Решение № 4288 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6894/2017 г.

Решение № 4288 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6894/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, подадена чрез нейния председател И. И.. Жалбата е против решение № 2992 от 02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 4119/2015 г. на Административен съд С. - град. С него по жалба на "Е. - П. м." АД е отменено решение № Ц-43/30.12.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране), в частта му по раздел VII, т. 7, т. 7.1. и т. 7.2, и е изпратена административната преписка на КЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на решение № Ц-43/30.12.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране). Ответникът - "ЕВН Б. Е." ЕАД, чрез упълномощения си представител адв. С. Ц., в съдебно заседание и с представени в същото писмени бележки, изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде отменено по реда на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК като неправилно и необосновано. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение № 2992 от 02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 4119/2015 г. на Административен съд С. - град, по жалба на "Е. - П. м." АД е отменено решение № Ц-43/30.12.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране), в частта му по раздел VII, т. 7, т. 7.1. и т. 7.2, и е изпратена административната преписка на КЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваното пред него решение на КЕВР (тогава ДКЕВР) е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР (сега КЕВР), регламентирани в чл. 13, ал. 3 /нова, ал. 2-стара/, чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Оспорваното решение е било прието освен това при наличието на кворум и с изискуемото мнозинство. Спазена е била предвидената от закона форма и съдържание според изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Също била спазена и процедурата по издаването на акта, не било ограничено правото на заинтересованите лица да изразят своите становища и обективират твърдения, включително и да представят допустимите, необходими и относими към спора доказателства. Решението на ДКЕВР, в оспорената част по раздел VII, т. 7, т. 7.1. и т. 7.2, било постановено и при спазване на административно-производствените правила. Административният съд обаче е счел, че решението на ДКЕВР (сега КЕВР) в оспорената му част по раздел VII, т. 7, т. 7.1. и т. 7.2, е постановено при нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Като такива съдът е счел некоригирането на регулаторната база на активите (РБА) с размера на инвестиционните разходи, което съдът е приел, че е нарушение на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Административният съд е счел, че с определянето на необосновано занижени необходими приходи за дейността, които са недостатъчни да обезпечат разходите за дейността, е нарушение на принципа на чл. 31, т. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ), че цените следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността. Компенсирането им щяло да стане за сметка на нормата на възвръщаемост, като по този начин жалбоподателят в нарушение на чл. 31, т. 4 от ЗЕ щял да се лиши от правото да получи икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Съдът се е позовал на заключението на СИЕ и на приетите писмени доказателства, като е приел, че технологичните разходи на дружеството към м. декември 2013 г. са 13 % и темп на намаление 1,1%, като предлаганото от КЕВР ниво от 9%, можело да бъде достигнато минимум след 3,6 години. С това КЕВР нарушила принципите на ценообразуване, установени от чл. 31 от ЗЕ. Освен това съдът е счел, че е допуснато и нарушение на чл. 10 от НРЦЕЕ и т. 4 и т. 7 от Методиката за определяне на допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на електрическа енергия (Методиката). А именно - не бил извършен анализ на отчетения реален размер на технологичните разходи в мрежата и обосновка на очаквания размер на технологични разходи за следващия ценови период. Това довело до неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за утвърждаване на цените в сектор електроенергетика. Така постановеното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон. Принципно основателно е оплакването на касатора, че немалка част от мотивите на обжалваното решение са идентични с мотиви, изложени по решение № 1050/21.02.2017 г. по адм. д. № 2378/2015 г. на Административен съд С. - град. Т. мотиви обаче са били за жалбоподатели - крайни снабдители и са частично или изцяло неотносими за настоящия казус. Д. част от мотивите са близки до други две съдебни решения, посочени в касационната жалба, които обаче са били изложени по оспорване на друг административен акт - решение № 12/30.06.2014 г. на ДКЕВР. Независимо обаче от това, изложените описани по-горе мотиви обективират волята на първоинстанционния съд и позволяват да бъде осъществен касационен контрол върху обжалваното съдебно решение. Затова настоящият съдебен състав приема, че допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, поради което не е налице касационното основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Налице е обаче основанието по чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК - неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, предвид следното: От данните по делото се установява, че на "Е. - П. м." АД, в качеството му на електроразпределително дружество, е определен от КЕВР метод за регулиране на цените "горна граница на приходите", съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. При този метод за ценово регулиране според чл. 29, ал. 2 от НРЦЕЕ (отм.) цената за пренос на електрическата енергия през разпределителната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 от същата наредба и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за разпределение. Считано от 01.08.2013 г., с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на Комисията, на електроразпределителните дружества са утвърдени цени и ценообразуващи елементи за първия ценови период от третия регулаторен период, който е с продължителност 2 години /2013 г. - 2015 г./. Във връзка с възникнали нови обстоятелства след началото на регулаторния период от 01.08.2013 г., а именно преструктуриране на "НЕК" ЕАД и "ЕСО" ЕАД, постъпило становище от Научно-техническия съюз на енергетиците в България относно технологичните разходи по преноса и разпределението на електрическа енергия, изменение на цените на въглищата на международните пазари и преразглеждане на технологичните разходи за производство на електрическа енергия от централите с комбинирано производство, е открита съкратена процедура и съкратени срокове за изменение на утвърдените с Решение № Ц-25/29.07.2013 г., цени на електрическата енергия. Съкратената процедура е оповестена чрез Доклада относно изменение на утвърдените цени на електрическата енергия в секторите "Енергетика" и "Топлоенергетика", публикуван на 20.12.2013 г. В откритата съкратена процедура е изменена цената на обществения доставчик "НЕК''' ЕАД за продажба на електрическа енергия на електроразпределителните дружества, коригиране е цената за пренос през електропреносните мрежи и са изменени цените за пренос през електроразпределителните мрежи. С приетото процесно решение № Ц-43 от 30.12.2013 г., Комисията е утвърдила на електроразпределителните дружества изменени цени за пренос на електрическата енергия през електропреносните мрежи на средно напрежение - на 0,01167 лв./кВтч и за пренос на електрическата енергия през електропреносните мрежи на ниско напрежение - на 0,03430 лв./кВтч, при коригирани ценообразуващи елементи на "Е. - П. м." АД - необходими годишни приходи - 204 300 хил. лева и прогнозни количества електрическа енергия - 5 414 160 МВтч. Тези изменения са резултат от: 1. намаление от 108,32 лв. /МВтч на 107,34 лв./ МВтч на покупната цена на електрическата енергия, и 2. намаление на допустимия процент признатия технологични разходи по мрежата от 11 % на 9%. В резултат на второто намаление намалява и количеството електрическа енергия за технологични разходи от 669 166 хил. кВтч на 535 466 хил. кВтч; разходите за закупуване на електрическа енергия намаляват от 72 485 хил. лева на 57 476 хил. лева, и необходимите годишни приходи също намаляват от 219 308 хил. лева 204 300 хил. лева. С процесно Решение № Ц-43 от 30.12.2013 г. всички останали ценообразуващи елементи не са променяни. С жалбата си до административния съд възраженията на "Е. - П. м." АД са били насочени срещу промяната с т. 2 от предходния абзац - намаление на допустимия процент признатия технологични разходи по мрежата от 11 % на 9%. И срещу произтичащите от това изменение намаления в ценообразуващите елементи, посочени в същия абзац. Неправилно административният съд е приел, че процесно решение № Ц-43 от 30.12.2013 г. е незаконосъобразно в тази му част. Процесно решение № Ц-43 от 30.12.2013 г. е прието на основание чл. 31а от ЗЕ. Според чл. 31а, ал. 1, пр. 2 от ЗЕ (доп., в съдържанието на разпоредбата към момента на процесно решение) Комисията има право да изменя утвърдените цени на електрическата енергия по време на ценовия период, като, изменя размера на технологични разходи на енергийните предприятия при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, като определя целевите им стойности при спазване на принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. Видно е, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране) е разполагала с правомощието да измени размера на технологични разходи на електроразпределителното дружество "Е. - П. м." АД като определи целевите им стойности. С оглед на това спорът може да касае единствено това дали изменението е обосновано, респ. дали е осигурен баланс между интересите на "Е. - П. м." АД и неговите клиенти, каквото е последното изискване на посочената разпоредба. От данните по делото се установява, че няма допуснати нарушения и в тази посока, предвид следното: Преди всичко следва да се посочи, че самото производство по издаване на процесното решение на ДКЕВР (сега КЕВР) е започнало освен по заявления "НЕК" ЕАД и "ЕСО" ЕАД, но и въз основа становище на Научно-технически съюз на енергетиците в България с вх. № Е-12-00-1201/18.12.2013 г. В него е посочено, че съществуват реални възможности електроразпределителните предприятия в България да свалят технологичните разходи до 8,5 %, като екипът препоръчва на независимия регулатор на този етап да приеме за технологични разходи 8,5 %, с тенденция да намалява за следващи периоди. В мотивите към процесното решение регулаторния орган се е основал и на информация на ERRA (G. S.) от 11.06.2013 г. за достигнати от 14 страни стойности в размер от 5 до 8 % и отчетена тенденция към намаляване размера на технологичните разходи чрез оптимизиране на разходите за изпълнение на дейностите по инвестиционните и ремонтни програми, както и че с въвеждане на система за управление на качеството. Освен това КЕВР е взела предвид, че според представените отчети за изпълнението на инвестиционните програми на "Е.-П. М." АД за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., дружеството е направило инвестиции в размер по-малък от одобрените от ДКЕВР за втория регулаторен период. С вложените инвестиции "Е.-П. М." АД е отчел по-ниски показатели при изпълнение на заложените целеви показатели за качество на електрическата енергия и качество на обслужването, съгласно "Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на разпределителните предприятия и обществените снабдители/крайни снабдители". Намаляването на технологичните разходи от 11 % на 9% е целево според изискването на чл. 31а, ал. 1, пр. 2 от ЗЕ и е насочено към това "Е.-П. М." АД да направи предвидените инвестиции, което ще доведе и до целения процент технологични разходи. В противен случай ако технологичните разходи се запазят на моментното ниво, то дружеството не би имало стимул за извършване на предвидените инвестиции, които освен това биха довели и до подобряване качеството на електрическата енергия и качеството на обслужването от "Е.-П. М." АД. С решение по т. 6 от протокол № 207 от 19.07.2013 г. ДКЕВР е определила максимален размер на технологичните разходи както следва: "ЧЕЗ Р. Б." АД - 8 %; "ЕВН Б. Е." ЕАД - 8 %; "Е.-п. М." АД - 9 %; "ЕРП З. п." АД - 5,00 %. С процесното решение са определени технологични разходи според определените в т. 6 от протокол № 207 от 19.07.2013 г. на ДКЕВР. Този процент е най-нисък на касационния ответник "Е.-П. М." АД спрямо останалите електроразпределителни дружества. От това е видно, че ДКЕВР е съобразила спецификата при "Е.-П. М." АД. За настоящото производство е без значение предходното намаление на технологичните разходи, направено с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на Комисията. С оглед на това административният съд неправилно е обосновал решението си с мотива, че намалението на технологичните разходи е от 13 % на 9%, като при темп на намаление 1,1% предлаганото от КЕВР ниво от 9%, можело да бъде достигнато минимум след 3,6 години. За настоящото производство от значение е намалението на технологичните разходи спрямо предходното решение № Ц-25 от 29.07.2013 г., което не е обжалвано и е влязло в сила. При това съобразяване намалението на технологичните разходи е от 11 % на 9%. А процесното решение не цели запазване на темпа на намаление от 1,1% годишно, а цели стимулиране на този темп чрез извършване от "Е.-П. М." АД на предвидените инвестиции. При така изложеното извършеното от ДКЕВР (сега КЕВР) намаление на технологичните разходи е законосъобразно и обосновано. Неправилно първоинстанционният съд се е мотивирал със занижени необходими приходи. Доколкото те са коригирани, това е единствено последица от намалението на технологичните разходи, а не със самостоятелно намаление на този ценообразуващ фактор. Неправилно също административния съд е изложил мотиви, че процесното решение е незаконосъобразно, тъй като некоригирането на регулаторната база на активите с размера на инвестиционните разходи е нарушение на чл. 37, ал. 3 от НРЦЕЕ (отм.). В действителност инвестиционните разходи като ценообразуващ фактор не са променяни с процесното решение. Инвестиционните разходи са засегнати с процесното решение само с оглед коментираното по-горе при намалението на технологичните разходи - да се стимулира електроразпределителното дружество да изпълни предвидените инвестиционни разходи. Доводът на административния съд за нарушение, свързано с некоригирането на регулаторната база на активите с размера на инвестиционните разходи, е свързано с отговора на задача 5 от съдебно-икономическата експертиза. Но установеното в отговора на тази задача касае решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), което е влязло в сила. Това решение не може да бъде ревизирано в процедура по обжалване на последващи административни актове на ДКЕВР (сега КЕВР). Същото се отнася и до доводите, свързани с разходите за балансиране. Те са относими към влязлото в сила решение № Ц-25 от 29.07.2013 г., а не към процесното решение № Ц-43 от 30.12.2013 г. С последното няма изменение относно разходи за балансиране. Редът по чл. 31а от ЗЕ за изменение на утвърдените цени е различен от реда за утвърждаване на цените на електрическа енергия по чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ. Разпоредбата на чл. 31а от ЗЕ предоставя възможност за изменение на някои цени, което за разлика от общия случай, е основано на изменение само на някои от ценообразуващите елементи. По изложените съображения касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е неправилно, поради което то следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направено в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора, следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Затова "Е. - П. м." АД следва да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Същото се определя в максимален размер предвид фактическата и правна сложност на спора и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение