Решение № 13264 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5847/2010 г.

Решение № 13264 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5847/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Йорданов Куцев от гр. Пловдив срещу решение № 323/8.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1879/2008 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 160800576/9.06.2008 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 615/8.08.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта за определените данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 10 644,47 лв. за 2001 г., и в размер на 14 944,89 лв. за 2003 г., ведно с лихвите. Касаторът се оплаква, че обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателствата и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не се е съобразил със събраните по делото гласни доказателства. С молба от 12.10.2010 г. касаторът е направил допълнителни уточнения на касационната жалба. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Добрев, според който цялото съдебно решение, както и издадения ревизионен акт почиват на предположения, което е недопустимо Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Със същото решение съдът е отменил частично ревизионния акт - за разликата от 10 644,47 лв. до пълния размер от 10 779,11 лв. и лихви за 2001 г. и за разликата от 14 944,89 лв. до пълния размер от 15 081,38 лв. за 2003 г. - и съответни лихви, но в тези части няма постъпила касационна жалба и затова е влязло Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е направил подробен анализ на доказателствата и твърденията на касатора. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът е приел, че правилно органа по приходите от анализа на приложените към административната преписка доказателства и при изследване на направените от Георги Куцев и съпругата му разходи за закупуване на недвижими имоти, моторни превозни средства и др., движението по банковите им сметки и декларираните от тях доходи, са направени изводи за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като е направен необходимия анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал в необходимата пълнота доказателства, които да обосноват извод за истинност на поддържаното от него становище, че към началото на 2000 г. семейството му е разполагало със спестени 80 000 щатски долара, тъй като представената разписка от ФК "Фист" ООД за доначислена лихва от влог от 19.09.1996 г. сама по себе си няма за последица като извод, че към началото на посочената година сумата от 80 000 щатски долара е била налична, а по отношение на разписката освен посочения размер на лихвата от 3 739 030 неденоминирани лева, не съдържа други данни за размера на влога и валутата, в която е направен. В този смисъл съдът е извел извод, че и свидетелските показания на Грахов съдържат данни само за изплащани лихви на Куцев, без данни за размер. Относно установените конкретни размери на доходите от трудови правоотношения на жалбоподателя и неговата съпруга за периода преди 2000 г. и извършени покупки на недвижима собственост, изключват според съда възможността да се направи извод, че само въз основа на тях е възможно при необходимите за издръжка на семейството разходи, да бъде спестена сума от 80 000 щатски долара. Съдът е изложил аналогични изводи и относно твърдението на Георги Куцев, че в период, предхождащ 2000 г. е получил 16 000 германски марки - обезпечение за настъпило застрахователно събитие за МПС, марка "БМВ", тъй като е представеното по делото удостоверение от ЗК "Уника" липсват данни за настъпило застрахователно събитие и изплатена сума от 16 000 германски марки. За недоказани съдът е приел и твърденията на жалбоподателя за даден му паричен заем в размер на 48 000 евро от Георги Теохаров - брат на съпругата на Куцев. Съдът се е мотивирал, че по делото няма доказателства за това Теохаров да е притежавал такава сума, която би могъл да даде в заем, като е изследван установения му годишен доход в размер на 13 468 евро. За твърденията на жалбоподателя, че е взел заем от Снежана Бонева на 8.04.2001 г. в размер на 20 000 лв., на 10.05.2002 г. - 20 000 лв. и на 5.01.2004 г. в размер на 20 000 лв. съдът е приел, че не е доказано по безспорен начин получаването на тези суми, както и че към посочените дати Бонева е разполагала с въпросните суми. Такъв извод съдът не е направил и с оглед представената в съдебно заседание разписка за връщане на процесните суми от Куцев на Бонева. Решението в обжалваната част е правилно. Съдът е обсъдил всестранно и в пълнота, както доказателствата, съдържащи се в административната преписка, така и представените в хода на съдебното производство пред него. От тях е направил законосъобразни изводи, че не е доказано по категоричен начин наличието към 2000 г. на спестени суми от семейството на касатора в размер на 80 000 лв. Не е установено по делото и това се доказва от представеното удостоверение от ЗК "Уника" за настъпило застрахователно събитие на лек автомобили изплатена застрахователна сума в размер на 16 000 германски марки. Освен това посоченото удостоверение посочено, че е заплатена еднократна премия от 1 440 лв. съгласно приложена по делото сметка № 05411960004/1.01.1990 г., а не твърдяната от касатора сума, поради което с него не може да се обоснове извод, че касаторът е разполагал с 16 000 германски марки към момента на ревизираните периоди. Относно твърдението на касатора за получени заеми съдът е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и законосъобразни са изводите за недоказаност от една страна, че тези заеми са получени от Куцев, а от друга страна, че заемодателите са разполагали с такива суми, за да ги предоставят в заем. Правилно съдът е съобразил, че по делото няма данни, а само твърдения, че Теохаров е декларирал парични суми с оглед възражението на касатора, че той е живял в чужбина и е имал спестени суми, които да може да даде в заем. Неоснователно касаторът се оплаква, че и ревизионният акт и решението на съда почиват на предположения. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК е категорична, че в тежест на ревизираното лице е да опровергае констатациите на ревизионния акт при ревизия по чл. 122 ДОПК, какъвто е процесният случай. Представеният в касационното производство договор с "Буланк" АД за срочен валутен депозит на съпругата на Куцев от 9.02.1998 г. в размер на 4 400 щатски долара не води до други изводи, извън посочените по-горе и с него не се доказва, че към ревизираните периоди семейството на Куцев е разполагало с твърдените суми, с които е покривало установените от ревизията разходи. Касаторът възразява, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение, като не е спрял производството по делото поради образувано друго производство пред ВАС, IА отделение адм. дело № 3270/2010 г. срещу ревизионен акт на съпругата на касатора. От служебна справка, извършена в деловодната система на ВАС наистина се установи, че е образувано адм. дело № 3270/2010 г. на ВАС, IА отделение по касационна жалба на съпругата на касатора Софка Куцева срещу РА № 160800575/9.06.2008 г. за извършена ревизия на същата за установени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. и 2003 г. По това дело е постановено и решение № 12031/18.10.2010 г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение, с което жалбата на Куцева срещу ревизионния акт е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е извършил съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е спрял производството по делото. Наличието на ревизионен акт на съпругата на касатора за същите данъчни периоди и данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) не поставя в преюдициалност този спор по отношение спора на Георги Куцев, поради което не е имало основание за спиране на делото. Освен това в хода на ревизионното производство на Куцев са приобщени писмени доказателства на съпругата му, с които съдът се е съобразил, като се има предвид, че се касае за СИО, поради което се е наложило и извършване ревизия и на двамата съпрузи. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е правилно и не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,