Решение № 5630 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2290/2018 г.

Решение № 5630 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2290/2018 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на Фонд "Научни изследвания", представлявано от управителя проф. В. Б., против решение № 67/25.01.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-1064/2017 г. в частта по т. 2 от диспозитива, с която на основание чл. 215, ал. 6 ЗОП на възложителя е наложена санкция в размер на 5 395,73 лв. Релевирани са доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението. Претендира присъждане на разноски. Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрк. Е. П. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. С. Б. не изразява становище по жалбата. Прокурорът при Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалбата на адвокат С. С. Б. срещу решение № 1/08.11.2017 г. на управителя на Фонд "Научни изследвания" за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне с предмет: "Правен анализ, подготовка на искови молби за завеждане на дела и процесуално представителство по делата във връзка със сключени договори от конкурсна сесия 2012 г. по направление "Педагогика" и "Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление". С решението е одобрена поканата за участие, в която са посочени предметът на поръчката и нейното количество/обем; изискванията на възложителя за изпълнението й; критерия за оценка на офертите; и място, ден и час за отваряне на офертите и датата и мястото на провеждане на договарянето. Назначената от възложителя комисия е изготвила четири броя протоколи от проведено на 20.11.2017 г. договаряне, в които са отразени резултатите от проведените преговори с всеки от четиримата участници поотделно и обобщен доклад. С решение № 94ДД/51/20.11.2017 г. управителят на Фонд "Научни изследвания" е обявил класирането в процедурата за възлагане на обществената поръчка и е определил за изпълнител Адвокатско дружество "Трифонова, Вуковска и Митева". Решението на възложителя е публикувано в профила на купувача на 20.11.2017 г. и на същата дата е изпратено на четиримата участници в процедурата, които са потвърдили получаването му. На 20.11.2017 г. С. Б. е подал жалба до възложителя и КЗК срещу решение № 1/08.11.2017 г. на управителя на Фонд "Научни изследвания" за откриване на процедура за възлагане на горепосочената обществена поръчка, с която е направено искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". С определение № 1514/21.12.2017 г. на основание чл. 204, ал. 2 и ал. 3 във вр. чл. 203, ал. 1 ЗОП КЗК е оставила без уважение искането на Б. за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". С определение № 2467/26.02.2018 г. по адм. дело № 1518/2018 г. ВАС, четвърто отделение е оставил в сила определението на КЗК /данни от извършена служебна проверка в деловодната система на ВАС/. Възложителят е представил пред КЗК заверено копие от договор № ДО01/655 от 07.12.2017 г., сключен между Фонд "Научни изследвания" и Адвокатско дружество "Трифонова, Вуковска и Митева" за обществената поръчка, като стойността на договора е 179 857,61 лв. без ДДС. Въз основа така установеното от фактическа страна КЗК е разгледала жалбата на адвокат С. Б. и приела за неоснователни изложените в нея твърдения и доводи срещу решението на възложителя за откриване на процедурата, поради което я е оставила без уважение. Срещу решението на КЗК няма подадена касационна жалба от Б., поради което в тази му част е влязло в сила. КЗК обаче е приела, че възложителят е нарушил разпоредбата на чл. 112, ал. 8 ЗОП, поради което е наложила санкцията предвидената в чл. 215, ал. 6 ЗОП. По изложените по-горе съображения, атакуваното решение на КЗК в частта му, в която е наложена санкция на възложителя се явява правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 8 ЗОП възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение, което в случая не е налице. Безспорно е установено, че решението на възложителя за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне с горепосочения предмет е било оспорено от заинтересовано лице по смисъла на чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗОП. Още повече, че жалбата е подадена и до възложителя в негов вх. № 94СС/71/20.11.2017 г., т. е. към датата на сключване на договора с избрания изпълнител възложителят е бил уведомен, че срещу решението му за откриване има подадена жалба, с която е поискано и налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Съгласно чл. 203, ал. 1 ЗОП когато е поискана временната мярка, процедурата по възлагане на обществената поръчка спира до влизане в сила на определението, с което е отхвърлено искането. Определението на КЗК е влязло в сила на 26.02.2018 г., като възложителят не е трябвало да сключва договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. При преценка на тези относими факти, правилно Комисията за защита на конкуренцията е преценила, че договорът за изпълнение е сключен в нарушение на чл. 112, ал. 8 от ЗОП. Договорът е сключен на 07.12.2017 г., а на 20.11.2017 г. при възложителя и в КЗК е постъпила жалба срещу решението за откриване на процедурата. В санкционната част на решението органът по преразглеждане, с оглед установеното нарушение на възложителя, правилно е приложил разпоредбата на чл. 215, ал. 6 ЗОП. Като е сключил договора с определения изпълнител, възложителят е нарушил законовата забрана за това, поради което КЗК законосъобразно е наложила имуществена санкция в посочения по-горе размер, съобразно стойността на сключения договор, посочена в чл. 3, ал. 1 от него. От друга страна възложителят не е представил конкретни доказателства относно колко и какви вреди са предотвратени в защита на обществения интерес, а е приложил единствено към касационната жалба годишната оперативна програма на Фонда за 2017 г., в която е посочен утвърдения бюджет. Това обаче не представлява годно доказателство за действията на управителя на Фонда, с които е нарушил императивната разпоредба на чл. 112, ал. 2 ЗОП, поради което решението за налагане на санкция на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора основателно се явява предявеното процесуалния представител на КЗК искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Поради това и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗК възнаграждение в размер на 100 лв., за делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК вр. чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение