Решение № 10279 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14725/2013 г.

Решение № 10279 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14725/2013 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Марио Димитров Шиваров срещу решение № 4416 от 03.07.2013 г. постановено по адм. дело № 13928 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по подробни съображения изложени в касационната жалба и в представени по делото писмени бележки. Прави искане към съда решението да бъде отменено и да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решението на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), в частта, с която установява конфликт на интереси за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Марио Димитров Шиваров срещу решение № 149 от 15.11.2012 г. на КПУКИ, в частта му, с която е установен конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя в качеството му на общински съветник в Общински съвет (ОС) - Варна, за това, че е гласувал за приемане на решение № 375-16 по протокол № 7 от проведена на 16 и 17 май 2012 г. сесия на ОС - Варна, при наличие на частен интерес на икономически свързаното с него лице "Паркинги и гаражи Варна" ЕАД, с което е нарушил забраната на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ, и за това че не е подал декларация за частен интерес по конкретен повод по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ в нарушение на чл. 16 във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ. Осъдил е Марио Димитров Шиваров да заплати на КПУКИ възнаграждение за процесуален представител в размер на 150, 00 лв. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че Марио Димитров Шиваров е общински съветник в ОС - Варна за мандат 2011 г. - 2015 г., като е встъпил в длъжност след полагане на клетва на 04.11.2011 г. На 24.11.2011 г. е подал декларация по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ, в която не е посочил участие в органи на управление или контрол на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, към момента на встъпване в длъжност. На 16 и 17 май 2012 г. са проведени сесии на ОС-Варна, на които е прието решение № 375-16 по протокол № 7 за безвъзмездно учредяване право на ползване за срок от 5 години на "Паркинги и гаражи Варна" ЕАД, с ЕИК 200472647, върху част от имот частна общинска собственост, находящ се в гр. Варна, на ул. "Ал. Рачински" № 29. Видно от представеното поименно гласуване жалбоподателят е дал положителен вот - "за" приемане на решението. Едноличен собственик на акционерния капитал в това дружество е община Варна. При справка в търговския регистър е установено, че в периода от 29.11.2010 г. до 11.06.2012 г. жалбоподателят е бил вписан като чл. на Съвета на директорите (СД) на търговско дружество "Център за мобилност" АД, с ЕИК 201344789. С уведомление от 06.12.2010 г. до изпълнителния директор на "Център за мобилност" АД, подадено на основание чл. 233, ал. 5 от търговския закон (ТЗ), жалбоподателят е поискал да бъде освободен като чл. на СД и да бъде заличен от търговския регистър. В шестмесечния срок по чл. 233, ал. 5 от ТЗ това обстоятелство не е било заявено от дружеството за вписване, няма доказателства и твърдения, жалбоподателят да е упражнил правото си сам да заяви за вписване това обстоятелство. Със заявление вх. № 7 от 04.08.2011 г., подадено до дружеството, жалбоподателят е заявил отново желанието си да бъде освободен от СД. По делото е представено удостоверение с изх. № 12 от 11.08.2011 г., издадено от изпълнителния директор на "Център за мобилност" АД, в което се сочи, че Марио Шиваров е освободен като чл. на Управителния съвет (УС) с решение по протокол № 3 от 06.08.2011 г. Заличаването на Марио Шиваров като чл. на СД е извършено едва на 11.06.2012 г., след като е започнало производството пред КПУКИ. На 15.07.2011 г. в търговския регистър е вписано командитно търговско дружество "Транспортен център за мобилност АД" КД, в което неограничено отговорен съдружник е "Център за мобилност" АД, а "Паркинги и гаражи" ЕАД е ограничено отговорен съдружник. С Договор за възлагане на управление и съгласно чл. 105 от ТЗ управлението е възложено на неограничено отговорния съдружник "Център за мобилност" АД, което обстоятелство е вписано в търговския регистър на същата дата и към момента на вземане на решението на ОС-Варна не е променено. При така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на предоставената му компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. След анализ на разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПУКИ е достигнал до извод, че Марио Шиваров и "Паркинги и гаражи Варна" ЕАД са "свързани лица". Изложил е, че е налице икономическа зависимост между тях, предвид търговските им взаимоотношения, които пораждат основателни съмнения в безпристрастността и обективността на лицето, заемащо публична длъжност. За да достигне до този извод, съдът е посочил е, че към 16 и 17 май 2012 г. Марио Шиваров е бил вписан като чл. на СД на "Център за мобилност" АД и следователно е имал възможност да осъществява управление и контрол върху дейността на командитното дружество "Транспортен център за мобилност АД" КД, в което съдружник е "Паркинги и гаражи" ЕАД. Приел е, че обстоятелството, че жалбоподателят е подал уведомление до дружеството по чл. 233, ал. 5 от ТЗ да бъде освободен като чл. на СД, не води до различен правен извод, тъй като по аргумент от чл. 8 от Закона за търговския регистър (ЗТР) до заличаването вписаният чл. на управителния орган продължава да има това качество. Изложил е, че представеното удостоверение изх. № 12 от 11.08.2011 г., в уверение на това, че Шиваров е освободен като чл. на УС на "Център за мобилност" АД с протоколно решение на УС от 06.08.2011 г., няма правна стойност, предвид чл. 221, т. 4 от ТЗ, както и предвид факта, че дружеството има едностепенна система на управление. Счел е, че уведомлението от 06.12.2010 г., заявлението от 04.08.2011 г. и удостоверението от 11.08.2011 г. не могат да обосноват извод, че Шиваров не е участвал в управлението и в контрола на командитното дружество "Транспортен център за мобилност АД" КД. Обстоятелството дали са изплащани възнаграждения на жалбоподателя от "Център за мобилност" АД, в качеството му на чл. на СД е преценил за неотносимо към правния спор. Поради това е приел, че при съществуването на частен интерес, гласуването на жалбоподателя за приемане на решение № 375-16 по протокол № 7 от 16 и 17 май 2012 г. на ОС - Варна представлява нарушение на забраната на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ. С положителния си вот жалбоподателят е повлиял при формиране на волята на колективния орган с цел да се подпомогне икономическата дейност на свързаното лице. Изложил е, че жалбоподателят е бил длъжен, в качеството си на публична личност да декларира вписването си като чл. на управителен орган на "Център за мобилност" и съответно на "Транспортен център за мобилност АД" КД, като частен интерес. Въз основа изложеното съдът направил извод за законосъобразност на решението в оспорената част. Решението е правилно. В правилни и подробни мотиви съдът обосновал наличието на елементите на фактическия състав на деянието по чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ. Настоящата инстанция споделя преценката на фактите по делото направена от първоинстанционния съд и подвеждането им към разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ. В чл. 2 на ЗПУКИ е дадена легална дефиниция на понятието "конфликт на интереси". Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба конфликт на интереси възниква, когато лице заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. По силата на ал. 2 частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. А според ал. 3 облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Нормата на чл. 7 от ЗПРКИ установява забрана за лицата, заемащи публична длъжност при изпълнение на задълженията си да гласуват в частен интерес. За да е осъществен състава на цитираната правна норма достатъчно е лицето, заемащо публична длъжност да е участвало в гласуването на решене в полза на свързано с него лице. Без значение в случая е как е гласувало лицето - "за", "против" или "въздържал се" и дали решението е прието. Разпоредбата на чл. 7 от ЗПУКИ не включва като елемент във фактическия си състав приемането на крайния акт от гласуването. Целта на ЗПУКИ е не само да попречи на възможността за незаконно обогатяване и/или за получаване на нематериални облаги чрез използване на служебното положение на лице, заемащо публична длъжност, но и да се изключи каквото и да е съмнение, че при извършването на съответното действие това лице се ръководи от частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. По по делото не се спори, че Марио Шиваров е общински съветник в ОС - Варна за мандат 2011 г. - 2015 г. и в това си качество е лице, заемащо публична личност по смисъла на чл. 3, т. 9 от ЗПУКИ. Безспорен е и факта, че на 16 и 17 май 2012 г. същият е гласувал за приемането на решение № 375-16 по протокол № 7 за безвъзмездно учредяване право на ползване за срок от 5 години на "Паркинги и гаражи Варна" ЕАД. Към посочените дати Шиваров е бил вписан като чл. на СД на "Център за мобилност" АД в търговския регистър. "Център за мобилност" АД, като неограничено отговорен съдружник в "Транспортен център за мобилност АД" КД е било заинтересовано от резултата на търговската дейност на командитното дружество, съответно - от дейността на "Паркинги и гаражи Варна" ЕАД - ограничено отговорен съдружник в командитното дружество. Предвид това правилно е прието от първоинстанционния съд, че Шиваров се намира в икономически зависимости с "Паркинги и гаражи Варна" ЕАД, поради което е е имал частен интерес при гласуването си за приемане на решението. Неоснователно е твърдението на касатора за липса на облага, предвид факта, че независимо от неговото гласуване "за" решението на общинския съвет не е прието, съответно - имотът не е предоставен на "Паркинги и гаражи Варна" ЕАД. В случая облагата за икономически свързаното с него лице е нематериална и се изразява в осъществените от Шиваров глас и подкрепа при гласуване на решението, с което се цели подпомагане дейността на дружеството, чрез безвъзмездно учредяване право на ползване върху имот частна общинска собственост. Наличието на частен интерес прави възможно повлияването на Шиваров при гласуване на решението и го поставя в хипотезата на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ. Действително нормата на чл. 233, ал. 5 от ТЗ предвижда само право, не и задължение на чл. на СД да заяви вписване на освобождаването си в търговския регистър. В случая обаче Шиваров не се е възползвал от предоставеното му право и не е поискал вписване на това обстоятелство. Информацията в търговския регистър към Агенцията по вписванията е публична. Поради това твърдението, че Шиваров не би могъл да знае, че не е освободен заеманата от него длъжност и е бил вписан като чл. на СД на "Център за мобилност" АД към датата на гласуване на решението, е неоснователно. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съгласно чл. 8 от ЗТР действието на вписването се прекратява занапред със заличаване на вписаното обстоятелство. Представеното удостоверение с изх. № 12 от 11.08.2011 г., издадено от изпълнителния директор на "Център за мобилност" АД, в което се сочи, че Марио Шиваров е освободен като чл. на УС с протокол № 3 на УС от 06.08.2011 г. е без правна стойност. Правилно от първоинстанционния съд е отчетено обстоятелството, че "Център за мобилност" АД, предвид едностепенната си система на управление няма УС. Наред с това, предвид нормата на чл. 221, т. 4 от ТЗ, освобождаването на членовете на СД в акционерното дружество е от компетентността на общото събрание. Поради това към датата на вземане на решението Шиваров е бил длъжен да подаде декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ за частен интерес по конкретен повод и на основание чл. 19 от ЗПУКИ да се отведе от гласуването. Представените в настоящето производство протокол № 120 от 23.10.2012 г. и протокол № 126 от 15.11.2012 г. от заседанията на КПУКИ потвърждават направения от първоинстанционния съд извод за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведеното административно производство и не водят до различни от направените от АССГ фактически установявания и правни изводи. Допуснатите в протокол № 126 от 15.11.2012 г. неточности в изявленията на членове на КПУКИ, цитирани от касатора в писмените бележки, не могат да бъдат основание за отмяна на решението на Комисията, тъй като не са намерили израз в него. Представеното от Шиваров постановление от 29.01.2014 г. на прокурор в Районна прокуратура - Варна по преписка № 14913/2012 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 160/2013 г. по описа на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи за извършено престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс е неотносимо за преценка законосъобразността на решението. В него е извършена преценка за документно престъпление във връзка с подадените от Шиваров декларации по и по чл. 12, т. 1 и по чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14 от ЗПУКИ, които не касаят настоящето производство. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение