Решение № 11376 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пловдив против решение 132 / 05.01.2024 г. по адм. дело 2632 / 2023 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Ник Елект ЕООД, гр. Пловдив, чрез адвокат Ю. Ковачев, АК - Пазарджик изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и при наличието на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото на касационно оспорване и отсъствието на отрицателните такива, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 132 / 05.01.2024 г. по адм. дело 2632 / 2023 г. Административен съд Пловдив е отменил решение 2153-15-257 / 03.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-15-01417036 от 01.09.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, с които е разпоредено заличаване на данни, подадени с декларация обр. 1 Данни за осигуреното лице по Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. Приел е, че оспорените актове са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби основания за отмяната им по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно по своя резултат. Административното производство във връзка с задължителните предписания е реализирано по почин на административния орган и е приобщило като доказателства данните от информационната система на НОИ за осигуреното лице К. А. С.; писмени обяснения от управителя на осигурителя Ник Елект ЕООД, гр. Пловдив, Н. Качаков; трудовото досие на работника; декларация от последния за осъществена трудова дейност. Същите установяват, че К. А. С. е полагал труд, макар и за определени периоди не на длъжността продавач-консултант, на която е бил назначен, а като общ работник. Неотносими и неточни са мотивите на съда, свързани с необходимостта от атакуване действителността на сключения трудов договор. Всички спорни въпроси във връзка с неговото изпълнение или неизпълнение касаят настъпилите от неговото действие трудовоправни последици. Релевантни за спора са осигурителноправните последици от неговото действие в контекста на значимите за осигурителното правоотношение факти. Съгласно чл. 10, ал.1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Фактът на осъществяване на трудова дейност в случая е безспорен, т.е. осигурителното правоотношение е налично. Дали работникът (осигуреното лице) е престирало своя труд на длъжността на която е било назначено или за отделни кратки периоди от време е работило и на друга длъжност са все въпроси, които касаят трудовото правоотношение и нямат отношение към главния за доказване факт, възникнало и съществувало ли е осигурително правоотношение. Обосновани са изводите на административния съд, че осигуреното лице е засегнато от оспорените актове и то би следвало да има участие в административното производство или най-малко да бъде уведомено за издадените актове. Правейки паралел между осъщественото му участие по реда на чл. 44 АПК и неконституирането му като страна, съдът е непоследователен в своите действия като не е приложил нормата на чл. 162 АПК в съдебната фаза на процеса. В наличните хипотези на участието на страните не е налице възможността, която и да е от тях да действа като процесуален субституент. Както касаторът няма основания да се позовава на допуснати нарушения, свързани с неучастието на осигуреното лице в съдебната фаза от процеса, така и осигурителят не може да предявява чужди права от свое име във връзка с неучастието на осигуреното лице в административното производство. Не са налице основания К. С. да бъде конституиран като заинтересована страна, тъй като издадените актове са неблагоприятни за него и той може да ги оспори на самостоятелно основание. Първоинстанционното съдебно решение е правилно по своя резултат и като такова следва да бъде оставено в сила. Допуснатите от съда процесуални нарушения не са от категорията на съществените. Независимо от изхода на спора претенцията за разноски на ответника по касационната жалба е неоснователна. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие 009863 / 14.02.2024 г. Ник Елект ЕООД, гр. Пловдив и адв. Ковачев са договорили възнаграждение за процесуално представителство и защита пред Върховния административен съд, в частност за подаване на отговор по касационната жалба срещу първоинстанционното решение и представителство в размер на 500,00 лева, вносими в 30-дневен срок от датата на сключване на договора, по банкова сметка. До приключване на устните състезания по делото (с.з. от 18.09.2024 г.) не са приложени доказателства за заплащане на уговорения хонорар. Дължат се действително направените разноски, а не уговорените такива, поради което сумата от 500,00 лева не следва да се поставя в тежест на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение