Решение № 11249 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7001/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Факултетния съвет на Факултета по обществени науки при Университета Проф. д-р Асен Златаров гр. Бургас, чрез пълномощника адв. М. Милев срещу Решение 388 от 11.03.2021 г., постановено по адм. дело 3088/2019 г. от Административен съд Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна Е. Петкова от гр. Бургас в писмено становище и чрез пълномощника си в о.с.з. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционнния съд е обосновано и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозиран в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение на Факултетния съвет (ФС) на Факултета по обществени науки (ФОН) при Университета Проф. д-р Асен Златаров Бургас, прието с Протокол 9 от 19.09.2019 г., с което, след проведен конкурс, ФС не избира гл.ас.д-р Е. Петкова на академична длъжност доцент, в областта на висшето образование 1. Педагогически науки, професионално направление 1.2. Педагогика, научна специалност 05.07.01. Теория на възпитанието и дидактика (Андрология и Методи на възпитателната работа), обявен от учебното заведение (обн. ДВ, бр.47/06.06.2014 г.). С решението си съдът е отменил, като незаконосъобразен, оспорвания административен акт и е върнал преписката на Факултетния съвет на ФОН при Университета Проф. д-р Асен Златаров Бургас за приемане на решение по предложение на председателя на Научното жури рег. 1235/09.03.2018 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение, в едномесечен срок от влизането му в сила и е осъдил ответника по жалбата да заплати на жалбоподателката сума в размер на 515 лева, представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат, въз основа на анализа на приложените по делото доказателства и след обсъждане на доводите на страните е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган съобразно, в кръга на правомощията му, по чл. 27а, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги преповтаря. Условието за излагане на мотиви представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата на правата и законните интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство, в случая - за осигуряване правото на защита на засегнатия кандидат в конкурса за заемане на академична длъжност. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресатите съображенията, по които административният орган е издал, или е отказал да издаде, искания административен акт. Едновременно с това наличието на мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, както и контрола над случаите, в които въпросът е решен по свободна преценка, включително дали не са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Мотивите са това, което установява връзката между едно фактическо или юридическо положение и волеизявлението на органа. Изискването за мотиви следва да се разглежда в контекста на два порока на акта. Тогава, когато един акт няма изобщо никакви мотиви или има мотиви, но те са твърде общи и от тях не може да се установи конкретно становището на органа, е налице порока липса на изискуема от закона форма, защото формалното наличие на мотиви е елемент на законово установеното съдържание на акта. Тогава, когато органът е изложил мотиви, но те са необосновани и не съответстват на доказателствата по делото, тогава е налице материална незаконосъобразност на акта. Освен това релевантен за преценката на мотивите на оспорения акт е и факта, че процесното решение е взето от колективен орган с тайно гласуване. Колективният орган формира единна обща воля 1. в процеса на обсъждане и 2. чрез механизма на гласуване. Отделно изразеното становище и отделно изразената воля на всеки от членовете няма самостоятелно правно значение. Мотивирането на колективно решение тогава, когато се взема чрез тайно гласуване, разкрива определени специфики. Тогава, когато колективният орган чрез тайно гласуване приеме дадено предложение, за мотиви на решението се приемат мотивите на предложението. Но тогава, когато колективният орган, чрез тайно гласуване, не приеме дадено предложение за негови мотиви се считат изказаните отрицателни становища на членовете на колективния орган. В случая с решението си ФС не приема предложението на Научното жури, т.е. налице е отрицателно решение. Предложението на Научното жури е комплекс от документи рецензии, становища, представени от кандидата документи, протоколи от заседанията на Научното жури. Съвкупността от тези документи е пряко относима към мотивите на оспореното решение. Видно от съдържанието на Протокол 9 от 19.09.2019 г. от заседанието на Факултативния съвет, от присъстващите 22 членове на Научния съвет, участие в дискусия са взели 5 членове без да е отразено съдържанието на изказванията. Този факт обосновава извода на решаващия съд за отсъствие на мотиви, т.е. актът е издаден в нарушение на изискването за форма, както обосновано е приел решаващият съд. Като е установил отсъствието на мотиви съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, без да се обсъждат останалите доводи на страните по същество. Предвид изхода от спора претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателно и следва да бъде уважено съобразно представените по делото доказателства договор за правна защита и съдействие от 13.10.2021 г. в размер на 500 лв. Воден от изложеното и на осн чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение