Решение № 4221 от 20.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Бадев, подадена чрез пълномощника адв. И. Палев, срещу решение 381 от 18.05.2022 г., постановено по адм. дело 1296/2021 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на П. Бадев против Решение 1012-12-187#1 от 06.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик като неоснователна. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира за отмяна на решението, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Манева, изразява становище за неоснователност на касационна жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на инстанционен контрол и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на обжалване пред Административен съд - Пазарджик е Решение 1012-12-187#1/06.08.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане РВ-3-12-00923669 от 31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което П. Бадев е задължен да възстанови получените парични обезщетения за периода от 14.09.2018 г. до 25.04.2019 г. в размер на 10 821.22 лв., от които 8 737.09 лв. - главница и 2 084.13 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на обжалваното разпореждане. От фактическа страна е установено, че от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик е извършена проверка на осигурителя Деза-Лукс ЕООД, с. Алеко Константиново, [ЕИК], резултатите от която са обективирани в констативен протокол КП-5-12-00720923 от 14.02.2020 г. При проверката е установено, че П. Бадев не е осъществявал трудова дейност, която да е основание за осигуряването му по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за периода от 01.06.2018 г. до 26.02.2019 г. (вкл.). За същия период за жалбоподателя са подавани данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" с код вид осигурен "01" - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове". По време на проверката осигурителят отказал да представи каквито и да било документи. Такива не били представени и от жалбоподателя, от който на основание чл. 44-46 от АПК били изискани сведения и който не се е явил в ТП на НОИ - Пазарджик. На осигурителя "Деза-Лукс" ЕООД, с. Алеко Константиново, е извършена и ревизия от контролните органи на Националната агенция по приходите, при която е установено, че дружеството не е осъществявало търговска или друг вид дейност. "Деза-Лукс" ЕООД без правно основание е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларации обр. 1 "Данни за осигуреното лице" за Бадев за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г. (вкл.). Въз основа на изводите от извършената от контролните органи на НАП ревизия и въз основа на заключенията и констатациите от извършената от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик проверка, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени и са влезли в сила задължителни предписания ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г., въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за Бадев са заличени. Прието е, че Бадев неоснователно е ползвал осигурителни права. На негово име са издадени болнични листове от медицински органи, като същият е заявил, че е осигурено лице с месторабота "Деза-Лукс" ЕООД, с. Алеко Константиново, [ЕИК]. На основание чл. 40, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54к от КСО на Бадев са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност от средствата на държавното обществено осигуряване въз основа на подадени от "Деза-Лукс" ЕООД удостоверения Приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) по болнични листове: Е20180464766 (първичен) - за периода от 11.09.2018 до 17.10.2018 г. (вкл.); Е20181995502 (продължение) - за периода от 18.10.2018 до 16.11.2018 г. (вкл.); Е20181995916 (първичен) - за периода от 07.01.2019 до 05.02.2019 г. (вкл.); Е20183476252 (първичен) - за периода от 13.03.2019 до 26.03.2019 г. (вкл.); Е20196947172 (продължение) - за периода от 27.03.2019 до 25.04.2019 г. (вкл.). В резултат на гореизложеното и на основание чл. 114, ал. 1 и, ал. 3, поради нарушение на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пазарджик е издадено разпореждане РВ-3-12-00923669 от 31.05.2021 г., с което е разпоредено П. Бадев да възстанови неоснователно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 14.09.2018 г. до 25.04.2019 г. в размер на 10 821.22 лв., от които 8 737.09 лв. - главница и 2 084.13 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на обжалваното разпореждане. Разпореждането е обжалвано от Бадев пред директора на ТП на НОИ Пазарджик, който с процесното решение 1012-12-187#1 от 06.08.2021 г. е приел, че актът издаден от ръководителя на контрола по разходите на ДОО е законосъобразен и го е потвърдил. По делото е разпитан свидетелят И. Лулчев, който твърди, че Бадев бил назначен на длъжността "шофьор", карал понякога товарен бус с рег. [рег. номер], когато основните шофьори са били възпрепятствани и са отсъствали, но в повечето време берял гъби. Според съда, освен твърденията на свидетеля липсват данни Бадев да е работил като шофьор в "Деза-Лукс" ЕООД. Няма пътни книжки и командировъчни или други доказателства. От представената Заповед 002/30.06.2018 г., която е обща за всички работници и служители, по никакъв начин не може да се установи, че жалбоподателят по нареждане на работодателя е работил като "берач на гъби", както и не е установено кога и къде е изпълнявал тази дейност. От приетите по делото писмени и гласни доказателства не е установено и жалбоподателят да е полагал труд като "шофьор" в "Деза-Лукс" ЕООД, като дори и от показанията на свидетеля се установява, че Бадев е управлявал само понякога товарен бус. Съгласно писмо с изх. 07-00-13/1 от 04.07.2019 г. от ТП "Държавно горско стопанство" - Белово от управителят на " Деза-Лукс " ЕООД е подадено заявление за издаване на позволително за ползване на недървесни горски продукти, но не е представен списък с трите имена, адрес и ЕГН на физически лица, заети непосредствено с добива на страничните горски продукти, каквото е изискването на чл. 102, ал. 2 от ППЗГ. Издаденото от ТП ДГС - Белово позволително, касае събирането на диворастящи гъби, билки и трюфели от управителя на дружеството, но не и от работници и служители на същото. При проверки, извършени от други държавни институции - Областна дирекция по безопасност на храните, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", също е установено, че не се извършва дейност в пунктовете на дружеството, МПС-тата, с които "се осъществява дейност" са или собственост на други лица/дружества, или не са преминали технически преглед и нямат разрешение да се движат по републиканската пътна мрежа, или са спрени от движение. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени реквизити, включително правни и фактически основания за постановяването си. От приетите по делото писмени доказателства не се установява в хода на административното производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за отмяна на оспореният акт на процесуално основание. Съдът е посочил, че основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Липсата на доказателства за извършване на такава от жалбоподателя Бадев сочи некоректност на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с неговият осигурителен статус. Подаването на данни в регистрите на НАП с цел придобиване на осигурителни права не може да замени базисното изискване за извършване на трудова дейност, за да възникне осигуряването за различните социални рискове и правото на обезщетение при тяхното настъпване. Според съда в случая липсват и двете условия, даващи основание да се приеме, че за Бадев е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, поради което следва да се приеме, че по отношение на него не е възникнало осигуряване, съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО, съответно към датата на възникване на риска временна неработоспособност същият не е "осигурено лице" по смисъла на закона, доколкото към тази дата за него нито са внесени, нито са дължими осигурителни вноски, нито същият е започнал да упражнява трудова дейност в " Деза-Лукс " ЕООД. Жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО, респективно няма право на парично обезщетение за общо заболяване. Съдът е приел, че тези обстоятелства категорично сочат, че жалбоподателят несъмнено е бил недобросъвестен при получаване на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване, които не му се дължат, тъй като е установено, че същият не е упражнявал трудова дейност в "Деза - лукс" ЕООД и се е възползвал от неоснователно подаваните за него данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Не съществува идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно условие. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Защитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Недоказано е твърдението на касационния жалбоподател, че е осъществявал трудова дейност в Деза-Лукс ЕООД като шофьор на лекотоварен автомобил и берач на гъби. Независимо, че по делото е представен трудов договор за длъжността шофьор на лекотоварен автомобил не може да се приеме за установено извършването на действия по изпълнението му от страна на Бадев. Трудовият договор сам по себе си не може да обуслови възникването на осигурителното правоотношение. Както правилно е установил първоинстанционният съд липсват пътни книжки и командировъчни заповеди. Представените от жалбоподателя, настоящ касатор, пътни листове също не доказват по безспорен начин изпълнение на трудови функции като шофьор от негова страна, а за осъществяване на такива като берач на гъби липсват доказателства. При извършената на 18.09.2018 г. инспекция от служители на ОДБХ Пазарджик, отдел Контрол по храните е констатирано, че регистрираният обект в с. Мало Конаре Пункт за изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове не работи към датата на проверката. От доказателствата по делото и с оглед предоставената от ОБДХ Пазарджик информация, се установява, че дружеството не е изпълнило изискванията на чл. 102, ал. 2 и чл. 102а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за горите, а за 2019 г. не е разполагало с позволително за ползване на недървесни горски продукти. Не са издавани превозни билети на дружеството за 2018 г. Констатирано е, че няма списък на лица за добив на странични горски продукти, както и няма данни за регистрирани открити временни пунктове за изкупуване на горски продукти. Разрешение за добив на такива продукти притежава единствено управителя на "Деза-Лукс" ЕООД. В този смисъл, не могат да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Лулчев, че Бадев е извършвал дейности по превоз на работници на дружеството и по бране на гъби. Представените писмени доказателства за ресурсна обезпеченост на дейността на дружеството не доказват по безспорен начин осъществяването ѝ, а от друга страна същите, както и представените от касатора 12 бр. решения на органите на НАП, с които е признато право на данъчен кредит по ЗДДС на други дружества за извършени от "Деза-Лукс" ЕООД доставки, не доказват реалното осъществяване на трудова дейност от Бадев като работник на Деза-Лукс ЕООД през процесния период. По делото е установено, че Бадев не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период, Бадев не е полагал труд в Деза-Лукс ЕООД, което изключва качеството му на осигурено лице, имащо право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. На основание чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правно начало, което изисква точно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед на общите принципи на правото, за добросъвестно получени следва да се считат тези суми, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане поради наличието на определени обстоятелства. От доказателствата по делото безспорно се установява, че лицето не е полагало реално труд за Деза-Лукс ЕООД през процесния период, което обстоятелство е било известно на същото, от което се налага и извода за неговата недобросъвестност при получаване на осигурителните плащания. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100,00 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,