Решение № 4393 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 344/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от "ЗЛАТИЦА КООП" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Златица, представлявано от управителя М. Медаров, чрез адвокат А. Иванчева, против решение 1532/06.12.2023 г. постановено по адм. дело 817/2023 г. по описа на Административен съд София-област. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда, че исковата молба е недоказана и неоснователна, поради което се иска отмяна на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна Национална агенция за приходите, чрез юрисконсулт К. Раева, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на "ЗЛАТИЦА КООП" ООД, подадена против Национална агенция за приходите за присъждане на сумата от 7440 лева, обезщетение за причинените имуществени вреди от отменени като незаконосъобразни Ревизионен акт Р-22002320000464-091-001/09.09.2021 г. и Ревизионен акт Р-22002221006987-091-001/09.06.2022 г., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалби пред административния орган директора на Дирекция ОДОП гр. София, както и на законната лихва в размер на 990,36 лева, считано от влизане в сила на решенията за отмяна на двата ревизионни акта до предявяване на исковата молба. Претендирана е и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. От фактическа страна по делото е установено, че в ревизионно производство по отношение на "ЗЛАТИЦА КООП" ООД е издаден Ревизионен доклад Р-22002320000464-092-001/30.03.2021 г., Ревизионен акт Р-22002320000464-091-001/09.09.2021 г., Ревизионен доклад Р-2200221006987-092-001/19.05.2022 г. и Ревизионен акт Р-22002221006987-091-001/09.06.2022 г. За изготвяне на жалби против горепосочените ревизионни актове "ЗЛАТИЦА КООП" ООД е издала две фактури на Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници за сумите от 4400 лева и 3000 лева с ДДС, платени по банков път. Представени са и 2 броя протоколи от общо събрание на съдружниците на "ЗЛАТИЦА КООП" ООД, в които е прието да се направят допълнителни парични вноски, за да се покрие разходът към адвокатското съдружие. Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници предало на "ЗЛАТИЦА КООП" ООД с приемо-предавателен протокол от 21.09.2021 г. изготвената против Ревизионен акт Р-22002320000464-091-001/09.09.2021 г. жалба, а с приемо-предавателен протокол от 06.07.2022 г. изготвена против Ревизионен акт Р-22002221006987-091-001/09.06.2022 г. жалба. И двете жалби са подписани и подадени до органа от управителя на "ЗЛАТИЦА КООП" ООД. Административният съд установил, че с Решение 1816 от 30.11.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, Ревизионен акт Р-22002320000464-091-001/09.09.2021 г. е отменен изцяло, а с Решение 1430 от 07.09.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София Ревизионен акт Р-22002221006987-091-001/09.06.2022 г. също е отменен изцяло. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че искът е насочен срещу надлежен ответник, налице са отменени административни актове, но не са доказани останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на иска. Прието е, че "ЗЛАТИЦА КООП" ООД не е представило договор за правна защита и съдействие с Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници, в който ясно да е уреден предмета на договора, размера на уговореното възнаграждение, сроковете на изплащане и начина на плащане именно във връзка с обжалването на Ревизионен акт Р-22002320000464-091-001/09.09.2021 г. и Ревизионен акт Р-22002221006987-091-001/09.06.2022 г. По отношение на останалите представени доказателства е прието, че същите не доказват какво е основанието за заплащане на претендираната като обезщетение сума от 7440 лева. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Производството по оспорване на Ревизионен акт Р-22002320000464-091-001/09.09.2021 г. и Ревизионен акт Р-22002221006987-091-001/09.06.2022 г. се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Резултатът от това оспорване е отмяната изцяло и на двата ревизионни акта във фазата на административното обжалване. Правилно съдът е установил, че разпоредбите на чл. 152-чл. 155 ДОПК не уреждат въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно §2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в ревизионното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. В този смисъл, за страната в оспорването на РА по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Настоящият състав счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция счита, че по делото е доказано по безспорен начин наличието на причинно-следствена връзка между отменените РА и сторените от "ЗЛАТИЦА КООП" ООД разноски за изготвяне на двете жалби, защото ако не са били издадени незаконосъобразните актове, то не би се наложило дружеството да ангажира квалифицирана адвокатска помощ. Видно от представените към исковата молба доказателства за изготвяне на жалба против Ревизионен акт Р-22002320000464-091-001/09.09.2021 г., "ЗЛАТИЦА КООП" ООД е издало фактура 1220/02.08.2021 г. на Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници за сумата от 4400 лева с ДДС, като с платежно нареждане от 09.08.2021 г. сумата е платена на същото. Като основание за фактурата е посочено, че се издава за изготвяне на жалба срещу РА, въз основа на издаден РД Р-22002320000464-РУС-001, а в протокола от общо събрание на съдружниците на "ЗЛАТИЦА КООП" ООД от 09.08.2021 г. е прието решение да бъде направена допълнителна парична вноска в размер на 4400 лева за покриване на разходи във връзка с дължими суми на Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници по банковата сметка на последното, като в протокола е посочена именно фактура 1220/02.08.2021 г. Отделно от това, с приемо-предавателен протокол от 21.09.2021 г. Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници предава, а "ЗЛАТИЦА КООП" ООД приема без забележка изготвената жалба именно против Ревизионен акт Р-22002320000464-091-001/09.09.2021 г. Идентична е ситуацията и по отношение на Ревизионен акт Р-22002221006987-091-001/09.06.2022 г. - "ЗЛАТИЦА КООП" ООД е издала фактура 1655/15.07.2022 г. на Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници за сумата от 3000 лева с ДДС, като с платежно нареждане от 15.07.2022 г. сумата е платена на същото. Във фактурата изрично е посочено, че се издава за изготвяне на жалба срещу Ревизионен акт Р-22002221006987-091-001/09.06.2022 г. пред административния орган. В протокола от общо събрание на съдружниците на "ЗЛАТИЦА КООП" ООД от 15.07.2022 г. е прието решение да бъде направена допълнителна парична вноска в размер на 3000 лева за покриване на разходи във връзка с дължими суми на Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници по банковата сметка на последното, а от приемо-предавателен протокол от 06.07.2022 г. безспорно е видно, че Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници предава, а "ЗЛАТИЦА КООП" ООД приема без забележка изготвената жалба срещу Ревизионен акт Р-22002221006987-091-001/09.06.2022 г. По делото безспорно е доказано, че именно въз основа на гореописаните жалби, изготвени от Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници, е постановено Решение 1816 от 30.11.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София, с което Ревизионен акт Р-22002320000464-091-001/09.09.2021 г. е отменен изцяло, а с Решение 1430 от 07.09.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София Ревизионен акт Р-22002221006987-091-001/09.06.2022 г. също е отменен изцяло. Обстоятелството, че двете жалби са подписани и подадени от представляващия "ЗЛАТИЦА КООП" ООД не променя факта, че същите са изготвени от Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници, за което на адвокатското съдружие е заплатено. В процесния случай адвокатското съдружие не представлява "ЗЛАТИЦА КООП" ООД пред административния орган. Ангажирането на адвокатска защита, каквато в случая е изготвянето на жалби с нужните реквизити против двата РА, е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на ревизионен акт по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отменените, като незаконосъобразни. Налице е намаление на имуществото на дружеството, равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането - чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат. Основателността на главния иск води до основателност и на исковете за присъждане на лихва както от момента на отмяната на двата РА до датата на подаване на исковата молба, така и на лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Изчислена с помощта на лихвения калкулатор на НАП, достъпен на интернет страницата на агенцията, лихвата по отношение на Ревизионен акт Р-22002320000464-091-001/09.09.2021 г. от момента на отмяната му с Решение 1816 от 30.11.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София до момента на подаване на исковата молба на 23.06.2023 г. възлиза в размер на 728,11 лева. По отношение на Ревизионен акт Р-22002221006987-091-001/09.06.2022 г. от момента на отмяната му с Решение 1430 от 07.09.2022 г. до момента на подаване на исковата молба на 23.06.2023 г., лихвата възлиза в размер на 262,25 лева. За пълнота на настоящото решение следва да се посочи, че възражението на НАП, че от претендираното обезщетение следва да бъде изваден начисления ДДС, е неоснователно. Съгласно §2а от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В случая е безспорно, че и доставчика, и получателя на адвокатската услуга са регистрирани по ЗДДС лица, поради което Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници е било длъжно да начисли ДДС върху договореното възнаграждение, във връзка с което адвокатското съдружие е издало и данъчни фактури, в които е вписан идентификационния му номер по ЗДДС. Съответно, в тежест на НАП е да докаже твърдението си, че "ЗЛАТИЦА КООП" ООД впоследствие е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, но такова доказване не е осъществено. По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно и допустимо, но неправилно, следва да се отмени, като в полза на "ЗЛАТИЦА КООП" ООД се присъди обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 7440 лева, причинени от отменени като незаконосъобразни по административен ред Ревизионен акт Р-22002320000464-091-001/09.09.2021 г. и Ревизионен акт Р-22002221006987-091-001/09.06.2022 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, ведно със законната лихва от момента на отмяната на горепосочените РА до момента на подаване на исковата молба в общ размер на 990,36 лева, както и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С оглед изхода от спора, решението на АССО следва да се отмени и в частта, с която в полза на НАП са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По отношение на разноските: Пред АССО съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, пред първоинстанционния съд "ЗЛАТИЦА КООП" ООД е сторило следните разноски: държавна такса в размер на 25 лева, депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. От страна на процесуалния представител на НАП е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което настоящата инстанция намира за неоснователно, поради и което не следва да се уважава. Това е така, защото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 1000 до 10 000 лв., адвокатското възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В случая материалния интерес по процесното дело е 8430,36 лева, следователно, минималното адвокатско възнаграждение следва да е 1143,04 лева, което е близко до заплатеното от дружеството възнаграждение. Така в полза на "ЗЛАТИЦА КООП" ООД следва да се присъдят разноски в общ размер на 1625 лева за пред АССГ. Пред ВАС съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, пред касационния съд "ЗЛАТИЦА КООП" ООД е сторило следните разноски: държавна такса в размер на 12,50 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. От страна на процесуалния представител на НАП е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което настоящата инстанция намира за неоснователно, поради и което не следва да се уважава съобразно мотивите изложени при обсъждане на разноските, сторени пред АССО. Така в полза на "ЗЛАТИЦА КООП" ООД следва да се присъдят разноски в общ размер на 1212,50 лева за пред ВАС. С оглед изхода от спора, разноски за юрисконсултско представителство в полза на НАП не се дължи. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,