Решение № 2651 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15765/2011 г.

Решение № 2651 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15765/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, гр. С., представлявана от А. С., подадена чрез юрк. Тренева, срещу решение № 14362 от 07.11.2011 г. постановено по адм. дело № 12828/2010 г. на Върховния административен съд, първо "а" отделение, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № УДВ-17/26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) по оспорване на "Овергаз Запад" АД - гр. К., в качеството му на правоприемник на влятото в него "Газоснабдяване В." ЕАД. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че заключението на съда, че "Овергаз Запад" АД е спазило изискването за водене на разделно счетоводство е неправилно. Изложени са доводи за нарушение на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, съобразени с изискванията на Закона за енергетиката и неговите подзаконови нормативни актове. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ № УДВ - 17 от 26.10.2009 г. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез надлежно упълномощен процесуален представител касационният жалбоподател поддържа жалбата и моли да бъде уважена. От ответника "Овергаз Запад" АД, чрез пълномощниците му юрк. Николов и юрк. Шейтанова е постъпил писмен отговор, в който се моли жалбата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а обжалваното с нея решение оставено в сила. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът Шейтанова оспорва касационната жалба. Според ответника, с отменения АУПДВ Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е преизчислила размера на годишните лицензионни такси, базирайки се на общия годишен приход от всякакви видове дейности (лицензионни и нелицензионни), отразен в годишния финансов отчет (ГФО). Подробни доводи са изложени освен в отговор, и в представените писмени бележки. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Счита, че решението е правилно. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, свързани с правния спор, спазил е съдопроизводствените правила и при съобразяване с приложимата правна регламентация е отменил акта като незаконосъобразен. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение № 14362 от 07.11.2011 г. по адм. дело № 12828/2010 г., тричленен състав на Върховния административен съд - Първо А отделение ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане № УДВ - 17/26.10.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по оспорване на "Овергаз Запад" АД - гр. К., в качеството му на правоприемник на "Газоснабдяване В." ЕАД, с който АКТ на дружеството е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси и лихви - главници общо в размер на 4 280,08 лева и лихва в размер на 46,37 лева начислена върху остатък неплатена първа вноска на годишните такси за 2006 г. в размер на 590,42 лева, както и лихви за просрочие върху конкретно посочени суми и периоди за отчетните 2006 г., 2007 г. и 2008 г. С втори диспозитив съдът ОСЪЖДА ответника - ДКЕВР да заплати на жалбоподателя "Овергаз Запад" АД - гр. К. разноски по делото в размер на 1475 лева. Спорът се разглежда за втори път от тричленен състав на ВАС, който е съобразил дадените в решение № 11560 от 08.10.2010 г. по адм. дело № 7558/2010 г. на петчленен състав на ВАС задължителни указания, относно установяване на фактическите обстоятелства по делото и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. За да постанови посочения по-горе правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалноправните норми и конкретно на чл. 29, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), регламентиращ, че таксите за лицензионна дейност, заплащани от енергийните предприятия са: 1. първоначална за издаване или изменение на лицензия, включваща разходи за нейната подготовка и разходи за регулаторната дейност по лицензията до края на текущата година и 2. годишна, включваща разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година. Съдът, на база изслушаната и приета по делото съдебна експертиза е приел, че жалбоподателят като правоприемник на "Газоснабдяване В." ЕАД е спазил разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ за водене на разделно счетоводство за всяка дейност поотделно. Приел е още, че ДКЕВР незаконосъобразно е изчислила таксата въз основа на всички приходи на дружеството, а не само върху лицензионните, поради което е уважил жалбата и отменил оспорения АУПДВ. Така постановеното съдебно решение е правилно. От данните по делото се установява, че процедурата по издаване на АУПДВ № УДВ - 17/26.10.2009 г. е започнала с решение на комисията по т. 3.8 от протокол № 86 от 06.07.2009 г. във връзка със събирането на годишни такси за издадени лицензии в зависимост от извършената лицензионна дейност по чл. 29, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ по чл. 3, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ. В производството е установено, че с решение № Л - 160/17.12.2004 г. на ДКЕВР, на "Газоснабдяване В." ЕАД, чийто правоприемник е жалбоподателят, са издадени две лицензии: № Л-160-08/17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-160-12/17.12.2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ" за територията на община М.. При издаването на акта са взети предвид изготвените от дирекция "Газоснабдяване" при ДКЕВР три броя справки, а именно: Справка относно размера на годишните такси за 2006 г. по годишния финансов отчет за 2005 г. на "Газоснабдяване В." ЕАД, Справка относно размера на годишните такси за 2007 г. по годишния финансов отчет за 2006 г. на "Газоснабдяване В." ЕАД и Справка относно размера на годишните такси за 2008 г. по годишния финансов отчет за 2007 г. на "Газоснабдяване В." ЕАД, като са определени годишни лицензионни такси и лихви, както следва: главници общо в размер на 4 280,08 лева, представляващи остатъци от неплатени главници (конкретно посочени по години) със съответните лихви за просрочие, както и лихва в размер на 46,37 лева начислена върху остатък неплатена първа вноска на годишните такси за 2006 г. в размер на 590,42 лева, считано от 01.04.2006 г. до 08.11.2006 г. включително. Административният орган е приел, че дружеството не е спазило изискването на чл. 37 от ЗЕ като не са посочени приходите по видове регулирани дейности по двата вида лицензии и в ГФО (годишни финансови отчети) не са видни приходите от отделните дейности, за да може ДКЕВР да начисли годишните такси по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. По тези съображения ДКЕВР е начислила дължимото годишно задължение по двете лицензионни дейности по двете базови суми по 2000 лв., дължими за всяка лицензия и към тях е прибавила 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност, съгласно ГФО за предходната година. Комисията е приела, че годишните такси се дължат върху годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност в пълен размер, от които не се приспадат разходите по чл. 29, ал. 3, т. 2 от ЗЕ и се определя въз основа на ГФО и отчетната информация по видове дейности по чл. 38, ал. 1 от ЗЕ. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което счетоводната отчетност, водена от дружеството в релевантния период съответства на изискванията на Закона за счетоводството и на чл. 37, ал. 1 от ЗЕ за отделно отчитане на всяка лицензионна дейност. Вещото лице е изчислило размера на годишните такси от двете лицензионни дейности. Този размер съвпада със заплатените от дружеството такси. Като резултат не се явява разлика между дължими и платени такси, която да се събира допълнително и да бъде фактическо основание за издаването на оспорвания АУПДВ. При изчисляване на дължимите годишни такси вещото лице е съобразило размера им по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ, а като основа е ползвало само приходите от лицензионни дейности. Към тези приходи за дейността "обществено снабдяване с природен газ" експертът не включва приходите от продажбата на природен газ, равни на разходите за закупуването му. Именно тези приходи са включени към основата при определяне на таксата от ДКЕВР, която е ползвала посочените в ГФО на дружеството общи приходи и не е съобразила изпращаните от дружеството периодично отделни справки, в които е давана информация за приходите от лицензионни дейности. Изслушаната експертиза не е оспорена от страните и е приета по делото като обективна и обоснована. Настоящата съдебна инстанция намира, че съдът е извършил законосъобразни процесуални действия, като в съответствие с принципа на служебното начало (каквото указание му е дадено и от предходния петчленен касационен състав) е съобразил, че за установяването на отделна счетоводна отчетност на приходите на дружеството за процесните години е необходима проверка в счетоводството му, за което са необходими специални знания. Въз основа на годишните счетоводни отчети на дружеството и заключението на неоспорената и приета по делото експертиза, първоинстанционният съд правилно е приел, че "Овергаз Запад" АД, като правоприемник на "Газоснабдяване В." ЕАД е спазило разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ, като са посочени приходи по други видове регулирани дейности, съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии, респ. в ГФО са видни приходите по отделните лицензии, за да бъдат начислени таксите от ДКЕВР при спазване на изискванията по посочената тарифа, съответно на чл. 3, ал. 2, т. 2 от нея. Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЕ, енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за: 1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон; 2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности; 3. всеки клон и предприятие; 4. дейности при регулирани и свободно договорени цени, като правилата за водене на разделното счетоводство, формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЕ, енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията: 1. годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади; 2. отчетна информация по видове дейности. В съответствие с чл. 29, ал. 5 от ЗЕ лицензионните такси се определят в зависимост от вида на извършваната лицензионна дейност и се диференцират по критерии, определени с Тарифата по чл. 28, ал. 2. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ, за лицензия по чл. 39, ал. 1 от закона се събира годишна такса - 2000 лева плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството, съгласно годишния му финансов отчет за всяка предходна година и отчетната информация по видове дейности, съгласно чл. 38, ал. 1 от закона. Посочените правни разпоредби определят изискванията, относими към начисляването на годишна такса за съответната лицензионна дейност от ДКЕВР. В конкретния случай ДКЕВР е начислила годишна такса за двете лицензионни дейности на жалбоподателя за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. (за отчетната 2005 г. - дължима през 2006 г., за отчетната 2006 г. - дължима през 2007 г. и за отчетната 2007 г. - дължима през 2008 г.), въз основа на изготвените от дирекция "Газоснабдяване" при ДКЕВР справки за размера на годишните такси за този период и начислените, но частично неиздължени такси, както и въз основа на годишните финансови отчети за съответните години на жалбоподателя, като е приела, че дружеството не е спазило изискването на чл. 37 от ЗЕ, тъй като не са посочени приходите по видове регулирани дейности по двата вида лицензии и в ГФО не са видни приходите от отделните дейности, за да може ДКЕВР да начисли годишните такси по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата само по отношение на лицензионните дейности. Поради това е начислила дължимото годишно задължение по двете лицензионни дейности по двете базови суми по 2000 лева, дължими за всяка лицензия и към тях е прибавила 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството, съгласно ГФО за всяка предходна година, но на базата на пълните размери на приходите, а не само на лицензионните дейности. Въз основа на извършения фактически и правен анализ по установените фактически обстоятелства от съда и направените правни изводи, както и събраните по делото доказателства, настоящият петчленен съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е съобразил приложимата нормативна уредба и правилно е отменил АУПДВ, като е изискал от органа да установи фактическите основания, посочени в акта, относно основата за начисляване на годишните лицензионни такси на дружеството. Съобразена с предмета на спора е и задачата на вещото лице - изготвяне на заключение относно воденето на разделно счетоводство от дружеството по реда на чл. 37 от ЗЕ, предоставената на ДКЕВР отчетна информация за видовете дейности, за които се дължи годишна такса, както и проверка за съответствие на начислените годишни такси от ДКЕВР за видовете лицензирани дейности и дали в тези дейности са включени и нелицензирани дейности с оглед преценката за законосъобразността на начислените такси в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. Предвид твърденията на касационния жалбоподател, че в ГФО не е посочен приходът от всяка дейност, респективно, че от страна на дружеството не са спазени изискванията на чл. 37 от ЗЕ, както и във връзка с възраженията за неправилно приложение на Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти следва да се отбележи, че с оглед забраната за фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК) те не могат да бъдат взети предвид във връзка с наведеното касационно основание за допуснати нарушения по прилагането на материалния закон. Не са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На заседанието, в което е изслушана съдебната експертиза и която по същество се оспорва едва с касационната жалба е присъствал процесуалният представител на ДКЕВР, който не се е възползвал от възможността да я оспори, да иска нейното допълване или повторно заключение. При съществуващите по делото доказателства, обосноваващи отмяната на АУПДВ, тричленният състав на ВАС е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното изрично и своевременно искане от процесуалния представител на ответника, в полза на последния следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав, I колегия,