Решение № 2584 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13394/2016 г.

Решение № 2584 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13394/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ш. (ОДМВР-Ш.) против решение № 91/19.10.2016 г., постановено по адм. дело № 72/2016 г. по описа на Административен съд - Ш.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против Заповед № УРИ 372з-151/22.01.2016 г. на директора на ОДМВР-Ш., с която на П. С. П. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендират заплащане на разноски.

О. П. С. Петков, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение № 91/19.10.2016 г., постановено по адм. дело № 72/2016 г. по описа на Административен съд - Ш. е отменена Заповед № 372з-151/22.01.2016 г. на директора на ОДМВР-Ш., с която на П. С. П., младши автоконтрольор I ст. в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция" отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР Ш., е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Съдът е изложил мотиви, според които не е установено по категоричен начин, че жалбоподателят да е спал и да не е изпълнил вмененото му задължение да уплътни работното си време през цялото време, което е посочено в оспорената заповед.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и съдържа всички реквизити по чл. 210 от ЗМВР, при което не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Законосъобразни се и изводите на съда, че при издаване на оспорения акт са спазени разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, поради което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира за необоснован и незаконосъобразен решаващият извод на първата инстанция за противоречие на оспорената заповед с материалния закон.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаните в заповедта и в изготвените справки рег. № 869р-6388/27.11.2015 г., рег. № 869р-7016/30.12.2015 г. и рег. № 869р-279/12.01.2016 г., дисциплинарни нарушения, изразени чрез бездействия, а именно:

1. на 22.08.2015 г. за времето от 03.39ч. до 03.43ч., от 03.44ч. до 03.45ч. и от 04.00ч. до 04.06ч. и в 04.17ч. като старши и водач на автомобил с рег. № 6720АР в екип ППК "Я. 9" не е въвел в работен режим предоставения му по служба микрофон, инсталиран в служебния автомобил, в резултат на което липсва аудиозапис при контактите му по служба с граждани по повод ПТП на АМ Хемус и съставен АУАН с № 971354 на С. С.

2. на 14.08.2015 г. в гр. Ш. като старши на екип на ППК "Я. 7" със сл. автомобил с рег. № 7000АК за времето от 03.33ч. до 06.22ч. не уплътнил работното си време, защото спи на предна дясна седалка на служебния автомобил.

3. на 22.08.2015 г. в гр. Ш., като старши и водач на автомобил с рег. № 6720АР в екип ППК"Я. 9" за времето от 02.39ч. до 03.39ч. не уплътнил работното си време, защото спи на предна лява седалка на служебния автомобил.

4. на 07.09.2015 г. като старши на екип ППК "Я. 7" с автомобил с рег. № 7000АК за времето от 00.53ч. до 04.12ч. не уплътнил работното си време, защото спи на предна дясна седалка на служебния автомобил.

5. на 19.09.2015 г. за времето от 05.00ч. до 06.01ч. в гр. Ш. като водач на сл. автомобил с рег. № 7000АК в екип ППК "Явор7" не уплътнил работното си време, защото спи на предна седалка на служебния автомобил.

6. на 05.10.2015 г. за времето от 04.13ч. до 05.00ч. в гр. Ш. като старши в екип на ППК"Я. 9" със сл. автомобил с рег. № 7000АК не уплътнил работното си време, защото спи на задната седалка на служебния автомобил.

7. на 17.10.2015 г. в гр. Ш. за времето от 06.41ч. до 07.29ч. в лек автомобил с рег. № 7000АК не уплътнил работното си време, защото спи на предна дясна седалка на служебния автомобил.

От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че П. П. на 22.08.2015 г. е съставил АУАН с № 971354 на С. С., но не е съставен аудиозапис от контакта му с гражданина по повод настъпилото ПТП. Причините за тази липса, които са приети от решаващият съд като изключващи виновното поведение на П. П. не се възприемат от настоящия съдебен състав като логични, а и не освобождават полицейския служител от задълженията му, за които е уведомен писмено. Наличието на устни разяснения, които противоречат с писмените указания за работа на полицейските служители със системата за виеонаблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа, утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г. не могат да бъдат основание за нарушение на МЗ. Допълнително следва да бъде посочено, че П. П. като старши на наряда на 22.08.2015 г. не е докладвал след приключването му, че е имало неизправност или друга причина за непровеждане на аудиозапис за част от дежурството му, съгласно изискването на т. 20 от Указанията. В случая се касае за задължение, въведено със Ззповед, издадена на основание чл. 33, т. 9 от ЗМВР, поради което мотивите на съда, че Указанията не следва да се изпълняват в случаи на "житейска нелогичност и неправилност", касаещи целесъобразността на приетите указания, са ирелевантни.

Не се спори по делото, че служителят е запознат с цитираните указания на 06.03.2015 г. Спазването на МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г. и утвърдените с нея правила са част от служебните задължения на служителя, при което неспазването им правилно е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение останалите, визирани в обжалваната заповед нарушения. Съдът пространно е изследвал състоянието "извършване на движения"- "сън" на оспорващия за интервалите от време, посочени като "неуплътняване на работното време", и формирал заключения относно това спал ли е жалбоподателя или не, без да съобрази, че вмененото нарушение е неуплътняване на работното време, изразено в бездействие, при което във всеки от посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание случаи, оспорващия се е намирал в служебния автомобил, като не е отразено извършване на контролна дейност от служителя в часовите графици/част от административната преписка по издаване на оспорения акт/, касаещи описаните шест дежурства.

Служебните задължения на оспорващия, относно дейности по контрол на пътното движение, по изпълнение на които същия е бил старши на екип на 14.08.2015 г., 22.08.2015 г., 07.09.2015 г., 19.09.2015 г. 1 05.10.2015 г. и 17.10.2015 г., са уредени в Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи, на основание на която е издадена от директора на ОДМВР Ш. заповед 372з-104/15.01.2015 г. за организацията на пътен контрол в сектор "ПП" на ОДМВР-Ш. за периода 20.01.2015 г. -30.01.2016 г. Съгласно чл. 51, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г., дейността по пътен контрол се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските служители могат да извършват и обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение на конкретни задачи. С оглед фактическите установявани, направени от АС-Ш. не е възможно да се приеме, че са налице и изключенията по чл. 51, ал. 3 от посочената инструкция. Не са представени доказателства по делото жалбоподателя да е пребивавал в служебния автомобил поради обстоятелства, касаещи ползване на почивка-време за отдих, хранене и др., съгласно заповед № 372з-1544/30.06.2015 г., на директора на ОДМВР-Ш., относно организацията, разпределянето и отчитането на работното време на служителите в ОДМВР-Ш., поради което установеното не уплътняване на работното време правилно е преценено от дисциплинарнонаказващият орган като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение".

След като оспорващия е извършил седем отделни нарушения, в продължение на една година, то законосъобразно на същия е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Наказанието е наложено в предвидения минимум, и съобразно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт несъответства на целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат - възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина.

От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона.

Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Ш. е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата на П. П. срещу Заповед № УРИ 372з-151/22.01.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР-Ш. да се отхвърли като неоснователна.

По водене на делото директорът на ОДМВР-Ш. не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което и основание чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски в размер общо на 400 лв. за двете съдебни инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,