Решение № 8406 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14552/2016 г.

Решение № 8406 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14552/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "К." ООД, гр. С., подадена чрез пълномощник, против решение № 6682/2.11.2016 г. по адм. д. № 6337/2015 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 292/22.04.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След повторно излагане на фактите по делото касаторът навежда твърдения за неправилност на първоинстанционния извод за липса на съществени нарушения на процедурата при издаване на административния акт. Сочи, че по никакъв начин не е доказано използването на заблуждаваща търговска практика от страна на дружеството, а съдът не е съобразил, че и ответникът в становището си не поддържа такива констатации. Според касатора, съдът не е съобразил вложеното от законодателя различно съдържание на понятието "потребител" по Закона за защита на потребителите и по Закона за потребителския кредит. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението като неправилно. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на техния анализ правилно е установил релевантната за спора фактическа обстановка. По делото е безспорно, че производството пред административния орган е образувано по повод на жалба на потребител с твърдения за нарушаване на правата му като потребител при сключване на договор за заем с "К." ООД. Оплакванията били във връзка с допълнително начислена неустойка над сумата на получения заем и уговорената възнаградителна лихва поради неодобряване от заемодателя на лицето, посочено като поръчител и солидарен кредитополучател. Дружеството информирало по телефона заемополучателя за неизпълнение на задължението по чл. 6 от договора, без да мотивира отказа си да одобри поръчителя. За извършената проверка от длъжностни лица на КЗП в офис на дружеството е изготвен констативен протокол. Не е било спорно, че длъжностните лица като скрити потребители са кандидатствали за паричен заем с цел проверка на информацията, която се предоставя по повод изискването за поръчител. При проверката установили, че консултантът в офиса не им разяснил подробно начина на кандидатстване, като единствено устно им посочил два варианта на договор за заем - с или без поръчител, които се отличавали с размера на вноската. Връчен им бил Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити. Въз основа на констатациите от извършената проверка КЗП е приела, че "К." ООД е използвало заблуждаваща търговска практика, която противоречи на изискването на добросъвестност и професионална компетентност. Недобросъвестността на търговеца се изразявал в това, че преди подписването на договор за предоставяне на потребителски кредит потребителят не е бил запознат своевременно и коректно с пълна информация относно изискванията за обезпечаване по договора за заем, а именно - срок, в който следва да осигури действието на трето физическо лице - поръчител; критериите, на които следва да отговоря лицето; последицата за потребителя от неосигуряване на обезпечение чрез поръчител - допълнително финансово задължение в размер на 472.80 лева. Информация за условията на поръчителството не се съдържа и в предоставения на потребителя СЕФ. При тези фактически установявания административният орган е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед, с която е забранил на дружеството да прилага търговската практика. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на производствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че съдържанието на една от формите на нелоялна търговска практика е и заблуждаващата търговска практика, определена като такава от издателя на акта. Тази търговска практика се определя от поведението на търговеца, при което той не предоставя своевременно съществена информация, която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Според съда, възприетите в оспорения акт факти осъществяват хипотезата на посочената от органа правна норма - общия състав на нелоялната практика, конкретизирана в мотивите като заблуждаваща търговска практика. По подробно изложени мотиви съдът е отхвърлил оспорването на "К." ООД. Решението е правилно. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП изисква да има предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката за значението на непредоставената/премълчана информация изисква съобразяване на фактическите действия по търговската практика, всички нейни обстоятелства и характеристики. Първоинстанционният съд е извършил съдебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, анализирайки в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства и е достигнал до правилния извод, че използваната търговска практика уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителите. Търговецът има задължение да предостави на потребителя своевременно и преди сключването на договора информация за правото му да се откаже от договора и условията по него, включително и изискването за един поръчител ведно с императивните условия, на които трябва да отговаря, както и последиците от непредставяне или неодобрение на такъв поръчител-съдлъжник. Както административният орган, така и съдът са достигнали до съответния на доказателствата извод, че търговското дружество не е разяснило предварително основните клаузи по договора и последиците от неизпълнението им. Представеният СЕФ не съдържа ясна информация за тези обстоятелства. Касационният състав споделя първоинстанционния извод, че търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 4 от Закона за защита на потребителите. Длъжностни лица на Комисията са се запознали с практиката на дружеството при сключване на договорите за заем, съдържанието на представяните на потребителите СЕФ преди сключване на договора за заем и условията по самите договори. Правният извод на съда, че конкретно предприетата от дружеството търговска практика противоречи на добросъвестността и на професионалната компетентност и води или е от естество да доведе до съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, е съответен на закона. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта съдът е преценил всички визирани в нормата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП предпоставки, предвид вложения от законодателя смисъл. Касационните възражения на дружеството в обратния смисъл са неоснователни. С оглед спецификата и характера на дейността на търговеца съдът правилно е посочил, че осъществяваната от дружеството търговска практика в случая не отговаря на изискването за "добросъвестност и професионална компетентност". Според легалната дефиниция на понятието "добросъвестност и професионална компетентност" по § 13, т. 28 ДР на ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Нито Комисията за защита на потребителите, нито съдът са компетентни да посочват условията на потребителските договори. В правомощията им е установяване на противоречиви със Закона за защита на потребителите клаузи и в какво се изразяват те, както и постановяване необходимостта от преустановяването на нарушението. От безспорно установените факти и обстоятелства във връзка с приетата търговска практика административният орган е извел конкретното нарушение на дружеството и именно въз основа на тези констатации е постановил забраната. По силата на чл. 68б ЗЗП целта на мярката е да защитава потребителите срещу нелоялна търговска практика преди, по време и след констатиране на такава. Освен с прекратителен спрямо нарушението ефект, заповедта има и превантивен ефект, целящ недопускане на подобни отношения занапред, с цел защита сигурността на потребителите при отношенията с търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 ДР ЗЗП се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, за което потребителят би се разколебал без използването на тази търговска практика. Касационните възражения за неправилност на съдебния акт поради допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила и във формата на административиня акт са неоснователни. Както правилно е приел съдът, издателят на акта е установил относимите фактически обстоятелства и ги е подвел под приложимата правна норма. Касаторът твърди, че са нарушени принципите на истинност и служебното начало в административния процес, както и принципът за равнопоставеност на страните, а също и чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Тези твърдения са неоснователни. Комисията за защита на потребителите е сезирана с жалба от недоволен потребител. Със сезирането на Комисията не се поставя началото на административното производство по проверка на дейността на търговеца, а се поставя началото на административното производство по жалба на потребителя. Право на Комисията, която е оправомощена да осъществява контрол върху нелоялни търговски практики - чл. 165, ал. 3, т. 2 ЗЗП, е да прецени дали е нужно или не е нужно да извърши проверка по жалбата. В случая Комисията е преценила, че е необходимо да извърши проверка и именно поради това е информирала касатора за жалбата, с която е сезирана и поискала от него информация по твърденията на потребителя. Следователно, касаторът не само е надлежно уведомен за започналото административно производство по проверка на твърденията за нелоялна търговска практика, но му е предоставена и възможност да изложи аргументите си. Цитираната разпоредба от ЗАНН е неотносима, тъй като конкретното производството пред КЗП не е за налагане на административно наказание, а е производство по прилагане на принудителна административна мярка. "К." ООД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП. При извършената проверка КЗП е констатирала практики по предлагането и сключването на договори за заем с потребители като част от търговската/професионална дейност в публичния или частния сектор. Без значение е обстоятелството дали дружеството е кредитна или финансова институция, тъй като дейността му е обект на проверка относно спазването на правата на потребителите във връзка с качество му на търговец. Предвид изложеното, като е приел подадената от "К." ООД жалба за неоснователна и я е отхвърлил, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд