Решение № 8068 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15713/2014 г.

Решение № 8068 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15713/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Петър Димитров Алексиев, подадена чрез адв. Бистра Спасова, срещу решение № 5296 от 1.08.2014 г., постановено по адм. дело № 1837/2013 г. от Административен съд - София-град, както и по частна жалба от Петър Димитров Алексиев срещу определение № 5253 от 31.10.2014 г. по същото дело, с което съдът го е осъдил да заплати на Агенция "Митници" сумата от 680 лв. разноски по делото. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. С частната жалба се иска отмяна на определението, с което е допълнено решението в частта му за разноските и в зависимост от изхода на спора да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя. Ответникът - Агенция "Митници" в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва и двете жалби като неоснователни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. По частната жалба в зависимост от изхода на спора Върховният административен съд ще се произнесе с настоящото решение и по въпроса за разноските. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове в условията на първоначално обективно съединяване от Петър Димитров Алексиев срещу Агенция "Митници", с които се претендира обезщетение в размер на 4 420 лв., представляващо неизплатената разлика до дължимото основно възнаграждение на ищеца за периода м. юли 2010 г. - до м. януари 2011 г. (вкл.), вследствие на незаконосъобразното бездействие на митническата администрация за индексиране на заплатата на служителя за този период, присъждане на сумата в размер на 3 200 лв., представляваща разликата между размера на полученото възнаграждение за периода 1.03.2011 г. до 16.10.2012 г. и възнаграждението, което ищецът е следвало да получи, ако заплатата му е била индексирана, както и сумата от 800 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца допълнително материално стимулиране (ДМС) и това, което би следвало да получи, ако заплатата му е била индексирана, ведно със законната лихва, считано от падежа на всяко вземане до датата на завеждане на исковата молба в съда и законната лихва от датата на съдебното решение до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: Със заповед № 2210 от 24.02.2010 г. на директора на Агенция "Митници", ищецът Петър Димитров Алексиев - старши експерт в отдел "Мобилни митнически групи" в дирекция "Митническо разузнаване" при ЦМУ в Косово е бил командирован за участие в мисията на ЕС в областта на Върховенството на закона в Косово (EULEX) за срок от една година, считано от 26.02.2010 г. Със Заповед № 7748/11.06.2010 г. на директора на Агенция "Митници" е изменена негова заповед № 2210 от 24.02.2010 г., касателно дължимото възнаграждение на ищеца, като за времето на командироването му е определено да получава от органа по назначаване основната си месечна заплата от 600 лв. След завръщането си от командировка, ищецът по силата на Заповед № 0-1015 от 13.06.2011 г. е бил в неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст, считано от 17.06.2011 г. Със Заповед № 6614 от 11.07.2012 г. Петър Димитров Алексиев е преназначен на длъжност "Старши експерт" в Агенция "Митници", сектор "Специализирани и мобилни групи", отдел "Национален координационен и контролен център", дирекция "Митническо разузнаване и разследване" в ЦМУ, считано от 1.07.2012 г. с основна месечна заплата 765 лв. По делото е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). От правна страна съдът е приел, че не е налице нито един от трите елемента за реализиране на отговорността на административен орган по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Предявеният иск за обезщетение в размер на 4 420 лв., представляващо неизплатената разлика в дължимото на ищеца основно месечно възнаграждение и реално изплатеното за периода от м. юли 2010 г. до м. януари 2011 г. вкл., според съда бил неоснователен и недоказан. Видно от приложените по делото фишове за заплати за процесния период, безспорно се установявало, че начисляваната на ищеца основна заплата е в размер на 600 лв., върху който размер същият дължал ДОД от 60 лв. месечно. Следователно претенцията на ищеца за заплащане на тези 60 лв. месечно се явявала неоснователна, поради факта, че това представлявал начисленият, респ. удържаният му върху получаваното от него месечно възнаграждение ДОД. По отношение на претендираното от ищеца обезщетение в размер на 3 200 лв., представляващо разликата между размера на полученото от Алексиев възнаграждение за периода от 1.03.2011 г. до 16.10.2012 г. и възнаграждението, което следвало да получи същият, ако Агенция "Митници" била изпълнила задължението си да индексира заплата му, както и сумата от 800 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца ДМС и това, което следвало да получи, ако заплатата му била индексирана, съдът е установил, че не е налице незаконосъобразно бездействие на митническия орган, състоящо се в неиндексиране на заплатата на ищеца, след завръщането му от командировка на 1.03.2011 г. В исковата молба се сочело, че съгласно нормативните актове работодателят бил длъжен да индексира заплатите на всички служители, в това число и на тези, които са били в командировка след тяхното завръщане, без да било посочено от кои точно нормативни актове произтича това задължение на органа по назначаване. Жалбоподателят бил цитирал чл. 12 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (Приета с ПМС № 314 от 23.11.2011 г., обн. ДВ, бр. 95 от 2.12.2011 г.), която към момента на завръщане на ищеца на предишното му работно място на 1.03.2011 г., не била действаща. Индивидуалната основна месечна работна заплата на служители, завръщащи се от командировка с продължителност повече от една година според съда се определяла по реда на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от Вътрешните правила за работната заплата (ВПРЗ). По делото нямало спор, че заеманата от ищеца длъжност в Агенция "Митници" е "старши експерт". В този смисъл напълно несъстоятелно и в противоречие с ВПРЗ в заключението на вещото лице било посочено, че за периода от 1.03.2011 г. до 16.10.2012 г. ищецът е следвало да получава възнаграждение в размер на 1020 лв. Не било ясно на какво се базира изводът на вещото лице, че тъй като основното месечно възнаграждение на служителя Александър Василев Костадинов било индексирано с 29% за периода до 1.03.2011 г., то възнаграждението на ищеца следвало да бъде в размер на 920 лв., а от 1.03.2011 г., следвало да бъде индексирано с нови 10%, като крайната сума била в размер на 1012 лв. Тези твърдения по никакъв начин не кореспондирали с представените и приети по делото Заповед № 2955/8.02,2013 г., 9372/17.12.2012 г., 6616/11.07.2012 г., 5774/25.11.2011 г. и 7753/11.06.2010 г. на директора на Агенция "Митници", касаещи размера на основната месечна заплата на Александър Василев Костадинов за цитирания в ССЕ период. От същите, ставало ясно, че едва със заповед № 2955/8.02.2013 г. на директора на Агенция "Митници" на Александър Василев Костадинов бил определен размер на основна месечна заплата на 1012 лв. В съдебно заседание, проведено на 28.10.2013 г., вещото лице не могло да поясни и да даде категоричен отговор защо е приел сумата в размер на 1012 лв. за сума, която ищецът е следвало да получава в един много по-ранен период. С тези мотиви съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, че за периода от 1.03.2011 г. до 16.10.2012 г. ищецът е следвало да получава възнаграждение в размер на 1012 лв., тъй като този извод бил несъстоятелен и в противоречие с останалите доказателства по делото. Нито от заключението на експертизата, нито от обяснението на вещото лице ставало ясно защо за месец септември 2012 г. разликата между реално полученото от ищеца и дължимото е 891, 21 лв., с оглед липсата на каквито и да било доказателства в този смисъл. Видно от Фиш № 1/Септември 2012 г. ищецът имал 3 отработени дни, като в останалите 16 работни дни ползвал неплатен отпуск, поради което получил възнаграждение в размер на 120, 79 лв., което правело изчисленията на експертизата неправилни и в тази част. Горното се отнасяло и за претендираните от ищеца суми за ДМС в размер на 800 лв., и с оглед изложеното, съдът е стигнал до извод за липса на незаконосъобразно действие или бездействие от страна на работодателя на ищеца, поради което и се явявала неоснователна претенцията на Алексиев за дължимо такова. Съдът е отчел също, че за част от периода, за който ищецът претендирал обезщетение, същият е бил в неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст, а именно от 17.06.2011 г. до 2.09.2011 г., от една страна, а от друга в периода от 10.09.2012 г. до 14.10.2012 г. ищецът бил в неплатен отпуск на основание чл. 64, ал. 2 от ЗДСл, а изплащането на ДМС било за реално отработено време. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. Правилни са изводите на съда относно липсата на незаконосъобразно бездействие на административния орган. В тази връзка първоинстанционният съд се е позовал на приложимата правна уредба. По делото не са установени нито незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган, нито настъпила за ищеца имуществена вреда, за да се реализира отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. За да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган трябва да му е било вменено задължение за индексиране на заплатите в Агенция "Митници", каквото задължение не се установява същият да е имал по действащата към процесния период правна регламентация. Административният орган е съобразил изискванията на ал. 3 и 4 на чл. 6 от действащите към сочения от ищеца период Вътрешни правила за работната заплата. Според ал. 4 на сочения текст индивидуалната основна месечна заплата на служителите, завръщащи се от отпуск или командировка с продължителност повече от една година, както и на възстановените служители се определят по реда на ал. 3, като не може да бъде по-ниска от тази, получавана към момента на излизане в отпуск, командироване или прекратяване на правоотношението, а съгласно ал. 3 индивидуалният размер на основната месечна заплата на постъпващите в митническата администрация се определя до размера на средната основна месечна заплата, изчислена въз основа на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за заеманата длъжност. Тъй като вещото лице не е съобразило тези нормативни изисквания, правилно съдът не е кредитирал заключението му. Вместо него обаче е достигнал до изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Обосновано съдът е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест, поради което правилно е отхвърлил предявените пред него обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По частната жалба, предвид изхода на спора разноски в полза на касатора не следва да се присъждат, поради което частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,