора плащания, а преценката на събраните доказателствени средства не съответства на изискванията на чл. 188 ГПК (отм.). По съображения в жалбата и поддържаните доводи в съдебно заседание на 15.12.2010 г., се иска прогласяване на решението за нищожно или отмяната му и уважаване на отрицателния установителен иск, с присъждане на разноски. Ответникът по касация - Национална агенция за приходите, гр. София, като правоприемник на Агенцията за държавни вземания/ § 36, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК/, чрез пълномощника си, е заявил становище за липса на основания за отмяна на атакуваното решение. Подробни съображения са изложени в писмен отговор, поддържани в открито съдебно заседание. По делото е постъпила и частна жалба от Агенцията за държавни вземания/ сега НАП/ срещу въззивното решение в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, с което са потвърдени изводите на първата инстанция за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск по чл. 87, ал. 3 от Закона за събиране на държавните вземания (отм.), въззивният съд, след преценка на събраните в процеса доказателствени средства и съобразяване на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС за изследване и установяване размера на главницата, на редовни и наказателни лихви, дължими към датата на съставяне на Акт № 257 за установяване на частно държавно вземане, след отчитане на извършени от ищеца погашения след сключване на договора по ЗУНК за определяне размера на задължението към държавата, е приел, че размерът на задълженията по валутните кредити, преоформени по ЗУНК съответства на установените с акта на изпълнителния директор на АДВ. Въззивната инстанция е преценила като неоснователни възраженията за нищожност на договора по ЗУНК, както и за приложимост на § 6а ПЗР на ЗППДОбП. Въззивното решение е нищожно. При постановяването му е допуснато съществено нарушение на императивното изискване на чл. 187 ГПК (отм.), чийто аналог е чл. 235 от сега действащия ГПК, за идентичност и несменяемост на съдебния състав, който е завършил разглеждането на делото. В случая, в последното по делото открито съдебно заседание, проведено на 21.04.2009 г., Софийският апелативен съд е заседавал в състав: председател - С. Ч. и членове- И. А. и А. Цанова, докато решението е произнесено и постановено в състав: С. Ч., И. А. и Л. Цолова. Това различие, макар и само по отношение на един от членовете на колегиалния състав, съставлява основание за прилагане на последиците на чл. 270, ал. 1 ГПК. По делото липсват данни, от които да се направи извод за допусната техническа грешка при посочване имената на съдиите в решението, нито е установено, че решението е подписано от съдиите, завършили разглеждането на делото. Предвид горното и на основание чл. 270, ал. 1 ГПК следва да се прогласи нищожността на решението, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, от стадия на устните състезания. Констатираният порок на решението препятства произнасянето по инвокираните с жалбата основания за касация, относими към правилността на съдебния акт. С оглед изхода на настоящото дело, не се дължи произнасяне и по подадената от АДВ /сега НАП/ частна жалба по отношение отговорността за разноски по делото. Така мотивиран, В. т касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение