Решение № 1360 от 24.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4810/2007 г.

Решение № 1360 от 24.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4810/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от адв. И в качеството й на пълномощник на В. Ю. Б. срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 28.03.2007 г. по гр.д. № 3199/04 г. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответницата по касация С. Е. Ц. - Б. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба основания, намира: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 12.05.2003 г. по гр.д. № 8047/96 г. в частта, с която е допусната съдебна делба между С. Е. Ц. Б. и В. Ю. Б. по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. С., жк "И", бл. 21, ет. 3, при права 2/3 ид. части за С. Б. и 1/3 ид. част за В. Ю. Б. Страните са наследници на Ю. Н. Б., поч. през 1996 г. С. Б. е негова съпруга, а В. Б. син. Със саморъчно завещание от 26.09.1984 г. Юстиниян Б. завещал на сина си процесния апартамент. От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 643/10.02.1996 г. наследодателят Ю е признат за собственик на този имот на основание чл. 55г ЗПИНМ(отм.). Съдът е приел, че в тази хипотеза правото на собственост преминава в патримониума на посоченото в акта лице от момента на издаването на нотариалния акт. Тъй като в случая това е станало по време на брака на Ю. Б. със С. Б., сключен на 6.07.1963 г., съдът е приел, че имотът е станал съпружеска имуществена общност. Оттук и като съобразил, че извършеното в полза на В. Б. завещателно разпореждане е намалено с 1/3 ид. част, колкото е запазената част на съпругата, е заключил, че правата на страните са 2/3 ид. части за С. Б.и 1/3 ид. част за касатора. Касационният довод за нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателства е основателен. Въпросът дали една вещ е съпружеска имуществена общност се разрешава с оглед момента, когато юридически става придобиването на правото на собственост съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. В този смисъл е ППВС № 5/ 1972 г. Неправилно въззивният съд е приел, че в хипотезата на чл. 55г ЗПИНМ(отм.) това е моментът на издаване на нотариалния акт. Този нотариален акт е констативен и установява вече придобитото на собственост. Съгласно чл. 149, ал. 2 ППЗПИНМ(отм.) съответният народен съвет продава жилища на нуждаещи се граждани в нова сграда преди започване на строежа, по време на строежа или след завършването му. Продажбата се извършва в писмена форма съгласно чл. 18 ЗС. Съобразно общите правила на продажбата, когато се продава жилище в построена сграда, собствеността преминава върху купувача от момента на сключване на писмения договор, а при продажба на жилище, което още не е изградено (бъдеща вещ) - от момента на създаване на вещта. Като не е съобразил това и е отказал да обсъжда като неотносими към спора доказателствата за това кога е бил завършен, респ. населен блока, в който се намира процесното жилище, въззивният съд е постановил решение по неразяснено дело. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът