Решение № 12149 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2459/2014 г.

Решение № 12149 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2459/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанас Атанасов Атанасов, чрез пълномощника му адв. Елмира Исмаил срещу Решение № 8166/19.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7209/2012 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск в размер над уважената част от 500 лева до сумата от 1500 лв. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, за което са изложени подробни съображения Претендира се отмяна на решението в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция в размер на още 1000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, като се присъдят и направените по делото разноски. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан предявения от Атанас Атанасов против СДВР иск за причинени неимуществени вреди, предявен на основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за сумата от 500 лв., произтичащи от отменен по съдебен ред административен акт, заповед за задържане, издадена от полицейски орган при 04 РУП СДВР, ведно с лихва върху сумата до окончателното и изплащане. В останалата му част до претендирания размер от 3000 лв. предявеният иск е отхвърлен като недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен по съдебен ред административен акт, като незаконосъобразен, налице са причинени от него вреди, които са в пряка причинна връзка от него, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е определил размера на дължимото се обезщетение на сума в размер от 500 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото от касатора отменително основание. Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на Атанас Атанасов против СДВР, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирал да му бъдат присъдени претърпени неимуществени вреди, морални болки и страдания, а именно сума в размер на 3000 лева, както и законната лихва върху нея до окончателното и изплащане, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, заповед за задържане № 04-1177/29.03.2012 г. на полицейски орган при 04 РУП -СДВР. За установяване основателността и размера на предявения иск от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск. Несъстоятелно се сочи в жалбата, че решението е неправилно, като първоинстанционния съд не е оценил по справедливост претърпените неимуществени вреди в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, като установените по делото факти, релевантни за спора, обуславят присъждане на обезщетение в претендирания размер от 1500 лева за причинените на жалбоподателя такива. Прието е в обжалваното решение, не се и оспорва в жалбата, че размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Не са такива и не могат да обусловят претендираните неимуществени вреди от конкретния, отменен от съда административен акт, на чиято отмяна се основава предявения иск последващите го във времето присъда, с която жалбоподателя е признат за невиновен в извършване на престъпление, както и заповеди за задържане, също отменени от съда. Наличието на причинени от тях вреди е неотносимо към размера на подлежащите на обезщетяване в това производство, основано от ищеца на отмяната на конкретен административен акт. Именно произтеклите от него, като пряка и непосредствена последица вреди подлежат на обезщетяване в настоящето производство. В случая начина и обстоятелствата на извършване на увреждането обуславят възприетия от първоинстанционния съд размер на обезщетението, при съобразяване периода на задържането, предприетите въз основа него действия и отражението им върху състоянието на жалбоподателя. От показанията на свидетеля по делото не се установява надлежно обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, произтичащо единствено и само от увреждането, на което се основава иска, което обективно състояние да обуславя основателност и доказаност на претенцията в сочения в жалбата размер. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния но тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. Изразеното в исковата молба недоволство, произтичащо от субективно възприетия от ищеца начин на изпълнение на задълженията на администрацията във времето не извежда извод за основателност на предявения иск в претендирания размер при изложеното, че същото е следствие от последващи основаващия иска актове. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение