Решение № 485 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4101/2012 г.

Решение № 485 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4101/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса - София против решение № 8/16.02.2012 г. по АД № 455/2011 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е осъдена НЗОК-София за изплати на "СХБАЛ Ескулап Норд" ООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, представлявано от общото събрание на съдружниците Йорданка Игнатова Калчева и Петко Боянов Петков, обезщетение в размер на 39 640 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода от м. март до м. юни 2008 г., в резултат на отменена заповед № РД 09-105/08.02.2008 г. на директора на РЗОК - Русе, ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска до окончателното плащане, както и сумата от 325 лв., представляващи направени по делото разноски. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че съдът не е преценил правилно процесуалната легитимация на ищеца и надлежното процесуално представителство на същия, като се оспорва правото на общото събрание да представлява дружеството пред съд. Оспорват се изводите на съда относно размера на имуществените вреди и се възразява, че в тази насока съдът не е събрал необходимите доказателства, а се е позовал само на представената от ищеца справка. Сочи се, че липсват предпоставки за ангажиране отговорността за вреди на НЗОК - София, предвид липсата на причинна връзка между отменената заповед, с която се отказва сключването на договор за оказване на болнична медицинска помощ и твърдяните имуществени вреди. На изложените касационни основания се иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск за вреди. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции. Против решението е подаден протест от прокурор на Административния отдел на Окръжна прокуратура - Русе. В него се възразява, че в производството не са събрани доказателства за размера на пропуснатите от ищеца ползи. Съдът не е изяснил на колко лица, по кои клинични пътеки е отказано оказването на болнична помощ, а се е задоволил с представената от ищеца средномесечна справка. Освен това съдът не е съобразил, че отмяната на административния акт не е поради неговата материална незаконосъобразност към датата на постановяването му, а поради това че в хода на съдебното производство са били представени всички изискуеми документи. В протеста се иска отмяна на оспореното решение и отхвърляне на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото моли да бъде оставено в сила решението и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. Твърди, че заличаването на управителя не лишава дружеството от възможност да упълномощи адвокат и да предявява искове. Излага становище, че общото събрание може да реши всеки един въпрос, който е от значение за дружеството. Оспорва доводите за липсата на доказан размер на обезщетението. Твърди, че представената справка се основава на издадени фактури и извършени услуги към РЗОК, които установяват средномесечния приход на дружеството след сключване на договора с касата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че исковата молба е допустима и подадена от оправомощено лице, съгласно устава на дружеството. Жалбоподателят е доказал наличие на претърпени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба и протестът са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството пред Русенския административен съд е образувано по предявен иск от "СХБАЛ Ескулап Норд" ООД със седалище гр. Русе против Национална здравноосигурителна каса - София за присъждане на сумата от 39 640 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода м. март - м. юни 2008 г. в резултат на отменен административен акт - заповед № РД 09-105/08.02.2008 г. на директора на РЗОК - Русе, с която се отказва сключване на договор за осигуряване на болнична медицинска помощ. Като основание на иска е посочена разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С обжалваното решение Русенският административен съд, V състав, е уважил предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в пълния му размер, ведно със законните лихви, считано от датата на предявяване на иска. Посочил е в решението си, че през 2008г дружеството-ищец в качеството си на лечебно заведение, е подало заявление до Директора на РЗОК - Русе за сключване на договор за оказване на болнична помощ по изрично посочени клинични пътеки. Със заповед № РД 09-105/08.02.2008 г., потвърдена с Решение № РД -УС-04-28/24.03.2008 на УС на НЗОК - София, директорът на РЗОК - Русе е отказал сключването на договор за заявените клинични пътеки. По подадена жалба от страна на дружеството-ищец срещу посочена заповед е образувано АД № 258/2008 г. на АС - Русе, по което заповедта е отменена като незаконосъобразна и преписката е върната на директора на РЗОК - Русе, с указания за сключване на договор. Административният съд е приел предявеният иск за обезщетение за допустим, като е зачел представителната власт на общото събрание на дружеството в лицето на двамата съдружници. По основателността на иска е посочил, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт; причинени вреди от отказа да се сключи договор от страна на РЗОК - Русе; причинна връзка на вредите и отменения незаконосъобразен акт, като вредите са посочени като закономерна последица от липсата на сключен договор; доказан размер на вредите чрез представената справка от ищеца за реализирания приход от дейност по оказване на болнична помощ за период от 12 месеца преди отменения по съдебен ред отказ. Решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 141, ал. 2 от Търговския закон дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя. Компетентността на общото събрание на ООД е уредена в чл. 137 от ТЗ, като законовите му правомощия не са изчерпателно изброени. Както възразява ответникът по касационната жалба в писменото си становище, компетентността на общото събрание е обща и няма въпрос от дейността на дружеството, който да не може да бъде предмет на решение на общото събрание. В този смисъл общото събрание на ООД има право да впише и други свои правомощия в Дружествения договор, включително и относно представителството на дружеството. В представения по делото дружествен договор на "Специализирана хирургична болница за активно лечение-Ескулап Норд" ООД не е уредено правомощие на общото събрание да представлява дружеството. В чл. 14 на дружествения договор е посочено, че то се представлява от лекар-хирург с придобита квалификация по здравен мениджмънт и конкретно е посочен - д-р Иван Димитров Генчев. Няма спор по делото, че управителят на дружеството е бил заличен към датата на подаване на исковата молба. След като нито в закона, нито в дружествения договор не е уредено правото на съдружниците да представляват дружеството, те не са имали правомощие да предявяват искова молба от името на дружеството. Като подадена от лица без представителна власт, исковата молба на "СХБАЛ Ескулап Норд" ООД е била нередовна. Съдът е следвало да я остави без движение и да даде срок на ищеца за изправяне на нередовността. Като не е сторил това, съдът се е произнесъл по недопустима искова молба. Съдът неправилно е определил основанието на иска. В разпоредбата на чл. 59, ал. 7 от Закона за здравното осигуряване (в редакцията към Д. В., бр. 30/2006 г.) е уредено правото на изпълнителя да предяви иск за пропуснати ползи за периода на необоснован отказ за сключване на договор. Специалният закон - ЗЗО, урежда различно основание на иска за вреди, които могат да са само пропуснати ползи и ако произтичат от необоснован отказ за сключване на договор. Необосновани са изводите на съда за наличието на причинна връзка между отменения административен акт и претърпените от ищеца вреди. По делото е приложено АД № 258/2008 г. на АС - Русе, по което предмет на обжалване е отказът на директора на РЗОК - Русе да сключи договор за оказване на болнична помощ. Видно от доказателствата по делото, преди постановяване на отказа, РЗОК - Русе е указала да се представят в 3-дневен срок доказателства по седем пункта. Едното от тях е сертификат на клинична лаборатория, която ще бъде ползвана от лечебното заведение. В решението си по делото съдът е посочил, че в хода на съдебното производство такъв сертификат е представен. Предвид изложеното е приел, че към момента на приключване на устните състезания по делото лечебното заведение е представило изискуемите документи. Съдът е посочил, че поради представянето на сертификата следва да се позове на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и да прецени административния акт към приключване на устните състезания. На това основание е отменил обжалваната заповед. От посоченото решение следва изводът, че към датата на постановяването му оспореният административен акт е съответствал на законовите изисквания и правилно е било отказано сключването на договор с лечебното заведение. Това води до извод, че към датата на издаване на заповедта на директора на РЗОК - Русе, не е налице необоснован отказ по смисъла на чл. 59, ал. 7 от ЗЗО, поради което той не може да има за последица причиняването на пропуснати ползи. След като дружеството не е представило в указания от РЗОК срок необходимите документи, към този момент не е имало правно основание за сключване на договор. Това означава, че по вина на дружеството то не е могло да оказва болнична помощ, да договаря с РЗОК-Русе и да реализира приходи, претендирани в производството като пропуснати ползи. Съдът не е проявил активност при установяване на исковата претенция. Основавайки се единствено на документ, изходящ от ищеца, съдът не е провел пълно и всестранно доказване на размера на обезщетението. С оглед на посочените съображения, първоинстанционният съд неправилно е обосновал извод за наличието на всички законови предпоставки за уважаване на иска. По изложените съображения решението следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,