Решение № 11309 от 8.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от И. Шидеров и К. Иванов, чрез адв. Димитрова като процесуален представител, както и от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна, чрез пълномощника си мл. експерт Стойков, против решение 319 от 16.03.2022 г., постановено по адм. дело 2351/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед 18-8981/11.08.2021 г. В касационните жалби се излагат доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът К. Добрева, чрез пълномощника си адв. Патаринска, в писмени отговори изразява становище за неоснователност на касационните жалби и претендира разноски за настоящото производство. Ответниците община Варна и Г. Тодоров не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед 18-8981/11.08.2021 г. на началника на СГКК Варна, с която е отказано изменение по реда на чл. 54 Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Варна, изразяващо се в промяна на границата между поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 10135.1.83 и 10135.1.84 съобразно геодезически измервания на място и представен проект. Изменението съгласно скицата-проект се изразява в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: ПИ с идентификатор 10135.1.83, с площ 232 кв.м., начин на ползване ниско застрояване, със собственици: община Варна, Г. Банков и К. Добрева, чиято площ се увеличава на 260 кв.м и ПИ с идентификатор 10135.1.84 с площ 258 кв.м., начин на ползване ниско застрояване, със собственици: Е. Костова, И. Шидеров и К. Иванов, чиято площ се намалява на 231 кв.м. За да постанови този резултат, съдът приема оспорената заповед за незаконосъобразна поради неспазване на изискванията за форма на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липсват фактически и правни основания за издаването му. Излага съображения и за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК, тъй като от административния орган не е изясняна фактическата обстановка, не е посочено какво приема за установено и въз основа на кои обстоятелства, за да постанови оспорения отказ. Посочва, че съгласно чл. 59, ал. 1 АПК началникът на СГКК - Варна следва да издаде мотивиран акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Възражението за нищожност на съдебния акт е неоснователно. Решението е постановено от законен състав съгласно чл. 164 АПК, в рамките на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано от съдията-докладчик. Не се констатира и сочената от първите двама касатори недопустимост на обжалваното решение. Съдът се произнася по оспорване, подадено от заинтересовано лице, заявител в административното производство, за което издадената заповед е неблагоприятна. Жалбата срещу административния акт е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и при липса на основания за прекратяване на производството по чл. 159, т. 1 т. 8 АПК правилно е приета за допустима и е разгледана по същество. Законосъобразен е изводът на съда за съществени нарушения на изискванията за форма, регламентирани в чл. 59, ал. 2 АПК. Пред административния орган постъпва заявление от К. Добрева и Г. Тодоров с искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и издаване на скица за имот в урбанизирана територия. Според обяснителната записка, проекта за изменение и скицата към него, се иска отстраняване по реда на чл. 54 ЗКИР на непълнота/грешка в кадастралната карта в отразяването на границата между съседните имоти. Срещу това заявление пред органа е подадена жалба от И. Шидеров и К. Иванов - собственици на 10135.1.84, чиято граница се засяга, с характер на възражение, в което се изразява несъгласие с исканото изменение. Основанията за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри са посочени в чл. 51, ал. , т. 1 - 3 ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение в хипотезата на непълноти или грешки. Според легалната дефиниция, дадена в § 1 т. 16 ДР ЗКИР непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В този случай началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 във вр. с § 1, т. 16 ДР на Наредба РД - 02 - 20 5/ 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Законосъобразно в случая съдът приема, че в заповедта липсват мотиви фактически установявания във връзка със заявеното изменение, както и обсъждане на представените от заявителя и заинтересованите лица доказателства, съответно не са посочени правни основания, които всеки административен акт трябва да съдържа съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От съдържанието на заповедта и от приложените в административната преписка документи не става ясно въз основа на кои факти е отказано изменението на кадастралната карта. В административния акт след неговата разпоредителна част е посочена разпоредбата на чл. 54 ЗКИР, като основание да се извърши съобщаването му на заинтересованите лица с указан ред и срок за неговото обжалване пред административния съд. Нормата на чл. 54 ЗКИР определя вида на производството, което протича по подаденото заявление, съответно - компетентния да издаде акта орган в хипотезата на непълноти и грешки в КККР. Липсват данни за извършване на проверка от административния орган дали в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението на спорната граница между двата имота съответства на правата на собственост на всички заинтересовани лица, респ. налице ли е претендираното грешно отразяване на контурите им съобразно геодезическите измервания и представени скици по предходни планове. Мотиви за невъзможност да се определи еднозначно местоположението на заявените за коригиране имоти съгласно чл. 70, ал. 3 от Наредба РД - 02 - 20 - 5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съществуващо противоречие с влязла в сила заповед от 02.06.2010 г. на кмета на район "Одесос" за одобряване попълването на кадастралния план между ПИ 1 и 2, кв. 183, както и наличието на спор за материално право като основание за постановения отказ се излагат от административния орган едва в касационната жалба. Такива не се съдържат в оспорената заповед или в друг документ към преписката, нито в придружителното писмо, с което жалбата срещу нея е изпратена в съда, до който момент най-късно от издателя могат да се изложат мотиви отделно от самия акт съгласно ТР 16/1975 г. на ВС, ОСГК. Недопустимо е съдът да допълва заповедта с факти и констатации, които не могат да се изведат от нейното съдържание. При липсата на фактически основания, относими към исканото изменение не може да се направи заключение и за приетата от органа за приложима правна норма, която обосновава съответното правно основание. В случая началникът на СГКК - Варна не се произнася по основния въпрос - допусната ли е непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и ако такава е налице по какви причини същата не може да бъде отстранена. Позоваването в заповедта единствено на подаденото от И. Шидеров и К. Иванов, собственици на имот с идентификатор 10135.1.84, възражение не съставлява изпълнение на условието за мотивиране на акта, доколкото от него не следва автоматично наличието на спор за материално право по отношение на претендираната промяна на границата между двата имота. Нещо повече, видно от съдържанието на изпратеното от органа до заявителя К. Добрева уведомление от 23.06.2021 г., с което й е предоставена възможност за становище по възражението и представяне на допълнителни доказателства във връзка с искането, е посочена друга последица от неизпълнение на дадените указания, а именно: прекратяване на преписката и архивиране на проекта. При това положение волята на началника на СГКК - Варна за постановяване на оспорената заповед остава неясна, като при липса на изложени фактически обстоятелства не може да се изведе извод по какви съображения е отказано одобряване на исканото изменение, което препятства съдебната проверка за спазване на относимите материалноправни разпоредби. С оглед изложеното и съгласно трайно установената съдебна практика, че липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на установената форма, изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта на основание чл. 146, т. 2 АПК е правилен. Не са налице сочените от жалбоподателите основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С отмяната на административния акт се възстановява висящността на административното производство, в резултат на което съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК е необходимо преписката да се изпрати на компетентния административен орган - началника на СГКК Варна, за произнасяне с мотивиран акт по заявлението съгласно дадените указания, което не е направено от първоинстанционния съд. Тази последица следва да бъде постановена от касационната инстанция. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника К. Добрева за присъждане на разноски за настоящото производство, касаторите следва да бъдат осъдени да й заплатят такива общо в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 26.04.2022 г. и списък по чл. 80 ГПК, както следва: И. Шидеров и К. Иванов - в размер на 200 лева и Агенция по геодезия, картография и кадастър - София - в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,